Определение № 322 от 15.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2058/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. К. П., действаща лично и със съгласието на баща си К. Д. П., против решение № 911 от 18.04.2019г. по в.гр.д. № 4401/2018г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение от 28.06.2018г. по гр.д. № 6922/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъдителен иск срещу „Дженерале застраховане” АД за разликата над 8 000 лева до 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП реализирано на 19.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата. Жалбоподателката атакува въззивното решение като неправилно, като твърди, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Счита, че въззивният съд е постановил решението в нарушение на чл.52 ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява крайно занижено и от там – несправедливо. Ответната страна по жалбата и по делото, „Дженерале застраховане” АД твърди липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за представителството пред настоящата инстанция. Ответникът по жалбата и трето лице помагач на страната на ответника, Я. И. Ц., не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - претендира се обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, при което ищцата е получила травматични увреждания от ПТП, като с оглед влизане в сила на решението в осъдителната му част за 8 000 лева, фактическият състав на иска е установен със сила на пресъдено нещо, и спорът пред касационната инстанция е единствено относно размера на дължимото обезщетение. От заключението на съдебно-медицинска експертиза е установено, че в медицинската документация е отразено следното състояние на ищцата вследствие на ПТП: мозъчно сътресение, контузия на главата и контузия на лявата подбедрица – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчното сътресение е протекло с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпване на безсъзнателно състояние. След инцидента ищцата е транспортирана до болница в [населено място], където е прегледана от невролог и е направена рентгенография на гръден кош. Поставена е диагноза и венозно са приложени медикаменти. Пет дни след травмата ищцата отново е прегледана от неврохирург, като описаните оплаквания са главоболие и световъртеж. Според вещото лице, при мозъчно сътресение възстановителният период при правилно проведено лечение е 3-5 седмици. В първите 3-4 дни страданията са най-итензивни – главоболие, позиви за повръщане, световъртеж. В следващите дни оплакванията постепенно намаляват. След мозъчно сътресение са възможни епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане. Това сътресение представлява функционално-динамично нарушение на мозъчните функции. При него няма травматични промени в мозъчната тъкан, неврологичният статус е без отклонения. Вещото лице е посочило, че по делото няма приложени медицински документи за последващи травмата прегледи с оплаквания, поради което е приел, че възстановителният период е приключил успешно. За установяване на неимуществените вреди градският съд е допуснал до разпит и свидетелката М. С. – баба на ищцата. Същата е разказала, че заедно с внучката си са пътували в процесния автомобил. Свидетелката не помни самото обръщане на автомобила. Осъзнала се последна в микробуса, преди да я извадят. Преди това други хора извадили внучката й. Видяла я в болницата, била омърлушена след инжекцията. Била много стресирана, с натъртени гърди, комоцио, с ожулени колене и главоболие. И към момента се оплаква от главоболие. С оглед на горните доказателства, въззивният съд е счел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 8 000 лева е справедливо с оглед установената тежест на травмите, краткия възстановителен период и липсата на данни за настъпили усложнения. Отчетено е и преживяното от 13-годишното дете по време на самото ПТП, претърпените болки и страдания от контузията на крака и от мозъчното сътресение, както и социално-икономическата обстановка в страната към месец август 2015г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи като обуславящ изхода на спора правният въпрос за приложението на 52 ЗЗД. Твърди, че дадено от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е в противоречие с постановките в т.11 от ППВС № 4/ 1968г. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се и наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Формулираният общ въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, въпреки че покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не обуславя допускането на решението в обжалваната му част до касация, тъй като въззивният съд е постановил решението си в пълно съответствие с ПП на ВС № 4 от 23.12.1968г. и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, като е съобразил посочените в тях критерии, които формират съдържанието на понятието справедливост, извършвайки съвкупна преценка на доказателствата и конкретните обстоятелства по делото, като съобразяването на задължителната практика на ВКС и липсата на основание за промяната й изключва наличието на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетения за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, като в конкретния случай решаващият състав е отчел характера на травмите, краткия възстановителен период, липсата на усложнения, съобразно медицинската документация, възрастта на ищцата и социално - икономическата обстановка към момента на ПТП – август 2015г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изхода на делото, в полза на застрахователното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение