Определение № 1017 от 19.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1282/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от К. П. К. от [населено място] чрез адв. П. К. срещу въззивно решение № 2129/30.12.2013 г. по гр. д. № 2424/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2576/2013 г. по гр. д. № 20216/2012 г. на Пловдивски районен съд. Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13276/2012 г. на ПРС за сумата 15 000 лв. - задължение по запис на заповед от 22.06.2012 г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба не депозира писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Касаторът, въпреки дадените му указания за представяне на писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в писмена молба от 05.03.2014 г. не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено. Препращането към въпросите, предмет на обжалване не би могло да замести посочването на конкретни правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. В случая, касаторът се е позовал на неправилност на въззивното решение, като е посочил друго въззивно решение по гр. д. № 2792/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, но същото не съдържа означение, че е влязло в сила, за да съставлява формирана съдебна практика, евентуално по т. 2 на чл. 280 ГПК. ВКС не би могъл да замести страната и вместо нея да формулира конкретен правен въпрос, анализирайки по собствена преценка факти и изводи, съдържащи се в обжалваното решение. Процесуално задължение е на страната, която обжалва, да изведе правния въпрос и след съпоставка да аргументира защо счита, че даденото по този въпрос разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение