Определение № 50598 от 16.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 955/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Н. (ищец), подадена чрез адв. Ц. В., срещу решение № 269 от 21.12.2021г. по възз.т.д. № 526/2021г. на Апелативен съд - П. в частта, с която е отменено решение № 260060/16.02.2021г.по т.д.№ 308/2019г. на ОС - Пловдив в обжалваната част, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д. Д. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на Гаранционен фонд, и е постановено друго, с което е отхвърлен искът Д. Д. Н. против Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.11.2018г., в размер на 12 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

Основано на доводи за неправилност, поради постановяването му в нарушение на закона и събраните по делото доказателства – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв., както и на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество „В. и Б. с вкл. ДДС. Касаторът оспорва изводите на въззивният съд, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила и не може да служи за установяване на механизма на ПТП, поддържайки, че те са извършени в противоречие със съдебната практика и при несъобразяване, че не са били ангажирани от ответника доказателства относно оспорването му.Счита, че неправилно решаващият състав не е кредитирал изготвеното и прието без възражения заключение на авто-техническа експертиза по делото, като поддържа, че за изготвянето му вещото лице се е позовало, освен на констативния протокол за ПТП и свидетелските показания на водача на автобуса, така и на получения отговор от ОбП „Организация и контрол на транспорта“ и на заключението на СМЕ.Касаторът оспорва изводите за недоказаност на механизма на ПТП, като поддържа, че те са извършени при необсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност.Счита, че не са взети предвид показанията свидетеля – актосъставител Р.С. и не са обсъдени извършените от вещото лице проучвания, послужили за изготвяне на заключението.Според касатора въззивният съд тенденциозно не е взел предвид и показанията на двамата разпитани по делото свидетели, единият от които - очевидец.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 предл. посл. ГПК по следните правни въпроси:

1.Констативният протокол за ПТП с пострадали лица, съставен съобразно изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба № от 12.02.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП, ползва ли се с материална доказателствена сила относно: удостоверените в него участници в ПТП, датата и мястото на ПТП, при положение, че ПТП е посетено от длъжностното лице, съставило протокола?

2. При оспорване чрез опровергаване на съдържанието на протокола за ПТП, оспорващата страна следва ли да установи твърденията си, които касаят механизма на ПТП?

По въпрос и № 1 и 2 касаторът се позовава на решение № 85/28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г., II т.о., решение № 24/10.03.2011г. по т.д.№ 444/2010г., I т.о., решение № 110/04.09.2013г. по т.д.№ 194/2012г., II т.о., решение № 98/25.06.2012г. по т.д.№ 750/2011г., II т.о., решение № 227/12.02.2014г. по т.д.№ 769/2012г., I т.о. и решение № 73/22.06.2012г. по т.д.№ 423/2011г., I т.о.

3.Какво е доказателственото значение на автотехническата експертиза относно механизма на ПТП, когато никоя от страните не е направила възражения срещу нея, следва ли доказателствената й стойност да бъде ценена, съобразно обосноваността й?

По въпрос № 3 касаторът се позовава на решение № 120/31.07.2018г. по т.д.№ 2908/2017г., IV г.о.

Наред с това, е поддържано и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение

В писмен отговор, подаден чрез адв. С. М., ответникът Гаранционен фонд оспорва наличието на въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че при ПТП на 01.11.2018г., в 7.30ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], в резултат на рязкото спиране на автобуса, в който е пътувал ищецът, той е политнал/паднал и се е ударил в метална част от интериора на автобуса и е получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на носа, контузни рани и охлузване по носа, както и, че ГФ е отказал изплащането на обезщетение.Приел е за недоказани останалите предпоставки на предявения иск с правно основание чл.577, ал.1 т.1 КЗ.Въззивният съд е посочил, че, доколкото отговорността на ГФ е функционално свързана с отговорността на делинквента, съществен за спора е отговорът на въпроса относно причината за рязкото спиране на автобуса и предизвикването му от неправомерното поведение на неизвестен водач на неидентифициран и неустановен лек автомобил. Формирани са мотиви, че ищецът носи доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав на търсената отговорност на ГФ. Въззивният съд е приел, че съдържащата се в констативния протокол за ПТП от 01.11.2018г., на който ищецът се е позовал, констатация „Участник 2 /автобусът/ рязко намаля скоростта на движение, поради засякъл го автомобил/неизвестен/“, не обективира възприятие на актосъставителя, тъй като е приел от показанията на свидетеля Р.С., подписал протокола за ПТП и изготвил и подписал план-схемата, че той е посочил в протокола за ПТП тези обстоятелства и причини за ПТП, които са му посочени от шофьора на автобуса.Формирани са мотиви, че протоколът за ПТП удостоверява по официален начин само отразените в него изявления на шофьора на автобуса и не доказва други обстоятелства, в т.ч.не доказва механизма на ПТП, като в тази си част той не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.Решаващият състав е съобразил, че в случая е въведено и оспорване на верността на констатациите в протокола за ПТП.По тези съображения въззивният съд е приел, че вписаните в протокола за ПТП обстоятелства не са достатъчни за установяване на конкретния механизъм на ПТП.Въззивният съд е констатирал, че данните в заключението на САТЕ по въпроса за механизма на ПТП са основани изцяло на констативния протокол и на показанията на заинтересования да дава показания в полза на ищеца свидетел Н. Т. - шофьора на автобуса, както и, че в заключението на САТЕ е описан само вероятният механизъм на ПТП, а вещото лице посочва и друга възможна причина за спирането на автобуса, поради неспазване на дистанция с предно движения се лек автомобил и/или неправилни технически действия на шофьора на автобуса, който е задействал спирачната система по небезопасен начин за пътниците и по неустановени причини. По тези съображения въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца за настъпване на ПТП по причина на неизвестен водач на неидентифициран автомобил не са установени и от заключението на САТЕ по делото.Въззивният състав е приел, че показанията на св.Н.Т. - шофьор на автобуса са вътрешно противоречиви и нелогични, тъй като от една страна описва твърдения механизъм на ПТП, а от друга страна не си спомня/не е забелязал каквито и да е идентификационни белези на засеклият го автомобил, дори само по цвят, а само, че шофьорът му е бил жена.Наред с това, въззивният съд е приел за установено от неговите показания, че поведението на водача на намиращия се пред автобуса лек автомобил, който е спрял преди стоп-линията на жълт светлинен сигнал, е било правомерно, на осн.чл.31, ал.7, т.4 ППЗДвП.Формирани са мотиви, че твърдения от ищеца механизъм на ПТП не се потвърждава и от възпроизведения в протокола в ОСЗ на 27.05.2020г. аудиозапис от РЦ-112-К., както и от показанията на св.К..По тези съображения въззивният съд е заключил, че не са доказани предпоставките за деликтната отговорност на неустановен водач на неидентифицирано МПС, поради което искът е неоснователен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Липсва общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалвани и за трите поставени от касатора въпроси, които са за доказателствената сила на протокола за ПТП и заключението на авто-техническата експертиза, тъй като същите не са обусловили крайните изводи, а същите са извършени след преценка на всички събрани по делото доказателства, сред които са и показанията на св.Т.- шофьора на автобуса.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпрос № 1 и № 2 липсва и въведената допълнителната предпоставка по т.1, предл. посл. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формираната съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, предл. посл.ГПК, обективирана в решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I т. о.,решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012г. по т. д. № 423/2011г. на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012г. по т. д. № 750/2011г. на ВКС, II т. о., приема, че протоколът за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице /служител в МВР/, в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В хипотезата, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. В този случай протоколът ще се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.В пълно съответствие с тази съдебна практика са изводите на въззивната инстанция, че констативният протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, релевантни за механизма на ПТП, тъй като съдържанието му възпроизвежда единствено изявленията на шофьора на автобуса, участник в ПТП, заинтересован от установяване на твърдяната от ищеца фактическа обстановка.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въведеното основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Съдебната практика на ВКС приема, че предпоставка за приложимост на посочената хипотеза е съдебното решение да е страдащо от такъв особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК.В случая касаторът не само не е обосновал нито една от възможните хипотези на очевидна неправилност, изведени от практиката на ВКС, но и извод за такава не може да бъде направен пряко въз основа на мотивите на обжалваното решение.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Тъй като ответникът не е доказал извършването на разноските за касационното производство, такива не се присъждат.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: