Определение № 5302 от 19.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 318/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 255 от 06.11.2024г. по гр.д. № 438/2024г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 121 от 29.05.2024г. на Тетевенския районен съд по гражданско дело № 672/2023г. и вместо него е постановил отхвърляне на предявения иск по чл.108 ЗС от М. М. А. против А. М. Е. за ревандикация на реална част от 8 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ целия от 680 кв. м., номер по предходен план: *, квартал 4, парцел *, която реална част се намира в западната част на имота, на границата с ПИ * и е заключена между изградената ограда, означена с т.3 и т.4 на комбинирана скица № 2 към допълнителното заключение на техническата експертиза и границата между двата имота по кадастрална карта; отхвърлен е и предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на попадащата в ПИ с идентификатор *** част от ограда между двата имота с дължина от 24 метра, започвайки от югозападния ъгъл на имота в посока на изток. Касационната жалба е подадена от ищеца М. А. чрез адв. В.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по четиринадесет правни въпроса, както и поради очевидна неправилност. Ответницата по касационната жалба А. Е., представлявана от адв. Ц., изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е допустима. Спорът е по чл. 108 и 109 ЗС за собственост на реална част от поземлен имот и за премахване на ограда, която присъединява тази част към имота на ответницата. Безспорно е, че страните са собственици на съседни поземлени имоти в [населено място]. Ищецът М. М. А. се легитимира с констативен нотариален акт от 1998г. като собственик на дворно място, съставляващо парцел *, кв. 4 по плана на [населено място], с уредени регулационни сметки и площ от 700 кв.м., ведно с построената масивна двуетажна жилищна сграда. По КККР, одобрени 2018г., имотът е с идентификатор ***. Ответницата е собственик по договор за дарение от 1975г. на парцел * в кв.4 по регулационния план, съответстващ на ПИ *** по КККР. По молба на ищеца на 30.07.2021г. е извършено трасиране, означаване и координиране граничните точки на УПИ *, кв.4 от правоспособно лице - Х. В. Д., за което е съставен съответен протокол. По повод жалба на ищеца от 30.08.2021г. до [община], на ответницата А. М. Е. е дадено предписание да изгради подходящо съоръжение, отвеждащо повърхностните води от имота й, съответно изграждане на ограда с височина на плътната част до 0.6 м, между нейния и на А. имот. С писмо от 22.10.2021 г. общината е определила на А. М. Е. тридесетдневен срок за изграждане на ограда между двата имота. На 02.06.2022г. по искане на ответницата е съставен протокол за трасиране, означаване и координиране на граници на имота на ответницата УПИ *, кв.4, изготвен от правоспособно лице - П. Р.. На 26.04.2023г. по молба на А. е извършено ново трасиране, означаване и координиране граничните точки на неговия имот ПИ *** от Х. Д.. В съставения протокол е отразено, че при направеното заснемане на новоизградената ограда на границата с ПИ *** се констатира, че в западната част оградата навлиза с 0.5 л.м. в ПИ ***. За изграждане на същата не е представен Протокол образец акт №2. С покана от 27.07.2023г. М. А. е поискал от А. Е. да премести оградата, която е построена в неговия имот, а не на границата съгласно протокола от 30.07.2021г. за трасиране, означаване и координиране на граничните точки на имотите. По същия повод от негова страна са подадени жалби прокуратурата и общината. Приети са първоначална и допълнителна техническа експертиза, според които между имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], собственост на М. А. и имот с идентификатор № ***, собственост на А. Е., има изградена ограда с бетонов цокъл с оградна мрежа с дължина 29 метра. Западната част от оградата с дължина 24 метра попада в имота на ищеца. Към заключенията е изготвена комбинирана скица, на която са отразени имотите по действащата кадастрална карта и изградената ограда. В допълнителното заключение експертът посочва, че процесната ограда е изградена точно по линията, дадена с извършеното трасиране и координиране на 02.06.2022 г., като тази ограда попада изцяло в собствения на ответната страна УПИ * в кв. 4. Данните от координирането, отразени в протокол за трасиране, означаване и координиране граничните точки на УПИ *, съставен на 02.06.2022г. от инж. Р. са верни и същите са различават от трасирането, извършено от инж. Хр. Д. на 30.07.2021г. Разликата в линиите в западния ъгъл е 58 см, а в източния ъгъл 21 см, като според експерта тези разлики са допустими съгласно чл.18, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като това се дължи на методите за сканиране и векторизиране на регулационния план и различните софтуерни програми за това. Изготвени са комбинирани скици, отразяващи спорната граница по имотни линии по КККР, изградена ограда и трасирана регулационна граница от инж. Р. и трасирана регулационна граница от инж. Д.. Експертът обяснява, че е работил въз основа на скицата на инж. Р. и отразената в нея регулационна граница, преценявайки съответствието й с оградата. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. И. Р. и Х. В. Д.. Това са лицата, съставили протоколите за трасирането, означаване и координиране граничните точки на двата процесни имота, като същите свидетелстват за това, което са извършили. Свидетелят Р. обяснява, че е установил границата по сканирано копие на скицата от регулационния план; направил е трасиране на границата на УПИ спрямо документа за собственост, обозначил е границата по регулация. Свидетелят Д. обяснява, че регулационния план е отпреди 50 години и че има две налични копия - едното е много лошо, а другото е изработено ръчно от инж. М. Т.; свидетелят установил, че границата по кадастрална карта отговаря на тази по регулационен план; според него, както вещото лице по делото, така и предходното трасиране е направено върху ръчното копие от плана на инж. Т., което счита за недопустимо. След разпита на тези свидетели вещото лице К. е заявил, че не може да каже какви планове е имало в общината, дали са копия или оригинали; той потвърждава, че е работил по сканирано копие на регулационния план, дадено му от свидетеля инж. Р., както и че имал за цел да установи дали има разлика между двете трасирания. Такива разлика има и тя е в рамките на допустимите отклонения по Наредбата. Разпитана е и съпругата на ищеца Р. И. М., която сочи, че след като е дадена линия за ограждане, ответницата преместила колчетата и по този начин навлязла в тяхното място. Твърди, че причината за това било, че дворът на ответницата е тесен и не можела да си вкарва колата, затова преместила оградата навътре в техния двор. Впоследствие пуснала жалба да им събори постройката. При тези фактически обстоятелства съдът е намерил иска по чл. 108 ЗС за 8 кв.м., заключени между оградата по т.3 и т.4 на комбинирана скица № 2 и границата по КК, за неоснователен. Приел е, че съгласно чл. 14, ал.5 ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. В конкретния случай в констативния нотариален акт на ищеца е отразено, а и не се спори, че регулацията е приложена. При действието на ЗТСУ(отм.) одобрените дворищнорегулационни планове и ПУП имат отчуждително действие, като законодателят не е придал такова пряко отчуждително действие на одобрените по ЗУТ планове, освен при определени хипотези. Заснемането на имотите в кадастралната карта и отразяването в кадастралните регистри няма правопроменящо действие по отношение вещните права върху тях, същите имат само декларативно действие по см. на чл.2, ал.5 от ЗКИР. От основното и допълнително заключение се установява, че оградата е изградена по регулационната линия, която при действието на ЗУТ става имотна граница, като разминаването при трасирането, означаване и координиране граничните точки на границата между двата имота по регулация и кадастър е в рамките на допустимата грешка по смисъла на чл. 82, ал.2, вр. чл. 18, ал. 4, т. 1 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК е допустимо при предявен иск за собственост на реална част от поземлен имот, ако тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот в производството съдът да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В конкретния случай такава няма, въпреки че има разминаване между трасирането на регулационната линия и отразяването по КК на границата между двата имота, тъй като това разминаване е в рамките на допустимото и не представлява грешка по смисъла на чл. 54 от ЗКИР, съгласно разпоредбата на ал.3 от Закона. Според експерта това разминаване се дължи на различните методи, които са използвани за трасиране, означаване и координиране граничните точки. Искът по чл. 109 ЗС съдът също е намерил за неоснователен, доколкото от заключенията на техническата експертиза, изготвените комбинирани скици се установява, че оградата е изградена по регулационната линия, като разликата между имотната граница по КК и регулационната е в рамките на допустимото. По делото не са представени доказателства от ищеца в подкрепа на твърдението му, че оградата между двата имота е изградена върху неговия имот, като с това е създадена пречка за нормалното му ползване. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Поставени са множество правни въпроси от касатора: 1/ по какви критерии се установяват границите на поземлени имоти в кадастралната карта когато те са урегулирани и след изготвянето й устройственият план е променен; 2/ допустимо ли е въззивната инстанция да основе решението си на невъведени от страните факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са се защитавали; 3/ може ли да се кредитира експертизата след като вещото лице е работило по сканирана снимка на регулационния план, а не с оригинала на същия; 4/ когато заключението не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност, поради което е оспорено, длъжен ли е съдът за възложи повторно заключение; 5/ при изграждане на ограда с бетонов цокъл и оградна мрежа поземлените имота с какви граници се водят „трайно материализирана граница“ или „нетрайно материализирана граница; 6/ Какви са допустимите стойности на разминаване между границата на два имота по кадастър и по регулация с трайно материализираната граница - ограда, за да се приеме, че разминаването е в рамките на допустимата грешка; 7/ правомерна ли е фактическата власт върху реална част когато ответникът едностранно е преместил оградата като е навлязъл в имота на ищеца в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал.4 от наредбата; 8/ ако липсва съгласие на собствениците за изграждане на ограда и не са спазени нормативните изисквания при изграждането й, фактическата власт върху чуждата реална част упражнява ли се правомерно от ответника; 9/. при разминаване между кадастрална и регулационна граница и строителство на оградата три години след влизане в сила на КК, кой е приложимият ред и къде трябва да се определи границата между имотите; 10/ кога едно неправомерно състояние в имот засяга упражняването на правото на собственост в съседния имот; 11/ във всички случаи ли е необходимо да се доказва пречене, за да се уважи иск по чл.109 ЗС; 12/ въззивният съд длъжен ли е да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните и ако ги отхвърли да се обоснове защо; 13/въззивният съд длъжен ли е да следи за установяване на обективната истина по делата; 14/ допустимо ли е едно лице да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Въпросите в голямата си част почиват на застъпваната от касатора теза, а не на приетото от съда и на неговите изводи, т.е. те не визират разрешени от съда правни въпроси от значение за изхода на спора, каквито има предвид чл. 280, ал.1 ГПК. Поради това те не могат да послужат като основание за допускане на касационен контрол. Следва да се прецени дали не е очевидно неправилен като очевидно необоснован изводът на съда, че оградата е изградена на регулационната линия, при положение, че приетата експертиза не е посочила къде е регулационната граница, а е сравнявала съответствието на трасирането на границата, извършено от две различни правоспособни лица и не е работило с регулационния план, намиращ се в общината, а с някакво ръчно негово копие, предоставено от свидетеля по делото. И в двете заключения липсва позоваване на регулационен план и на неговите предвиждания за имотната граница, а без изясняване къде е границата и съответства ли оградата на тази граница спорът не би могъл да се реши. По тези съображения следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.