Определение № 937 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2606/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "ЕОС Матрикс“ ЕООД, което след вписване в ТРРЮЛНЦ под N 20251202130334 e с променена правноорганизационна форма – ЕАД, срещу решение № 265/28.08.2025 г. по в. гр.д. № 284/2025 г. на Окръжен съд -гр.Хасково, с което е потвърдено решение № 902/29.11.2024 г. по гр.д. № 1196/2024 г. на Районен съд -гр.Хасково за уважаване на предявения от Д. Д. В. срещу "ЕОС Матрикс“ ЕООД /сега ЕАД/ иск с правно основание чл.439 ГПК – за недължимост на сумите по изп.дело № 124/20 г. на ЧСИ С. П.. Сочи се от касатора, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено процесуално нарушение и поради необоснованост. Основното съображение на касатора за неправилност на обжалваното решение намира основание в тезата, че направеният от длъжника отказ от изтеклата в негова полза погасителна давност е действителен и води до започване на нов давностен срок за дълга. Поддържа се, че е неправилен изводът на въззивния съд за недопустимост на отказа на длъжника от изтеклата в негова полза погасителна давност, тъй като този извод е в противоречие с нормата на чл.118 ЗЗД, която предвижда, че след изтичане на давностния срок длъжникът може да изпълни погасеното по давност задължение. След като изпълнението на погасеното по давност задължение е валидно, то валиден е и отказът от давност. Наведен е доводът, че не е необходимо длъжникът да се е позовал на давността, за да е валиден направеният от него отказ от давност. Твърди се от касатора, че в сключеното на 02.04.2020 г. споразумение длъжникът е направил признание на погасеното по давност задължение и се е отказал от изтеклата в неговата полза погасителна давност, поради което от този момент е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл към предявяване на иска. Иска се от касатора да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявеният срещу него иск по чл.439 ГПК.

Ответницата в настоящото производство - Д. Д. В., е подала писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че искът по чл.439 ГПК е основателен, защото задължението на ищцата е погасено по давност, въззивният съд е намерил за установено, че срещу Н. Ф. В., който е наследодател на ищцата, е била издадена по ч.гр.д. № 1945/12 г. на Районен съд [населено място] заповед по чл.417 ГПК, която е влязла в сила, поради което за вземането е започнала да тече на основание чл.117 ал.2 ЗЗД 5-годишна погасителна давност. Констатирано е, че на 06.11.2012 г. е било образувано срещу длъжника по заповедта първото изп.дело, което е прекъснало давността – ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020 г. Решаващият съд е намерил, че поради настъпила перемпция изпълнителното дело е било прекратено на 06.11.2014 г., поради което от този момент е започнал да тече нов давностен срок, изтеклъл на 06.11.2019 г.

Въззивният съд е формирал извод, че сключеното между страните споразумение изх. № МАЗ 00012521/02.04.2020 г. не води до прекъсване на давността, включително и чрез изявлението на длъжника, че се отказва от последиците на чл.110 и чл.111 ЗЗД, защото отказ от последиците на изтекла в полза на длъжника погасителна давност е недопустим, ако е направен преди длъжникът да се е позовал на изтеклата в негова полза давност. В този случай е налице недопустим отказ от бъдещо евентуално позоваване на изтекъл давностен срок. Дори и да се приеме, че принципно е допустимо длъжникът да се откаже от изтеклата в негова полза давност и преди той да се е позовал на нея, необходимо е от съдържанието на изявлението на длъжника да може да се направи извод, че той не желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото задължение, било само за част от него. По отношение на направеното от длъжника изявление в процесното споразумение въззивният съд е намерил, че по същество то представлява отказ от бъдещо евентуално позоваване на изтекла давност, както и общо изявление за отказ от последиците по чл.110 и чл.111 ЗЗД, защото не е индвивидуализирано вземането, поради което е недействително. Тъй като към сключване на споразумението е бил изтекъл давностният срок, изявлението на длъжника в споразумението не може да обоснове прекъсване на давността, тъй като може да се прекъсне само неизтекъл давностен срок. Изпълнително дело № 124/20 г. на ЧСИ С. П. е образувано след 06.11.2019 г., когато е изтекла погасителната давност, поради което вземането на ответника /кредитор/ е погасено по давност.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният правен въпрос, квалифициран по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, но касационният съд намира, че това е въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, защото касаторът е обосновал допускането на касационен контрол по него с твърдението за противоречие на въззивното решение с решение № 65/03.06.2011 г. по т.д. № 600/2010 г. на ВКС –

1. „По аргумент от по-силното основание, допустим ли е отказ от изтекла в полза на длъжника погасителна давност, след като същият може да изпълни задължението си и след изтичане на давността?

Поставени са и следните въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, за които според твърденията на касатора е налице непълна, неясна и противоречива правна уредба, липсва съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, но са налице множество противоречиви решения на съдилищата –

2. „Валиден ли е отказът от изтекла погасителна давност в полза на длъжника, ако същият е обективиран от длъжника писмено и изрично в извънсъдебно споразумение с кредитора, в разпоредбите на което е описано по основание и размер вземането ?“

3. „Необходимо ли е първо длъжникът изрично да се е позовал на изтеклата погасителна давност за конкретно вземане пред кредитора, за да може да е действителен отказът му от давност?“

4. „Следва ли да е посочен конкретният период, в който са настъпили последиците на изтеклата погасителна давност по чл.110 ЗЗД и чл.111 ЗЗД, за да е действителен отказът от давност?“

Настоящият състав на ВКС намира, че първият правен въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК отговаря на изискването да е обуславящ крайните изводи на въззивния съд, доколкото искът по чл.439 ГПК за несъществуване на спорното вземане, основан на твърдението за изтекла погасителна давност, е уважен поради извода, че отказ от погасителна давност е недопустим, преди длъжникът да се е позовал на нея. Касационният съд констатира, че по отношение на този въпрос е удовлетворено изискването за допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че този въпрос следва да се уточни по следния начин – „Какви са правните последици на направения от длъжника отказ от погасителна давност, след като тя е изтекла?“ Така уточненият правен въпрос се явява обуславящ крайното правно разрешение по спора, а за проверка на съответствието с цитираното от касатора решение № 65/03.06.2011 г. по т.д. № 600/2010 г. на ВКС следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По отношение на втория поставен от касатора въпрос касационният съд намира, че това е въпрос по преценка на доказателствената стойност на конкретен представен по делото писмен документ, т.е. чисто фактически въпрос, поради което е изключено по него да се допусне касационен контрол. Следва да се спомене, че този въпрос не е съобразен с мотивите на въззивния съд, в които липсва извод да е налице изискване за форма по отношение на изявлението на длъжника за отказ от давност.

По третия въпрос – въпросът попада в обхвата на уточнения от касационния съд първи въпрос, поради което съдът ще се произнесе по него при разглеждане касационната жалба по същество.

По четвърти въпрос – така поставен въпросът не отговаря на общото изискване по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, защото не е съобразен с мотивите на въззивния съд, доколкото неговият обуславящ извод за недействителност на отказа от погасителна давност е формиран поради констатацията, че липсва предходно позововане на давността.

С оглед на изложеното настоящия състав на касационния съд намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по посочения по-горе въпрос - „Какви са правните последици на направения от длъжника отказ от погасителна давност, след като тя е изтекла?“

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд