Определение № 5002 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуалния представител –гл.инпектор в ТД-София на КОНПИ В. П., против определение № 1842/05.06.2026г., постановено по в.ч.гр.д. № 1413/ 2026г. на Софийския апелативен съд, търговски състав. С него е потвърдено определение № 126/24.02.2026г. по гр.д. № 492/2022г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на КОНПИ с искане за изменение на постановеното на 22.12.2025г. по делото решение, в частта за разноските-относно осъждането на Комисията да плати към бюджета на съдебната власт дължимата за първоинстанционното производство държавна такса в размер 1832 лева. В частната касационна жалба са развити подробни съображения за недължимост от страна на КОНПИ на държавна такса в производството по отнемане на незаконно придобито имущество-ищецът КОНПИ е освободен от заплащането на държавна такса в тези производства, съгласно чл. 154, ал.3 от ЗОНПИ. Отделно от това сочи, че в разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ГПК законодателят изрично предвидил освобождаването на Държавата от плащането на държавна такса, освен в изрично предвидените случаи, като производството по реда на ЗОНПИ не попада в посочените изключения, в които се заплаща държавна такса по граждански дела. Искането е да бъде отменено определението на САС. В изложението по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се сочи наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и поставят въпросите: 1. Следва ли КОНПИ, в качеството си на специализиран държавен орган, субституент на държавата, действащ в защита на чуждо (на държавата) материално право, да заплаща държавна такса в отхвърлената част на предявените искове по чл. 153, ал.1, т.1 ЗОНПИ и 2. Съгласно трайната практика, че държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък, следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производствата по ЗОНПИ. По първия въпрос се сочи, че състава на САС се е произнесъл в противоречие с ТР №6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 7/16.11.2015г. на ОСГК на ВКС и с решение № 215/12.10.2017г. по гр.д. № 432/2017г. на ІV ГО. Поддържа се, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по жалбата- С. И. И. и С. С. У. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира частната касационна жалба за процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съдът съобрази следното: С определение № 126 от 24.02.2026г., постановено по гр.д. № 492/2022г. първоинстанционният ОС-Кюстендил е оставил без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на КОНПИ с искане за изменение на постановеното на 22.12.2025г. по делото решение (за отхвърляне на предявения от Комисията против С. И. И. и С. С. У. иск с правно основание чл.153, ал.1 вр. с чл.141, чл.142, ал.2 от ЗОНПИ с цена 45 800 лева), в частта за разноските-относно осъждането на Комисията да плати към бюджета на съдебната власт дължимата за първоинстанционното производство държавна такса в размер 1832 лева. За да откаже да измени решение в частта за разноските съдът е приел, че в производството ищецът дължи държавна такса и това следва пряко от действието на разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ (загл.изм.ДВ бр.84/2023г.), съгласно която с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Определена на основание чл.69, ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, с оглед цената на иска, държавната такса е 4% от исковата сума или 1832 лева. За да потвърди определението на окръжния съд, съставът на САС е изложил съображения, че нормата на чл. 84 ал.1 от ГПК е неприложима в случая, тъй като по отношение на дължимостта на държавната такса в тези производства е налице специална разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ. Посочил е, че тази разпоредба, съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ се отнася и до неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, които се довършват по реда на този закон. Разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ освобождава ищеца от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото. Въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС, според която в ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и в сега действащия ЗОНПИ вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора (чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ). При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Въззивният съд е цитирал и съдебна практика според която в производството по ЗОНПИ държавният орган не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти. До неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Така мотивирано въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. По въпроса за дължимостта от КОНПИ на държавната такса в производствата по ЗОНПИ с оглед изхода на спора е налице трайна и непротиворечива съдебна практика определение № 2072/21.04.2026г. по ч. гр. д. № 1004/2026г. на III ГО, определение № 4090/17.09.2024г. по ч. гр. д. № 3426/2024г., определение № 50257/07.06. 2023г. по гр. д. № 3297/2022г., определение № 2810/03.10.2023г. по ч. гр. д. № 3705/2023г. и определение № 50257/7.06.2023г. по гр. д. № 3297/2022г.-всички на IV ГО и др., както и решение № 3/08.07.2008г. по конст. дело № 3/2008г. на КС, която е формирана по тълкуването и приложението на действащия ЗОНПИ (с предходно заглавие ЗПКОНПИ), съдържащ изрични специални правни норми, регламентиращи плащането и присъждането на държавната такса в производството по този специален закон – чл. 154, ал. 3, чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 от ЗОНПИ, и дерогиращи приложението на общата разпоредба на чл.84, т.1 от ГПК, както това е изрично и подробно разяснено в определенията на ВКС. Посочено е, че според разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. – при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния спор– възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. – възлага се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. Това следва и от същността на държавната такса, която е финансово плащане със задължителен характер, налагано едностранно от държавата. В цитираната съдебна практика е посочено също, че Комисията е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в цитираното решение на Конституционния съд по конст. дело № 3/2008г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Безспорно също така, само по себе си положителното решение по чл. 157, ал. 1 от ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд в обжалваното пред ВКС определение, поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на съдебна практика от друга страна, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва другото поддържано от касатора основание – по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В заключение определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение