Определение № 510 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 2227/ 08.10.2020 г. по ч.гр.д. №3250/ 2020 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 04.08.2020 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 12593/ 2019 г., образувано по исковата молба на „Итал-Телкс“ ЕООД срещу Ю. А. К. пред Софийски градски съд и за изпращане на делото по компетентност на Софийски районен съд. Определението се обжалва от „Итал-Текс“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния процесуално-правен въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Кой съд е родово компетентен да разгледа иск за заплащане (връщане) на сума над 25 000 лв. по спогодба относно трудово възнаграждение, обезщетения по трудово правоотношение и относно задължението на работника/ служителя да не отнася до съд спора за тях и за отговора има ли значение, че спогодбата следва прекратяването на трудовото правоотношение? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване и извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол с довода, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност – основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че с определението съществено е нарушен чл. 104, т. 4 ГПК. Ответникът Ю. А. К., ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а определението е правилно. Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет (осъществени са изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 и на ал. 4 ГПК); подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните: За да потвърди обжалваното определение за прекратяване на производството пред Софийски градски съд и за изпращане на делото по компетентност на Софийски районен съд, въззивният съд е приел, че: 1) е трудов спорът по иска на „Итал-Текст“ ЕООД срещу Ю. К. за заплащане (връщане) на сумата 90 941.06 лв., доколкото е породен от спогодбата от 19.10.2018 г. за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение между страните, което е било прекратено преди договора за спогодба, а и за поетото с нея задължение на работника/ служителя да не се отнася до съд спора за тях (чл. 357 КТ); 2) предметът на делото (цената на иска) е над 25 000 лв. и 3) искът е подсъден на Софийски районен съд, защото на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на трудовите спорове (чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК). Следователно повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на обжалване, но по него е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Константна е практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 365 ЗЗД, която приема, че спогодба не е новация, а и след нея правоотношението, по което страните са направили взаимни отстъпки, продължава да съществува, макар и изменено. Провеждането на тази практика в конкретния случай означава, че след като спорът за трудови възнаграждения и за обезщетения по трудовото правоотношение е трудов (чл. 357 КТ), трудов е и спорът за спогодбата по тях, а и за задължението на работника/ служителя да не отнася спора за тях пред съд. Няма и не може да има значение, дали спогодбата предхожда или следва трудовото правоотношение. Обжалваното определение съответства на тази практика и съдържа необходимите мотиви, които обясняват приложените от въззивния съд разпоредби. Изключено е и основанието „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът