Определение № 4790 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от ответника и ищцата по делото. Ответникът СБАЛОТСМ „Спорклиник Еуровита“ЕООД обжалва решение №875/25г. на САС, в частта, с която е осъден да плати на ищцата С. Л. Т. 10000лв. неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД за причинени вреди от лекуващи лекари, работещи в ответното дружество, заедно със законната лихва от 16.01.23г. до окончателното плащане. Ищцата С. Т. е обжалвала въззивното решение в частта, в която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди над сумата от 10000лв. до 26000лв.. За да се произнесе по искането за допускане ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че на ищцата е извършена хирургична интервенция, без преди това да е била информирана писмено съгласно чл.88 и 89 от ЗЗ, тъй като тя е била уведомена предварително за операция на менискуса, но след това под пълна упойка й е била извършена друга, в случая артроскопска операция, за която не е била уведомена и съответно не е дала съгласие, поради което претърпените болки и страдания от хирургичната интервенция, както и тези, настъпили от усложненията след нея, следва да се овъзмездят от ответната болница на основание чл. 49 ЗЗД. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД въззивнтият съд е приел, че ищцата е претърпяла интензивни физически болки, както и психично страдание, като е обсъдил приетите по делото СМЕ и СПсЕ, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели. В изложението към касационната жалба на болницата се поддържат основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и се поставят следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства по делото, а по- конкретно- представена и приета по делото декларация за информирано съгласие? Длъжен ли е съдът да се произнесе само по фактите, посочени в исковата молба, и по- конкретно дали следва да извършва преценка относно наличието на информирано съгласие, когато такова нарушение не е въведено с исковата молба? При наличието на информирано съгласие и законосъобразно проведено лечение следва ли болницата да отговаря за деликт? Обуславящи изхода на делото ли са въпросите за информираното съгласие? Следва ли да се установи противоправност в поведението на служителите на възложителя? Достатъчно ли е за освобождаване от отговорност подписването на информирано съгласие? Когато на пациента не е разяснено в пълнота последиците от операцията, но не е налице противоправно поведение на лекуващите лекари? Когато липсват противоправни действия на лекарите, следва ли болницата да отговаря по чл. 49 ЗЗД? Необходима ли е причинна връзка между недостатъчното информиране и настъпилия вредоносен резултата? Когато настъплито усложнение е вследствие на известни рискове на интервенцията, а не на грешка на лекаря и при подписано информирано съгласие, следва ли болницата да носи отговорност по чл. 49 ЗЗД? ВКС счита, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК. Липсва основание за допускане на касационно обжалване по въпроса относно задължението на съда да обсъди декларацията за информирано съгласие, съдържаща се на лист 174 от първоинстанционното дело. Посочената декларация за информирано съгласие, подписана от ищцата и намираща се на л.174 от първоинстанционното дело, съдържа принципно съгласие, обаче, само и единствено за това, за което е уведомена и относно лечението, което е съгласувано с нея, защото част от съдържанието на декларацията е правото й да бъде уведомена за диагнозата и терапията, както и с нея да бъде съгласувано лечението й. Това съдържание на декларацията респективно съдържа задължението на болницата да удовлетвори правата й за уведомяване и съгласувана. Следователно принципното съгласие на ищцата е дадено във връзка с изпълнение на задължението на болницата да информира и да съгласува. В случая ищцата е била уведомена и с нея е съгласувана операция на менискуса, но не и за артроскопска операция, поради което ищцата не е дала информирано съгласие за извършването на артроскопска операция. Абсурдна е тезата на ответната болница, че принципното съгласие важи за всички видове терапии и хирургични интервенции, независимо за какво се отнасят, сякаш е възможно да влезеш за операция на крака, но да ти оперират сърцето, защото си дал принципно съгласие. Тезата на болницата за принципното съгласие за всички възможни лечения и операции е нелогична. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да прецени за наличие само на фактите, посочени в исковата молба. Този въпрос е поставен във връзка с тезата на болницата, че ищцата не била посочила като нарушение на правата й липсата на информирано съгласие за извършването на артроскопската операция. Напротив, в исковата молба ищцата изрично е посочила, че не е била информирана и съответно не е давала съгласие за извършване на артроскопска операция, а само и единствено за операция на менискуса. Дори самата болница в касационната жалба е цитирала абзаца от исковата молба, където ищцата посочва това нарушение на правото й на здраве, извършено от болницата. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали липсата на информирано съгласие е необходимо и достатъчно условие за настъпването на вредните последици. Когато пациент не е дал съгласие за хирургична интервенция, се касае за принудително лечение, за нарушение на основни права като правото на физическа неприкосновеност, както и за причинени болки и страдания от неоснователно извършената принуда. А когато тази интервенция не е била необходима за запазване живота и здравето на пациента, а само препоръчителна, то тогава болницата ще отговаря за болките и страданията от операцията и от настъпилите усложнения, тъй като принудителното засягане на телесната цялост е в пряка причинна връзка с болките и страданията, включително и от настъпилото усложнение, защото при условие, че не е била извършена операцията, то не биха настъпили процесните вредни последици, включително и тези от усложнението. Останалите въпроси от изложението, доколкото съдържат в себе си условието или предпоставката- „когато ищцата е дала информирано съгласие“, са необуславящи изводите на въззивния съд, тъй като САС е приел обратното- че ищцата не е дала информирано съгласие за извършване на артроскопската операция. И по отношение на всички тези въпроси липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба на ищцата. В изложението ищцата е формулирала въпроси за това как се определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, и по- конкретно в случая дали съдът е бил длъжен да обсъди свидетелските показания и писмени доказателства за проведените множество рехабилитации, медицински процедури, както и невъзможността на ищцата да се възстанови. В случая въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително и посочените в жалбата, и при определяне на обезщетението по справедливост е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, включително и тези, които имат значение за увеличаване на обезщетението, като по този начин не е налице отклонение от практиката на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО