Определение № 191 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1556/17.02.2022 година, подадена от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ населено място, против определение № 35/02.02.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 226/2022 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна касационна жалба с вх. № 323 785/03.06.2022 година, подадена от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ населено място против въззивно определение № 868 553/13.05.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по ч. гр. д. № 4550/2021 година. С последното е оставена без уважение частна жалба с 25 017 455/01.02.2021 година на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ населено място против разпореждане № 22 270 530/08.12.2020 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 7424/2020 година, с което е върната подадената от Дирекцията против постановеното по същото дело решение № 20 209 904/29.09.2020 година въззивна жалба с вх. №25 150 408/212.10.2020 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по частната касационна жалба против въззивното определение на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба И. Р. С. е подал отговор на същата с вх. № 2618/22.03.2022 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователка и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ населено място е била уведомена за обжалваното определение на 21.02.2022 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 1556/17.02.2022 година, като е подадена по пощата на 16.02.2021. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че производството е било образувано по частна касационна жалба на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ населено място против определение № 35/02.02.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 226/2022 година. С обжалваното определение било потвърдено разпореждане на Софийския районен съд за връщане на подадена против постановеното по делото решение въззивна жалба. Предявените искове били с цена на иска под 5 000.00 лева, като съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежали на касационно обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, решението по делото, предвид цената на исковете не подлежало на касационно обжалване, като на това основание и във връзка с чл. 274, ал. 4 от ГПК, подадената частна касационна жалба била процесуално недопустима и следвало да се остави без разглеждане Както е посочено в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, на която се е позовал съставът на ВКС, ГК, ІV г. о., постановил обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5000.00 лева. В случая цената на предявените по делото искове следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, като същата е под 5000.00 лева (1247.53 лева неплатено възнаграждение и 140.00 лева лихва за забава). Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост и от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това, че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях. В разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева–за граждански дела. От това следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство за тези, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, а доколкото в това производство се постановяват за първи път преграждащи определения, то те ще подлежат на едноинстанционен контрол. Затова постановеното въззивно определение № 868 553/13.05.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по ч. гр. д. № 4550/2021 година не е подлежало на касационно обжалване и подадената против него частна касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане, поради което обжалваното в настоящето производство определение трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ населено място ще трябва да заплати на И. Р. С. сумата от 300.00 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение