Определение № 671 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 479/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу разпореждане № 298/09.09.2022 г. по в. ч. гр. д № 118/2022 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е върната подадената от Н. В. В. частна касационна жалба вх. № 2536/08.06.2022 г. против определение № 190/15.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 118/2022 г. на Окръжен съд – Ямбол. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че в подадените молби за продължаване на срок са посочени причини, които възпрепятстват възможността на жалбоподателката сама да се уведоми за продължаването на срока за отстраняване на недостатъци по подадената от нея частна касационна жалба, извършено с разпореждане № 257/09.08.2022 г. по в. ч. гр. д. № 118/2022 г. на Окръжен съд - Ямбол. Съдът е следвало да съобрази тези обстоятелства, но в случая това не е сторено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане е прието, че с разпореждане № 190/15.06.2022 г. частна касационна жалба вх. № 2536/08.06.2022 г. е оставена без движение, като нередовна. Дадени са указания на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на жалбата, като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, да подпише жалбата и представи приподписан от адвокат екземпляр съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК с прилагане на пълномощно за приподписването, респ. удостоверение за придобита от жалбоподателката юридическа правоспособност, както и да представи доказателство за внасянето на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. На жалбоподателката са указани неблагоприятните последици при неотстраняване в срок на нередовностите. За посоченото по-горе разпореждане на 15.07.2022 г. последната е уведомена чрез нарочно съобщение, към което е приложен и съдебният акт. По искане на Н. В. този срок е продължаван двукратно на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, като последно продълженият срок е изтекъл на 19.08.2022 г. До тази дата жалбоподателката е изпълнила част от дадените от съда указания /на 01.08.2022 г. е внесена държавна такса по сметка на ВКС и е приложен документ/. С молба вх. № 3990/02.09.2022 г. жалбоподателката е направила ново искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба. В молбата е посочено, че последното съобщение за продължаване на срока и разпореждането на съда от 09.08.2022 г. са й връчени на 25.08.2022 г., т.е. когато продълженият срок вече е изтекъл. В подадената трета по ред молба за продължаване на срок се твърди, че жалбоподателката имала неотменими служебни ангажименти за периода от 01.09.2022 г. до 06.09.2022 г. в България и от 09.09.2022 г. до 11.09.2022 г. в Румъния, като в тази връзка посочва, че е в състояние да представи доказателства на по-късен етап. Съдът е приел, че молба вх. № 3990/02.09.2022 г. следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото е подадена след деня на изтичане на продължения вече от съда срок /19.08.2022 г./. Съдът няма задължение да съобщава на страната акта си за продължаване на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, като страната следва сама да следи за постановяването на този акт, доколкото последният не подлежи на самостоятелно обжалване. Началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала за продължаването, а е точно фиксиран. Констатираните от съда нередовности не са отстранени изцяло,поради което подадената касационна частна жалба следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК определеният от съда процесуален срок може да бъде продължен, ако страната, имаща уважителни причини, поиска продължаване му с подаване на молба преди изтичането му. По делото се установява, че с разпореждане № 241/27.07.2022 г. определениятот съда срок за отстраняване на нередовности във връзка с подадената частна касационна жалба е продължен с две седмици, считано от 22.07.2022 г., а с разпореждане № 257/09.08.2022 г. - с още две седмици, считано от 05.08.2022 г. Следователно срокът е изтекъл на 19.08.2022 г., като едва на 02.09.2022 г. жалбоподателката е подала трета по ред молба за продължаването му. Съгласно константната практика на ВКС страната е длъжна да прояви необходимата грижа за добро водене на делото, като следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК /в този смисъл - определение № 360/18.07.2016 г. по ч. т. д. № 1536/2016 г. на ВКС, II т.о.; определение № 677/21.10.2015 г. по ч.гр. д. № 4100/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др./. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а актът, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол. В случая за съда не е било налице задължение за връчване на жалбоподателката на препис от разпореждане № 257/09.08.2022 г., с което срокът за изпълнение на дадените указания е бил повторно продължен до 19.08.2022 г. Не намира опора в закона твърдението на жалбоподателката, че понеже не е могла да отиде до съда и да научи за постановеното разпореждане за продължаване на срока, съдът е бил длъжен да я уведоми своевременно. Молба вх. № 3990/02.09.2022 г. е подадена след изтичане на продължения с разпореждане № 257/09.08.2022 г. срок за отстраняване на констатираните нередовности на частната касационна жалба,поради което правилно не е уважена. От данните по делото се установява, че до деня на изтичането на срока жалбоподателката е изпълнила единствено указанията за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС, като останалите посочени от съда нередовности на подадената частна касационна жалба не са отстранени. При това положение тя подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.