Определение № 4715 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2274/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София “ЕАД чрез ю.к. Д. Т. срещу решение №984 от 18.02.2025г по в гр.дело № 14336/2023г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната част е потвърдено решение от 24.10.2023г по гр. д №6576/2023г на Софийски районен съд ,постановено в трудов спор По същество са уважени исковете на основание 344 ал.1, т.1, т.2 и частично по т.3,вр. чл.225 КТ за отмяна на уволнението на ищцата Н. Л. О. на основание чл.328 чл.1 т.5 КТ, извършено със заповед №38/12.12.2022г на изпълнителния директор на дружеството. Постановено е възстановяване на работа на заеманата длъжност ръководител отдел „ Стопански клиенти”. Потвърдено е присъдждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 15021,85лв По делото е установено ,че страните са в трудово правоотношение от 31.08.2011г,като ищцата Н. Л. О. е преназначена на длъжността ръководител отдел„ Стопански клиенти” с допълнително споразумение от 12.06.2020г. Въззивният съд е приел изискването за мотивиране на уволнителна заповед на посоченото в нея основание за спазено - изложени са конкретни качества, които липсват на лицето с оглед изискванията на работата и нейното ефективно изпълнение,като са изброени причините:липса на ръководни умения ,не се анализират и контролират действията на служителите в отдела ,оценка на ефективност - под 10% успеваемост; дефицит на управленски подход и приоритизиране на задачите, не се следи натовареността на служителите,ищцата допуска наличие на напрежение и междуличностни конфликти, породени от неефективна комуникация ,обективирани в доклад от 04.11.2022г и протокол от проведена оперативка след ескалация на напрежение;липса на прецизност и аналитично мислене,в работата липсва надежност, отговорност, ориентираност към сроковете и целите.В обобщение,описаното касае личностни възможности на ищцата да осъществи по-добра организация на работата за постигане целите на работодателя,да се справя с текущите задачи и да осигури спокойствие и сигурност в отдела.Предвид доказателствената тежест за работодателя да установи законосъобразно прилагане на обективното основание по чл.328, ал.1 т.5 КТ ,при обсъждане на ангажираните от страните доказателства въззивният съд е изтъкнал, че представената електронна кореспонденция по възлагане на конкретни задачи от прекия ръководител и посоченото от него ,че отделът работи със занижена ефективност е фрагментарна ,с промеждутък от по няколко месеца ,не доказва липса на качества и причината за изтъкваната ниска ефективност .Представеният доклад на прекия ръководител П.Т. ,и.д директор ,дирекция „ОКУВ”,на който се позовава заповедта, дава насока за фактите подлежащи на доказване, но не ги доказва, описаното в този доклад не кореспондира с критериите за тримесечно оценяване на служителката за периода от 01.07.2020г до 10.10.2022г ,подписан от прекия и оценяващ ръководител, като оценките за качество на работа и изпълнение на задачите от ищцата по точкова система ,според критериите на работодателя надвишава изискванията и се приема за изключително изпълнение на възложената работа.Оценяването след 07.01.2022 и 10.10.2022г е направено именно от П. Т. като оценяващ ръководител,Положителни са и предходните тримесечни оценки ,считано от 01.07.2020г,т.е за периода след назначението ,давани от прекия ръководител през този период К.И. ,като оценките са потвърдени от показанията на последната,изслушана като свидетел по делото. Нейните показания са кредитирани от съда като подкрепени от показанията на св.М. Д., понастоящем инспектор в отдел „Стопански клиенти”. Те свидетелсват, че усложнения са били породени от въведената в дружеството програма САП за работа с клиенти, били са технически, изпълнението на задачи и правенето на анализи се е забавяло,наред с това в отдела са постъпили на работа нови служители от други фирми и поради това, по стечение на обстоятелствата запознати и имащи опит с въведената система САП,тъй като при това са работели в дружества ,вече въвели същата система, справяли са се по- бързо от други и това е породило напрежение. Ищцата винаги била стриктна. Служители се оплаквали от обема на работа ,но най–вече от несъвършенства на програмата за обработка, като и след освобождаването на ищцата от работа,положението в отдела е същото. Обсъдени са показанията на доведената от ответника свидетелка А.С.,която от м. април 2022г е на длъжност зам. Директор на Дирекция „Обслужване на клиенти”. За този период свидетелтелката смята ,че в отдела управляван от ищцата е имало проблеми ,струпала се е работа на едни и същи служители, които не успявали да я свършат – обработка на портфейли с клиенти, имало е междуличностни конфликти поради неравномерна натовареност и разпределение на задачите. Ищцата имала оперативна самостоятелност да възлага задачите, независимо от длъжностната характеристика на служителите. След като всички свидетели са били, или са служители на дружеството, съдът е отделил и кредитирал показанията на свидетелите, които имат преки наблюдения и непосредствени впечатления, отчел е ,отвъд заинтересоваността, и съобщаването на технически затруднения и проблеми от всички свидетели ,за проблеми които се дължат на причини извън управлението на ищцата или професионалните й умения. Въззивният съд на свой ред е достигнал до извода на първата инстанция ,че правото на уволнение по чл.328 чл.1 т.5 КТ не е упражнено законно със спорната заповед и основанието за уволнение по чл.328 чл.1 т.5 КТ ,като обективно и трайно проявена във времето липса на качества за ефективно изпълнение на работата не е налице. Касаторът оспорва решаващите изводи на съда като незаконосъобразни и необосновани, формирани при избирателен подход към доказателствата, в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение формулира въпрос за цялостната и обективна пеценка на свидетелските показания съгласно чл. 172 ГПК (т.1); допустимо ли е въззивният съд да игнорира част от събраните доказателства ,като не ги съпостави и не направи критичен анализ на тяхната достоверност и взаимоврезка, особено когато свидетели имат различна степен на обвързаност с делото.Първият въпрос счита за разрешен в противоречие с решение № 79/2017г по гр.д №3244/2016г, Четвърто г.о на ВКС.Съдът не може да преиначава свидетелски показания, да обсъжда избирателно само части от тях, поради което се сочи противоречие с практика на ВКС в реш. № 700/2010 по гр. д№ 91/2010г, реш. № 131/2013г по гр.д №1/2013г, реш. №65/2010г по гр.д № 4216/2008г,вс.на Четвърто г.о.По втория въпрос,поради липса на критичен и цялостен анализ на доказателствата се сочи противоречие с реш. № 67/2020г по т.д №882/2019г ТК, Първо т.о на ВКС ,в което се подчертава задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви ,както и с реш. № 160/2020г по т.д № 2156/2019г, ТК Второ т.о ,за задължението на въззивния съд да прецени всички относими доказателства и обсъди въведените доводи. В постъпил отговор ответницата по касационната жалба,чрез пълномощник адв. В. Р. оспорва наличие на предпоставки за допускане до касационно обжалване Извършена е цялостна преценка на показанията на свидетелите .Вторият въпрос е обуславящ изхода по всяко гражданско дело ,но също не е решен в противоречие с практиката на касационната инстанция .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси. Съгласно ТР № 1/ 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 на ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело Посочените два въпроса отговарят на общото селективно изискване в чл. 280 ал.1 ГПК, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС Правото на уволнение,като потестативно и регулирано от императивни норми право подлежи на съдебен контрол при оспорването му. Съдебният контрол е за законосъобразност и е елемент от конституционно прокламираното право на закрила на труда. / ТР №3/2011г по т.д № 3/2011 ОСГК, реш. №79/2017г на 3-то г.о на ВКС ,реш. по гр.д№ 4881/2018г на ІІІ г.о на ВКС/. Преценката за законност се извършва в рамките на изложените в заповедта фактически основания за уволнение, при оспорването им. В практиката на ВКС са утвърдени признаците на обективното състояние, даващо на работодателя правото да изтъкне основанието по чл. 328 ал.1 т.5 КТ и начинът, по който да го защити при спор, доказателствената тежест и доказателствените средства ,включително допустимостта на гласни доказателства ,които съдът е длъжен да обсъди и прецени по вътрешно убеждение.Съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той. Решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.Следва да се отличават възприятиено на свидетеля за факт и неговите оценъчни съждения.Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.В този смисъл са решение №700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 4112/2008 г. на ВКС, ІІ г.о, решение №800 от22.03.2011 г. по гр. дело №776/2009 г. и реш.№312/2018г гр. дело № 191/2017 г. на ВКС, ІV г.о.Част от установената практика на ВКС по въпроса е и соченото от защитата решение №79/2017г по гр.д №3244/2016г на ВКС, ІV г.о и цитираните в същото решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства –решение № 79/2017г по гр.д №3244/2016г, ІV г.о на ВКС При обсъждането на свидетелските показания въззивният съд принципно се е съобразил с установената съдебна практика, като мотивите на решението не сочат да са игнорирани показанията на доведената от работодателя свидетелка А. С., нито засвидетелстват преиначаване на нейните показания, както се постулира от касатора при обосновка на въпросите. На следващо място,включително при решаване на трудовоправния спор за законосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.5 КТ изводите на съда следва да се основават на съвкупна оценка на доказателствата - на тяхната относимост, значимост достоверност и взаимовръзка, като преценката на съда следва да намери израз в мотивите на въззивното решение. По втория формулиран в изложението правен въпрос, обжалваното от касатора решение също не е в противоречие с установената практика на ВКС. В цитираното от защитата решение № 79/2017г по гр.д №3244/2016г, ІV г.о на ВКС е подчертано трайното разбиране в практиката на ВКС за необходимостта от преценка доколко показанията на всички,или някои от свидетелите са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.В случая,наред с обсъждането на свидетелските показания решаващо са отчетени и разултатите от атестиране на служителите за изпълняваната от тях работа в предприятието .Важното значение на документираните в тази насока резултати е отчитано в константната практика на ВКС при решаване на трудови спорове -решение №186 от 11.12.2015г по гр.д 295/2015г на Трето отд. на ВКС. Въззивното решение не е в противоречие с така установената практика на ВКС. Следва да се присъдят разноски на ответника по касационната жалба,установени в размер на 1500 лева платено адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд 3-то г.о