Определение № 1296 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 65 от 18.04.2023 г. по гр.д.№ 436/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 721/ 2021 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 15 363,11 лв до пълния предявен размер от 120 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила в частта, в която искът е уважен до размер 15 363,11 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателят поставя материалноправният въпрос „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът, прилагайки чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППВС № 4/1968г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка?“. Касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като изводът на съда за размера на дължимото обезщетение бил формален, без излагане на задълбочени мотиви и не кореспондирал с доказателствата по делото. Ответната страна Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД оспорва жалбата с доводи, че поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, че не се разрешава противоречиво от съдилищата и че няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и доводи по същество - че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно. Въззивният съд приел, че на 09.07.2020 г. на път в землището на [населено място], водач на лек автомобил Фолксваген Поло преминал в пътната лента за насрещно движение, където в този момент се е движел лек автомобил Рено К., управляван от ищеца, при което между двата автомобила настъпил удар. На водача на лек автомобил Фолксваген Поло било наложено наказание по реда на чл. 78а НК за това, че при управление на автомобила нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради счупване на лява раменна кост и счупване на лява лопатка, както и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата, поради счупване на две ребра и гръдна кост. Непосредствено след ПТП ищецът бил откаран в болница, изписан бил на 15.07.2020 г., а след това лечението му продължило в домашни условия. Оздравителният процес при черепно мозъчната травма продължил три месеца, с остатъчни персистиращи и наблюдаващи се във времето след травмата главоболие, а оздравителният процес за получените счупвания на кости продължил 3 – 4 месеца. И понастоящем ищецът се оплаквал от болки и ограничени движения на главата и ставите, но нямало други остатъчни явления, които да са довели до трайно инвалидизиране. При тези фактически констатации съдът приел, че искът е доказан по основание и страните не спорят за това. Спорен бил размерът на дължимото и определено от първостепенния съд обезщетение. Посочил, че съобразява икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната; естеството на травмите – счупвания в различни части на тялото, които водят до трайно затрудняване на движението на снагата и на горен ляв крайник, предизвикали затруднения в ежедневието на ищеца; изпитваните болки и страдания, както в областта на гърдите, така и в областта на крайника; продължителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, пълното физическо възстановяване от травмата, с проява на болки и отслабена двигателна сила, които не влияят съществено върху социалното му битие; психическото въздействие от произшествието. Съдът счел, че размер на обезщетението от 25 000 лв. би могъл адекватно да компенсира причинените болки, страдания и неудобства на ищеца. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният правен въпрос е обуславящ, а основателен е и доводът на касатора, че по отношение на него е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, като останалите доводи на страните съдът ще вземе предвид при разглеждане на жалбата по същество. По тези съображения Върховният касационен съд