Определение № 2357 от 30.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1209/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на З. ПЕТРОВА Ф. против определение № 121/27.02.2024 г. по в.ч.т.д. № 142/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частна й жалба срещу определение № 4196/29.11.2023 г. по т.д. № 1978/2023 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото.

С частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на определението на САС. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че З. Ф. се явява трето лице спрямо ответното дружество “НСБП СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба тя е както съдружник, така и управител на същото. Релевира се, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като при положително съдебно решение ще бъде възстановено правното й положение от преди вписването по заявление А4 с рег. № 20231019102004, с което тя е заличена като управител и съдружник в юридическото лице, което рефлектира в правната й сфера. С отмяната на атакуваните вписвания ищцата отново щяла да стане съдружник в дружеството. Счита се, че като приел, че същата е трето лице и по тази причина няма правен интерес, съдът е постановил неправилен акт. Изтъква се, че съдебният състав е възприел, че вписването на новите промени по партидата на дружеството са вследствие на съдебно решение, без да вземе предвид, че вписването на З. Ф. като съдружник и управител на последното, преди оспорването на промените, също е извършено въз основа на съдебно решение - № 39/22.06.2021 г. по т.д. № 886/2021 г. по описа на СГС, видно при справка в търговския регистър. Като недопустимо се определя наличието на второ произнасяне с решение № 995/07.08.2023 г. на СГС, когато въпросът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с първото решение. Излагат се подробни доводи, че новоизбраният управител на търговското дружество не може да заяви за вписване приетите промени. Акцентира се, че решенията, въз основа на които са вписани оспорваните обстоятелства, не са взети надлежно, тъй като управителният съвет на сдружение “Национално сдружение на българските превозвачи”, което е съдружник наред с ищцата в ответното дружество, не е орган на последното и не може да взема решения за него. Поддържат се твърдения за извършени нарушения от длъжностното лице по регистрацията, вписало заявените обстоятелства, без да са спазени всички изисквания по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Счита се, че това е довело до вписване на несъществуващи обстоятелства, срещу което редът на защита е с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Добавя се, че нито един от въведените от ищцата аргументи не касае съдържанието на решенията и няма да доведе до ревизия на последните, а се оспорва само процедурата за вземането им. Обобщава се, че ищцата притежава пряк интерес от предявяването на иска, защото всички промени, които са направени вследствие на решението на едноличния собственик на дружеството, касаят нейната правна сфера, а тя не разполага с друг способ за защита на своите законни права и интереси. Претендира се да бъде допуснато до касация обжалваното определение на САС, същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Има ли правен интерес съдружник в дружество с ограничена отговорност да подаде иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, ако преди подаването на иска по партидата на търговското дружество са заявени за вписване решения, взети еднолично от другия съдружник в дружеството, чиито предмет на решенията е за изключването на съдружника, подал иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ? Имат ли тези решения правно действие спрямо съдружника, който ги атакува, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д. П.? Съдружникът, подал иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, явява ли се трето лице за това производство? При постановяване на съдебно решение, с което се уважава предявеният иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ от съдружника, ще се възстанови ли правното му положение на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, ако промените са вписани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, докато трае исковото производство?”.

2. “Има ли правен интерес управител на дружество с ограничена отговорност да подаде иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, ако преди подаването на иска по партидата на търговското дружество са заявени за вписване решения, взети еднолично от единия съдружник в дружеството, чиито предмет на решенията е за изключването на управителя като съдружник, подал иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ? Имат ли тези решения правно действие спрямо управителя, който ги атакува, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д. П.? Управителят, подал иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, явява ли се трето лице за това производство? При постановяване на съдебно решение, с което се уважава предявеният иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ от съдружника, ще се възстанови ли правното му положение на управител в дружеството с ограничена отговорност, ако промените са вписани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, докато трае исковото производство?”.

3. “Съдебно решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, вписано по партидата на търговско дружество, има ли сила между съдружниците, ако срещу него е инициирано производство по отмяната му чрез извънредния способ, регламентиран по чл. 303 и сл. ГПК? Какъв е правният способ за защита на членственото правоотношение до произнасянето на съда по отмяната на влязлото в сила съдебно решение? При отмяна на съдебното решение какво ще се случи с членственото правоотношение на съдружника в търговското дружество с ограничена отговорност - би се възстановило или правното му положение ще остане непроменено и изключеният съдружник ще трябва да инициира производство по приемането му пред търговското дружество?”.

4. “Какъв е правният способ за защита, когато единият съдружник вземе еднолично решение за изключването на другия съдружник от търговско дружество с ограничена отговорност с двама съдружници, като при обжалването на решенията по съдебен ред съдът счита, че изключеният съдружник няма правен интерес от обжалването им? Това представлява ли отказ от правосъдие?”.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. Ф. против “НСБП СЕРВИЗ” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, заявени със заявление А4 с рег. № 20231019102004, а именно: изписване името на дружеството на чужд език, промяна на седалището и адреса му на управление, избор на управител, заличаване на вписването в поле “Съдружници” и вписване на едноличен собственик на капитала – сдружение “Национално сдружение на българските превозвачи”. С определение от 29.11.2023 г. СГС е прекратил производството по делото, като е приел, че същото е недопустимо поради липса у ищцата на правен интерес.

Сезиран с частна жалба против прекратителния акт, в обжалваното определение апелативният съд е приел, че при служебна справка в ТРРЮНЦ по партидата на ответното дружество се установява, че с вписване № 20180731145623 по заявление А4 с рег. № 20180718172924 като управител на дружеството е вписана ищцата З. Ф.. Същата е заличена като управител на дружеството на 03.02.2021 г., но след това вписана отново. С вписване № 20210623140224 е обявено решение по т.д. № 886/2021 г. на СГС за отмяна на отказ № 20210426101027-6/05.05.2021 г., в резултат на което тя е вписана като съдружник в ответното дружество. Констатирал е, че с вписване № 20230928181954 в ТРРЮЛНЦ е оповестено решение по т.д. № 7/2023 г. на СГС, постановено по реда на чл. 29 ТРРЮЛНЦ, с което е признато за установено, че с вписването по заявление № 20210203151004 е вписано несъществуващо обстоятелство – З. Ф. като управител, както и че с вписването по заявление А4 с рег. № 20210426101027 са вписани несъществуващи обстоятелства, включително вписването й като съдружник. Констатирал е, че с вписване № 20231025103744 по заявление А4 с рег. № 20231019192004 по партидата на ответното дружество са вписани следните обстоятелства: наименование на латиница, нов адрес на управление на дружеството, А. Ч. като управител на същото, заличени са обстоятелствата в поле “Съдружници” и като едноличен собственик на капитала е вписано сдружение “Национално сдружение на българските превозвачи”.

При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на САС е намерил, че от описаните по-горе вписвания в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищцата е заличена като съдружник и управител на ответното дружество като последица на решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, постановено по т.д. № 7/2023 г. на СГС, което заличаване е станало на 28.09.2023 г., а не с решението на управителния съвет на сдружение “Национално сдружение на българските превозвачи”. От това е извел извод, че към момента на вземане на решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество от 12.10.2023 г., заявени на 19.10.2023 г. и вписани в ТРРЮЛНЦ, ищцата не е имала качеството нито на съдружник, нито на управител на дружеството и не може да изведе някакъв правен интерес да оспорва тези обстоятелства, възникнали след заличаването й като управител и съдружник. Съобразил е, че евентуалното положително решение по предявения от нея иск за установяване на несъществуващо обстоятелство не би се отразило по никакъв начин в нейната правна сфера, тъй като дори оспорените от нея обстоятелства да бъдат заличени, тя не може да възстанови положението си на управител или съдружник, доколкото не с тяхното вписване е постигнато заличаването й. Дори решението да има обратно действие (а това не е така, то действа само занапред), то ищцата пак не би възстановила горепосочените качества, заличени въз основа на съдебното решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, постановено преди възникването на оспорваните с исковата молба обстоятелства. Апелативният съд е отчел също, че и самата частна жалбоподателка сочи, че към момента на вписването на оспорените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ няма вписан управител на дружеството, а и като единствен съдружник е отразено “Националното сдружение на българските превозвачи”. Добавил е, че обстоятелството, че в ТРРЮЛНЦ не е обявен дружествен договор, който да съответства на фактическото положение, не може да придаде на ищцата качество на съдружник, щом като по съдебен ред приемането й като такъв е признато за несъществуващо обстоятелство и тя е заличена от регистъра. Изтъкнал е, че същото се отнася и за обстоятелството, че след заличаване на ищцата като съдружник не са предприети изискуемите действия за вписване на актуалната правно-организационна форма на дружеството - ЕООД. Допълнил е, неизпълнението на задълженията за вписване на всяко обстоятелство или обявяване на всеки акт в 7-дневен срок от възникването му (чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), което изискване цели правна сигурност, влече само административно-наказателна отговорност на съответното лице, но не е от естество да замени правопораждащо решение на съответния волеобразуващ орган или съдебен акт, от което именно решение или съдебен акт възниква или съответно отпада подлежащото на вписване обстоятелство или съответно акт. Не е споделил довода на ищцата, че новият управител няма право да заявява вписвания, тъй като неговата легитимация произтича от закона – чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждащ, че при промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител. По тези съображения и с оглед липсата у ищцата на правен интерес от предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, апелативният съд е стигнал до извод, че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор претендират факултативен достъп до касационен контрол.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от частния касатор първи и втори въпрос не са коректно зададени и са общотеоретични. Формулировката им съдържа доводите на страната за качеството й на съдружник, съответно управител към датата на подаване на исковата молба, което е отречено от апелативния съд при проследяване на вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество. Няма данни в процеса да е въведено оплакване за изключване на съдружника от дружеството с ограничена отговорност по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Следователно не може да се приеме, че питанията съответстват и на приетата фактическа обстановка по делото. Последната част на тези два въпрос, отнасяща се до действието на съдебното решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при вписване на промени в хода на исковото производство, излиза извън контекста на настоящия случай и е хипотетична, тъй като твърдения за отразяване на обстоятелства в регистъра в хода на висящо дело по отрицателния установителен иск не са изложени. Така формулираните питания нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 на Тълкувателно дело от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не покриват общия селективен критерий за допуск до касация.

Поставените от частния касатор трети и четвърти въпрос не кореспондират с решаващите изводи на втората инстанция. Проблема за евентуална отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на съдебното решение, постановено по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, или действието на такъв акт на ВКС не е разглеждана от апелативния съд. В хипотеза на положително решение по такъв акт и изложени в този смисъл конкретни твърдения от страната би била мислима защита чрез атакуване на вписани обстоятелства. В тези питания също се съдържат доводи относно изключването на съдружник, каквито не са разглеждани от въззивния съд. Напротив, втората инстанция е приела, че преди приемане на процесните решения ищцата е била заличена като съдружник и управител на ответното дружество вследствие уважен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с решение по т.д. № 7/2023 г. на СГС, т.е. това не е станало въз основа на решение на общото събрание на съдружниците за изключването й по реда на чл. 126, ал. 3 вр. с чл. 137, ал.1, т.2 ТЗ. Ето защо и по тези два въпроса не се обосновава наличие на общата селективна предпоставка за правно питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Липсата на обосноваването й по така формулираните въпроси изключва необходимостта от обсъждане на сочените от частния касатор допълнителни основания по чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

Ето защо настоящият състав намира, че не е налице основание за допуск до касация на определението на Апелативен съд – София.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,