Определение № 253 от 31.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2016 г.

Производство по чл. 250, ал.2 ГПК. С определение № 136 от 22.03.2016 г. по ч. гр.д. № 1215/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение e върната като недопустима частна касационна жалба вх. № 10689 от 27.01.2016 г., подадена от Д. С. Д. от [населено място] против определение № 23515 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 4313/2014 г. на Софийски градски съд. С молба вх. № 62368 от 05.05.2016 г., допълнена с молба в вх. № 4840 от същата дата, подадена от се иска допълване на определение № 136 от 22.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1215/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Ответницата по молбата за допълване на решението А. Д. Н. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за допълване на определение № 136 от 22.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1215/2016 г. е редовна, постъпила в срока по чл. 250, ал.1 ГПК Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение № 136 от 22.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1215/2016 г., съдът се е произнесъл по допустимостта на частна касационна жалба против определение на въззивен съд, неподлежащо на касационно обжалване на основание чл. 278, ал.4 ГПК вр. с чл. 280, ал.2 ГПК, с което предмета на делото е изчерпан. Определението не е непълно, поради което искането по чл. 250, ал.1 ГПК е неоснователно. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение