Определение № 258 от 05.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 519/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 44, т.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НОХД № 202515100200182/2025г. по описа на Кърджалийски окръжен съд по внесен първоначално в Софийски градски съд обвинителен акт от Кърджалийска окръжна прокуратура срещу П. Ц. Н. за деяние по чл.212, ал.5, вр. ал. 1, вр.чл. 26, ал.1 от НК. По внесения обвинителен акт е образувано съдебно производство – НОХД 202551100203017 / 25г. по описа на Софийски градски съд. С разпореждане рег. № 1649 / 12. 05. 2025г.на съдия от СГС, н.о., първи състав, съдебното производство е прекратено, като делото е изпратено на Кърджалийски окръжен съд по подсъдност. В съдебния акт е отбелязано, че много от свидетелите, които по списък били 2056, живеят именно в района на последния, както 12 от посочените експерти по делото. Това е мотивирало съдията – докладчик да приеме, че делото е подсъдно и съответно подлежи на разглеждане от ОС – Кърджали. С определение под № 96 / 29. 05. 2025г. съдията докладчик от ОС – Кърджали е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност. Мотивирал се е с това, че деянието е довършено на територията на град София, че само двама от осемте съдии на щат в окръжната инстанция разглеждали на казателни дела и че компетентност да се произнесе по чл.43, т.1 от НПК е само Върховният касационен съд. Съставът на ВКС счете, че изложените доводи от съдията-докладчик при Кърджалийски окръжен съд относно процесуалната възможност да се възложи делото на този съд, следва да бъдат безусловно възприети. Съдията – докладчик от СГС не е имал процесуалната компетентност да преценява разпоредбата на чл.43, т. 1 от НПК, като процесуалния закон точно е разписал правомощията на определен съд да извършва необходимата преценка и това не е Софийски градски съд. Нещо повече, освен че именно Върховният касационен съд е само компетентен да прецени дали поради наличието на множество свидетели, живущи в района на Кърджалийски окръжен съд, делото следва да се разгледа там, то законодателят е предвидил само правната възможност, без това да е задължително. Както е отбелязано в определението на ОС – Кърджали, само и единствено ВКС следва да прецени дали се налага делото да се разгледа в друг район, различен от този на СГС. Съдията – докладчик от СГС е следвало да се обърне към ВКС за евентуалната промяна на подсъдността, което той не е сторил. Настоящият касационен състав счете че следва да се произнесе окончателно по фактически възникналия спор, който дори няма нормативната основа за размяна на правни становища, с оглед необходимостта от процесуална икономия и своевременно разглеждане на делото. Прие, че не се налага промяна на подсъдността по смисъла на чл.43, т.1 от НПК, независимо от броя на свидетелите, живущи в района на ОС – Кърджали. Налице са множество процесуални възможности, първата от които е в процедурата по чл.248, ал.1, т. 8 от НПК, при които да се прецизира необходимостта от разпит на свидетелите, възможността за приложение на глава 27 – ма от НПК и т.н. С оглед тези съображения съставът на ВКС прие при така възникналия фактически спор за подсъдност, че Софийският градски съд трябва да разгледа делото. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, I НО,