Определение № 1424 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 943/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд-Кърджали и Административен съд-Хасково. Съдебното производство е образувано пред Административен съд – Кърджали по жалба от С. К. Х., гражданин на Сирия, действащ лично и чрез адв. М. Дянкова - представител по чл. 25 от ЗУБ насочена против Решение № 12685 от 04.12.2024г. на Председател на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С определение № 131 от 15.01.2025г. постановено по адм. дело № 21 от 2025г. по описа на Административен съд Кърджали, същото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Хасково, основавайки се на налични по делото данни за постановено разрешение на Директора на РПЦ-Харманли за пребиваване на адрес на територията на [населено място], обл. Хасково. С определение № 565 от 22.01.2025г. постановено по адм. дело № 105/2025 г., Административен съд - Хасково е прекратил производството по образуваното пред него дело и е повдигнал настоящия спор за подсъдност по съображения, че в разглеждания случай подсъдността е на Административен съд – Кърджали, тъй като настоящият адрес на жалбоподателя според картата му е в [заличен текст], [населено място], който адрес самият жалбоподател е посочил като негов постоянен в подадената пред Административен съд - Кърджали жалба. Освен това настаняването е извършено със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-1127/16.10.2024г. след издаване на регистрационната карта на лицето. Върховният административен съд счита, че спорът е подсъден на Административен съд – Кърджали. Обжалваното пред съда решение на председателя на ДАБ се основава на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗУБ то може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. В частта на отразения настоящ адрес Регистрационната карта на чужденеца притежава характера на официален свидетелстващ документ. Отразеното в нея се счита за вярно до установяване на противното. От приложена по делото Заповед № ЗД/Д-Х-Х-1127/16.10.2024г. на Директора на ДСП-[населено място] се установява, че лицето е настанено в [заличен текст] в [населено място] и е дадено съгласие за пребиваване на адрес, различен от първоначално отразения. От Заповед №27/02.12.2024г. става ясно, че лицето е поставено под попечителство поради възрастта си и му е определен попечител, като е разопредено да живее постоянно на адрес на [заличен текст] в [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Според ал.2 на същата норма, всяко лице има само един настоящ адрес. След като се установява, че лицето фактически и за постоянно живее в [населено място], то това следва да бъде прието за негов настоящ и постоянен адрес. Неотразяването на това обстоятелство в картата на чужденеца е основание за налагане на административнонаказателна отговорност, но не и такова за възприемане съществуването на втори адрес на лицето. Предвид гореизложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд – Кърджали. Воден от горните съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховния административен съд, Трето отделение