Определение № 166 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 518/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Ив. Й. от М. против решение от 14.03.2012 г. по в.гр.д. № 47/2012 г. на ОС-Монтана, с което се потвърждава решение от 3.11.2011 г. по гр.д. № 70557/2010 г. на РС-Монтана, с което на основание чл.422 ГПК е прието за установено по отношение на касатора, че съществува вземане на Р. ООД-М. по заповед за изпълнение на парично задължение по запис на заповед в размер на 9 655 лв. и 193.60 лв. разноски в заповедното производство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.