Определение № 50218 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 503/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Б. Г. Г. чрез адвокат К. К. от АК-Пазарджик срещу решение № 172 от 27.10.2021 г. по в.гр.д.№ 600/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 531/23.06.2021 г. по гр.д.№ 54/2021 г. на Районен съд Пазарджик и са отхвърлени исковете на Б. Г. Г. против И. Б. М. и С. И. Д., на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите: 1/ по изпълнително дело № 326/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискател И. Б. М., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г. по НОХД № 281/2001 г. на ОС Пазарджик, за неимуществен вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди 1000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски; 2/ не дължи сумите по изпълнително дело № 327/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискатели И. Б. М. и С. И. Д., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г. по НОХД № 281/2001 г. на ОС Пазарджик, за неимуществен вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди 1000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси, както и по материалноправния въпрос: „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал изършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има ли обратно действие. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От И. Б. М. и С. И. Д., двамата чрез адвокат Т. Б. от АК-Пловдив, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че решението е правилно и следва да се потвърди. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че указанията на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, при неприключили изпълнителни производства, следва да се приложат от постановяването му, поради което преди следва да бъдат приложени постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., действало при образуването на изпълнителното дело, т.е. според въззивния съд, до 26.06.2015 г., висящността на изпълнителното производство прекъсва давността, а искът по чл.439 ГПК е неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси: „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има ли обратно действие.“, които са обуславящи, но са разрешени в противоречие със съдебната практика, формирана в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. С разпореждане от 09.03.2023 г. на Председателя на ВКС, на основание чл.124, ал.1, т.2, чл.125 и чл.128, ал.1 ЗСВ, във вр. с чл.292 ГПК, е образувано Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК по три въпроса, разрешавани противоречиво в съдебната практика и третият от тях - „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ има пряко значение за крайния изход на спора, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, ВКС, ІV г.о.