Определение № 235 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. М. Б. чрез нейния пълномощник адв. С. К. срещу въззивно решение № 145 от 03.07.2019 г. по в.гр.д. № 115/2019 г. на Габровския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на същото в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения от К. Н. М. насрещен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, както и за неправилност в останалата му част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че предявяването и разглеждането на иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР в делбеното производство е недопустимо, тъй като същият има за предмет установяване на правото на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта, и в този смисъл искът не е обуславящ по отношение на иска за делба. На следващо място поддържа, че въззивният съд е неправил необоснован извод, че процесният недвижим имот не е съсобствен, като е тълкувал волята на страните, обективирана в нотариален акт № ..., т...., дело № .../1978 г. в смисъл, който не съответства на нейното външно изразяване. Неправилно е приел, че наследодателите на ответника, а след тяхната смърт той са упражнявали фактическа власт върху имота за себе си, поради което са придобили същия по давност. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятна недопустимост на същото в частта по насрещния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Позовава се също на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за допустимостта на придобиване по давност на недвижим имот, за който на суперфициаря е учредено само право на пристрояване, като собственикът на пристрояваната сграда изрично е посочил в нотариалния акт, че тя остава негова собственост, както и на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност. Ответникът по касация К. Н. М. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 62 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 766/2018 г. на Районен съд - Севлиево, с което е признато за установено по отношение на Й. М. Б., че К. Н. М. е собственик по наследство от Н. М. Н. на жилище със застроена площ 117.20 кв.м, състоящо се от входно антре, четири стаи, санитарен възел и коридор, представляващо самостоятелен обект, разположен на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор .......... по КККР на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор ........., обозначен чрез защриховане със син и червен цвят на комбинирана скица, изготвена от вещото лице на л. 71 от делото, която скица представлява приложение 3 към заключението и подписана от съда, е неразделна част от решението, както и че е налице непълнота и грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в незаснемане на това жилище като самостоятелен обект в рамките на сграда с идентификатор ..........., и е отхвърлен предявеният от Й. Б. против К. М. иск за делба на първия етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, с площ на етажа ог 84.50 кв.м, състоящ се от четири стаи, коридор и баня - тоалетна. От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № ..., т...., дело № .../1978 г. Е. С. Г. като собственик на едноетажна масивна жилищна сграда, с мазе, с квадратура на етажа 84.50 кв.м и квадратура на мазето 94.20 кв.м, построена в собственото й дворно място, съставляващо парцел .......... в кв. ...... по плана на [населено място], е отстъпила на сина си Н. М. Н. правото да пристрои до съществуващата жилищна сграда нови жилищни помещения с квадратура от 25 кв.м съгласно утвърден застроителен план, като пристроената площ ще се присъедини към етажа и ще стане собственост на новия приобретател. Със същия нотариален акт Е. Г. учредила на дъщеря си Й. М. Б. и нейния съпруг П. Х. Б. правото, след като Н. Н. извърши пристрояването, да надстроят, съгласно утвърден застроителен план, втори етаж върху цялата площ, образувана след пристрояване на новите жилищни помещения. Е. Г. е починала през 1997 г. и е оставила за наследници по закон син Н. Н. и дъщеря Й. Б.. Н. Н. е почанал през 1998 г. и е наследен от съпругата си М. Н., починала през 2017 г., и от ответника по делото К. Н.. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че в плана от 1954 г. сградата е нанесена като масивна едноетажна с един надземен и един полувкопан етаж. По този план застроената площ на сградата е 90.3 кв.м. На плана от 1979 г. сградата е изобразена като масивна двуетажна сграда със застроена площ 85.8 кв.м. В първоначалния си вид жилището на първия етаж се е състояло от входно антре, две стаи, санитарен възел и коридор. След пристрояването, извършено след 1978 г., към тези помещения са пристроени още две стаи, в които се влиза от входното антре. В сградата има още едно жилище с отделен вход, разположено на целия втори етаж. Жилището на първия етаж е с площ 117.2 кв.м, а площта на целия първи етаж - 131 кв.м, като част от нея е заета от стълбище, осигуряващо достъп до втория етаж. Въззивният съд е споделил извода на Районен съд- Севлиево, че волята на страните, обективирана в нотариален акт № .../1978 г. относно това дали в полза на наследодателя на ответника Н. Н. е учредено само право на пристрояване към съществуващата към този момент едноетажна сграда, или се прехвърля и собствеността върху първия етаж от съществуващата сграда, е неясна, поради което подлежи на тълкуване съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД. Тълкувайки уговореното в т.А от нотариалния акт между прехвърлителката Е. Г. и Н. Н., че „пристроената от Н. Н. жилищна част ще се присъедини към съществуващия първи етаж и ще стане собственост на новия приобретател” във връзка с учреденото в полза на Й. и Х. Б. право да надстроят втория етаж, което те ще реализират след като Н. Н. пристрои сградата, въззивният съд е приел, че волята на прехвърлителката Е. Г. е била не само да учреди на наследодателя на ответника право на пристрояване, но и да му прехвърли безвъзмездно собствеността върху съществуващия първи етаж, който заедно с пристроеното, ще съставлява едно жилище. Приел е, че чрез обективираните в нотариалния акт две сделки прехвърлителката е целяла да осигури на двете си деца и техните семейства самостоятелни жилища с еднаква площ. Оттук е направил извод, че към момента на откриване на наследството Е. Г. не е била собственик на жилището на първия етаж, поради което и то не е станало съсобствено между нейните наследници, а е индивидуална собственост на ответника К. М., който е придобил собствеността върху него по наследяване от прекия си наследодател - неговия баща Н. Н.. Въззивният съд е обсъдил и доводите на жалбоподателката за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която съдът е уважил предявения от К. М. насрещен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, и е намерил същите за неоснователни. Посочил е, че по естеството си този иск е положителен установителен иск за собственост, който има за предмет разрешаване на съществуващ между съделителите спор за собственост на недвижимия имот, предмет на делбата, който е допустим за да бъде съединен с иска за делба. Това становище на въззивния съд е съобразено с разясненията, дадени в мотивите към т.4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, според които искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР по своя характер е положителен установителен иск, който има за предмет установяване принадлежността на спорното право на собственост към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, поради което при произнасянето си по този иск съдът взема предвид и настъпилите след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на това право. Подчертано е различието относно момента на установяване на правото на собственост по исковете по чл. 54, ал.2 ЗКИР и тези по чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ/ отм./ с оглед декларативното действие на одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри и прякото отчуждително действие на одобрен при действието на ЗТСУ/ отм./ дворищнорегулационен план. Няма колебания в съдебната практика, че споровете между съделителите относно собствеността на заявен за делба недвижим имот, могат да бъдат повдигани и разрешавани в делбеното производство. По настоящото дело не е било спорно, че първият етаж от жилищната сграда отговаря на законовите изисквания за жилище и представлява самостоятелен обект на правото на собственост, както и че същият е не е заснет като самостоятелен обект в кадастралната карта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че разглеждането на иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, който по своя характер е положителен установителен иск за собственост, не сочи на вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение, поради което няма основание за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка на неговата валидност или допустимост. Въпросът дали е допустимо придобиване по давност на недвижим имот, за който на суперфициаря е учредено само право на пристрояване, като собственикът на пристрояваната сграда изрично е посочил в нотариалния акт, че тя остава негова собственост, не е обуславящ изхода на делото. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи по спора, поради което по него също не следва да се допуска касационно обжалване. Съдът е приел, че наследодателят на ответника е придобил правото на собственост върху първия етаж от сградата на основание дарение от общата наследодателка Е. Г., поради което не е разгледал заявеното при условията на евентуалност възражение на ответника за придобиване на правото на собственост по давност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК - поради очевидна неправилност. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Преценката дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът