Определение № 60770 от 11.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Е. Г. против решение № 10069 от 20.1.2021 г., постановено по гр. д. № 5882 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГК, X състав, с което е потвърдено решение № 5035 от 5.7.2019 г. по гр. д. № 15809 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав, за отхвърляне на предявените от В. Е. Г. срещу И. Ц. Ц. искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 250 000 щатски долара и по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 25 000 щатски долара неустойка за забава за периода от 16.11.2017 г. до 5.12.2017 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Датата на сключването на договора за заем става ли част от съдържанието му/съответно е елемент от основанието на вземането на заемодателя/, когато предаването на сумата е уговорено „при подписване на договора“? Какъв е критерият датата на сключване да бъде счетена за част от съдържанието на договора? Влиза ли в предмета на доказване датата на предаване на сумата по договор за заем от заемодателя на заемателя и в чия тежест е това доказване?

2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?

Ответникът по касационната жалба И. Ц. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. Е. Г. е изложил в исковата молба, че на 11.01.2011 г. е сключил с ответника И. Ц. договор за заем, предал е заемната сума от 250 000 долара към датата на подписването на договора, но в уговорения срок до 7.12.2012 г. заемателят не е върнал заема. Ето защо е поискал ответникът да бъде осъден да заплати 250 000 долара главница и 25 000 долара неустойка за забава за периода от 16.11.2017 г до 5.12.2017 г.

В отговора на исковата молба И. Ц. е заявил, че е подписал пет договора за заем и съответните към тях записи на заповед с цел да обезпечи договор за кредит от чуждестранна банка, но не е получавал никакви суми по тези договори. Повдигнал е възражения за нищожност на договора за заем като симулативен и прикриващ друго съглашение, за нищожност поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие и невъзможен предмет. Посочил е, че този договор е антидатиран, тъй като фигуриращата в него датата на издаване на личната карта на ищеца е 24.01.2011 г. и няма как да е сключен на 11.01.2011 г. Във връзка с този довод на ответника пълномощникът на ищеца е уточнил в публичното съдебно заседание на 28.01.2019 г., че посочената в договора дата на сключване 11.01.2011 г. е резултат от техническа грешка. Договорът всъщност е сключен на 24.01.2011 г., когато е издадена личната карта на ищеца.

Софийският градски съд е приел, че договорът за заем е привиден, тъй като е подписан от ответника с намерение за обезпечаване на задължение за възнаграждение към ищеца по договор за финансиране. Ето защо е счел този договор за нищожен и е отхвърлил предявените искове

Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, но по други съображения. Счел е, че договорът за заем няма достоверна дата, противопоставима както на трети лица, така и създаваща надлежна доказателствена сила на договора като частен писмен документ досежно факта на сключването и факта на предаване на заемната сума. Очевидно е, че договорът за заем не е сключен на посочената в него дата-11.01.2011 г., а твърдението на ищеца, че е сключен на 24.01.2011 г. се оспорва от ответника. Доколкото не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, на коя дата е предадена заемната сума, то не може да се приеме и че тази сума е реално предадена, тоест-че договорът за заем като реален договор е сключен.

От тези мотиви е видно, че въззивният съд отъждествява установяването на датата на сключване на договора за заем с доказването на елемент от фактическия състав на този договор. В цитираното от касатора решение № 9 от 6.6.2016 г. по т. д. № 3773/2014 г. на ТК, I ТО на ВКС се приема, че поставената на документа дата на съставянето, съответно при договора-дата на сключването му, може да не се обхваща от изявленията на страните, но може и тази дата да е обвързваща за постигнатото съгласие по договора. Ако датата на сключване на договора е от значение за изявленията на страните с оглед на учредените права и на поетите задължения, то поставената на договора дата представлява част от съдържанието на документа. Тоест, следва да се извърши преценка дали правата и задълженията по договора за заем зависят от датата на сключване на договора, за да се приравни доказването на датата на договора с доказването на реалното предаване на сумата. Въззивният съд не е извършил такава преценка, поради което по първия въпрос на касатора решението противоречи на практиката на ВКС и следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Въззивният съд не е пропуснал да се произнесе по доводите и възраженията на касатора, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, поради което по втория въпрос решението не противоречи на практиката на ВКС. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,