Определение № 2333 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 383/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Й., представлявана от адвокат А. О., срещу решение № 927 от 05.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 902/2024 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение № 64/04.01.2024 г., постановено по гр.д. № 20592/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД от И. С. Й. против Б. К. М. за осъждането на ответника да премахне монтирания от него слънчев колектор на покрива на жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица] като възстанови всички изолации и да заплати на ищцата сумата от 500 лева, която представлява обезщетение за отстраняване щетите в резултат на теч – влага, мухъл, бояджийско и шпакловъчно покритие в таванско помещение, прилежащо към апартамента на втори жилищен етаж в жилищната сграда находяща се на горепосочения адрес като неоснователни. Касационният жалбоподател И. Й., представлявана от адв. О., моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Пловдив до касация, да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат уважени. Касаторът поддържа, че съдът не е взел предвид всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и е постановил едно неправилно решение. Касаторът уточнява, че целта на предявения иск е да бъде осъден ответникът да премахне поставения от него слънчев колектор, да бъде завършен ремонта на покрива и да спре теча в таванското помещение на ищцата. Поддържа, че действително по делото се установява, че течът не е причинен пряко от монтажа и работата на колектора, но се установява, че е вследствие на недовършената част по ламаринената обшивка под и около слънчевия колектор. Поддържа, че по делото се установява, че обшивката не е довършена поради това, че колекторът пречи, а ответникът отказва демонтаж на съоръжението и възпрепятства ремонта на обшивката. В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на решението до касация. Според касатора неправилен е извода на съда, че твърденията за създаване на пречки от страна на ответника за довършване на ремонта на покрива на сградата и отказът му да премахне поставения слънчев колектор представляват нов иск. Поддържа, че в своя петитум е искала премахване на колектора, който препятства ремонта на покрива и води до теч в нейния имот. В този смисъл и двете съдебни инстанции не са разгледали твърденията за отказа на ответника да премахне слънчевия колектор, което възпрепятства ремонта на покрива и води до теч в имота на доверителката ми. Поддържа, че решението противоречи на решение № 224 от 10.05.2010 г. ни ВКС по гр. д. .М 256/2009 г. II г. о., съгласно което, ако не е уточнено увреждащото действие, съдът дължи даване на указания за неговото уточняване. Счита, че решението е постановено по нередовна искова молба, поради което следва да бъде отменено. На следващо място жалбоподателката поддържа, че съгласно практиката на ВКС, смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено, с бездействие, което поддържа противоправно състояние. В този смисъл цитира определение № 288 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 3853/ 2017 г. на Върховен касационен сьд, решение № 50124 от 08.12.2023 г. по гр. а. № 112 / 2022 г. на Върховен касационен съд, ІІ г.о. Счита, че ответникът активно е препятствал ремонта на покрива и спирането на теча, поради което искът по чл.45 от ЗЗД неоснователно е отхвърлен. На следващо място поддържа, че с исковата молба са заявени и твърдения за нарушения на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ и чл. 11, ал. 1, буква“б“ от ЗУЕС, касаежи монтажа на слънчевия колектор. Счита, че съдът е следвало да установи налице ли са твърдените нарушения на разпоредбите на ЗУТ при монтажа на въпросното съоръжение, което би обусловило и основателността на иска по чл. 109 от ЗС за премахване на слънчевня колектор. В този смисъл счита, че решението противоречи на решение № 212 от 17.10.2014 г. на ВКС по гp. л. № 2159/2014 г., 1 г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС. I-во г. о., решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС. П-ро г. о. В писмен отговор на касационната жалба ответникът Б. М., представляван от адв. Р. П., изразява становище, че не следва обжалваното решение да се допуска до касация, поради липса на формулиран правен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, ВС или да е от значение за точното прилагане на закона. Моли решението на Окръжен съд- Пловдив да не бъде допускано до касация. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК, в частта, с която се обжалва решението постановено по иска по чл.109 от ЗС. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: В обжалваното решение въззивният съд е възприел, че Районен съд –Пловдив е бил сезиран с искова молба от И. Й. против Б. М. с твърдения, че двамата са собственици на имоти в сграда, находяща се [населено място], [улица]. Ищцата твърдяла, че на покривното пространство на сградата ответникът Б. К. М. монтирал слънчев колектор точно над таванското помещение на ищцата. Ищцата поддържала, че в резултат на неправилния монтаж на съоръжението бил налице значителен теч в нейното таванско помещение. Съоръжението било монтирано върху покрива на сградата, който представлявал обща част и монтажът бил без необходимите документи, както и без съгласието на останалите собственици, като покривът се ползвал не по предназначение. Твърдяла, че в резултат на неоснователното ползване на общата част (покрива на сградата) от ответника не по нейното предназначение, ищцата не можела да ползва пълноценно собственото си таванско помещение. Твърдяла още, че след сезиране Кметът на Община Хисаря установил, че колекторът е монтиран без документи и без съгласието на останалите собственици и била издадена препоръка към ответника да се съобрази със законовите норми и да предприеме действия по отстраняване на нанесените щети. Ищцата е искала да бъде осъден ответникът да премахне слънчевия колектор и да възстанови всички изолации както и да заплати обезщетение за отстраняване на щетите от наводнения в размер на 500.00лв. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищцата и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в процесната кооперация, че ищцата ползвала таванското помещение, през което преминавало комина, през който водите от колектора се отвеждали до жилището на ответника и до който комин на покрива бил монтиран слънчевият колектор. Съдът е кредитирал изслушаната и неоспорена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице П., съгласно която слънчевият колектор, представляващ слънчев нагревател, е монтиран 2011 г. на метална профилна конструкция в горния участък на северния скат на покрива, до комин, преминаващ през таванското помещение на ищцата. Вещото лице констатирало, че на северния скат на покрива видимо бил извършван ремонт, като била положена нова ламаринена обшивка, докато на южния скат ламаринената обшивка не била сменяна. Съдът посочил, че според експертът няма видими течове от захранващите и отвеждащите водопроводи, гумения маркуч, водосъдържателя, вакуумните тръби и другите елементи на слънчевия водонагревател. Според вещото лице не се откривали данни наводненията в таванското помещение на ищцата да са причинени от монтажа на слънчевия колектор. Като вероятна причина за течовете вещото лице е посочило некачествения ремонт на покрива, при който участъкът от северната и западната страна на комин, минаващ през помещението на ищцата, не бил обшит с нова ламарина, старата ламаринена обшивка била повдигната и под нея била монтирана новата, като така бил даден обратен низходящ наклон от около 4 градуса към необшитата и нехидроизолирана основа на комина, което според вещото лице било предпоставка за събиране на валежната вода там и теч надолу към таванското помещени на ищцата. Съдът е обсъдил и събраните свидетелски показания от разпита на свидетелите Е. Г.,П. П. и К. Л. и П. Й., съгласно които слънчевият колектор бил монтиран отдавна, ремонт на покрива бил правен наскоро, но само на част от покрива, тъй като за направата на целия покрив трябвало да се махне слънчевата батерия, а ответникът не бил съгласен. От правна страна въззивният съд е приел, че за уважаването на негаторния иск следва да са налице кумулативно дадените предпоставки ищецът да е собственик и ответникът да създава пречки при реализацията на собственическите му права. Посочил е, че първата предпоставка не е спорна, но не се установява наличието на втората-ответникът да е създавал пречки на ищцата да ползва таванското помещение чрез неправилно монтирания слънчев колектор,предизвиквайки течове и наводнения в помещението. Съдът е мотивирал извод, че съгласно СТЕ течовете не са причинени от слънчевия колектор. Според съда било без значение дали колекторът бил монтиран със съгласието на останалите етажни собственици или не, важното било, че монтажът му е извършен правилно съобразно техническите правила, посочени в ръководството за монтаж и експлоатация, че теча в тавана на ищеца не е бил по причина монтажа и експлоатацията на слънчевия колектор. Въззивната инстанция е посочила, че действително ответникът при ремонта на покрива от 2020 г. с поведението си създал пречки за довършването му и вещото лице констатирало, че заради това при поправката на покрива била задигната старата ламарина и се бил получил обратен наклон от 4 градуса, което било възможна причина за течовете в таванското помещение на ищцата, но такъв иск не бил предявен и съответно съдът не е изследвал тези факти и обстоятелства. Съдът е посочил, че едва във въззивната жалба ищцата била навела доводи, че недовършената част на ламаринената обшивка под и около слънчевия колектор била причината за теча, но е приел, че такова уточнение е недопустимо да се прави във въззивното производство. При тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Касаторът е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за селекция на подадената касационна жалба. От представеното по делото изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се установява, че липсва ясно и точно формулиран правен въпрос по смисъла на цитираното по-горе тълкувателно решение, който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда. Наведени са основания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради твърдени процесуални нарушения и оплаквания по съществото на спора, във връзка с обсъждането на доказателствата и обосноваността на изводите на съда, които не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство по допустимостта на касационното обжалване. Доводите, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика, не могат да послужат за селекцията на касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК, ако не е формулиран конкретен въпрос, обуславящ изводите на съда, в раймките на който касационната инстанция да осъществи проверка за допустимост на обжалването. В същото време касационният съд няма правомощието да изведе сам правен въпрос с оглед оплакванията в касационната жалба, ако такъв въпрос не е формулиран от жалбоподателя, а евентуално би могъл само да конкретизира поставен правен въпрос. Непосочването на правни въпроси от значение за изхода по спора, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните основания за това. За пълнота на изложението касационната инстанция следва да отбележи, че обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната от жалбоподателя съдебна практика. Неоснователно е оплакването на касатора, ищец по делото, за това, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба. Исковата молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, е редовна, като страните по спора са индивидуализирани, посочени са спорните между страните факти и е формулирано от ищеца адекватно искане към съда. В исковата молба ищцата е посочила, че незаконосъобразно и неправилно монтираният слънчев колектор на ответника е причина за теч в неин собствен имот. Този факт е твърдян като пораждащ правния спор между страните и във връзка с него/ако същият бъде доказан като истински/ ищцата е формулирала искането си да бъде премахнат колектора и възстановена изолацията на покрива, както и да й бъде заплатено обезщетение за причинените вреди. Ето защо, на първо място следва да се приеме, че съдът не е дължал на ищцата указания за нередовност на исковата й молба и за посочване на увреждащо действие. Същото е ясно посочено от ищцата. И на второ място, исковата молба е волеизявление на ищцата, насочено към пораждане на благоприятни за нея правни последици, то е единство между твърдяни факти и искане към съда / петитум/. Ако не се установи, че твърдяните като спорни факти са действително настъпили, то искането към съда е неоснователно, дори и да се установи, че същото би могло да бъде основателно при други факти. Ето защо, неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът не е съобразил формулирания от ищцата петитум и само въз основа на него, но при други установени факти, а не тези, които ищцата е твърдяла като правопораждащи в обстоятелствената част на исковата молба, да постанови благоприятно за нея решение. Отказът на ответника да демонтира колектора, евентуалното възпрепятстване на извършения ремонт са действия и бездействия, които не са твърдяни от ищцата като пораждащи исковата й претенция, поради което правилно същите не са разгледани като основания за предявените искове от въззивната инстанция и в тази част постановеното въззивно решение не е в противоречие със съдебната практика, цитирана от ищцата. Не е в противоречие, а е съобразено въззивното решение и с цитираните решения от касатора, относно незаконосъобразността на процедурата по монтаж на колектора на покрива на сградата, етажна собственост, в която собственици на обекти са страните по делото. Фактът, че колекторът е монтиран без съгласието на етажните собственици върху покрива - обща част на сградата, би имал правно значение по делото, ако неговия незаконен монтаж става причина за невъзможността на ищцата да ползва пълноценно своята собственост. В този смисъл е цитираната от касатора съдебна практика в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване. По делото не се установява факта, че монтажът на колектора е пряката причина в имота на ищцата да има течове и същата да не може да ползва собствеността си и именно поради това и предявените искове са отхвърлени от въззивната инстанция. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.109 от ЗС. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение на деликтно основание по чл.45 от ЗЗД, е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. В случая искът за обезщетение за имуществени вреди е с цена 500 лв., поради което въззивното решение, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.11.2024 г. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.