Определение № 1955 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. Г. Ц., чрез адвокат С. Т., срещу определение № 23 от 13.01.2026 г. по ч. гр. д. № 388/2025 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено определение № 2035 от 10.10.2025 г. по гр. д. № 3323/2023 г. на Районен съд - Ямбол в частта, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 1815/2025 г. по описа на ЯРС. Въззивният съд е съобразил, че производството по гр. д. № 3323/2023 г. на Районен съд - Ямбол е за делба, във втората й фаза. В първата фаза на делбата е постановено влязлото в сила решение № 569/29.10.2024 г. на ЯРС, с което между Г. Г. Ц. и К. П. Ц. е допусната делбата на недвижим имот в [населено място], [община], област Я. - УПИ *-* от 830 кв.м, в кв. 5 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в имота: двуетажна жилищна сграда – вила, с РЗП от 96 кв.м, лятна кухня с площ от 20 кв.м, стопанска постройка/гараж от 20 кв.м и подобрения в имота, при посочени негови граници, при квоти за съделителите – 3/4 ид.ч. за Г. Ц. и 1/4 ид.ч. за К. Ц.. В първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищцата-съделител Г. Ц. е направила искане за възлагане на делбения имот, като възлагателната й претенция е приета от районния съд. С молба от 09.06.2025 г. ответницата К. Ц. е направила искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 1815/2025 г. по описа на ЯРС, представяйки исковата молба за образуване на това дело, съгласно която в предмета на делото са предявените от К. Ц. срещу Г. Ц. и Д. Ж. искове, както следва: главен иск за прогласяване нищожността на сключения от ответниците договор, с който Г. Ц. е учредила на Д. Ж. право на ползване върху 3/4 ид.ч. от делбения имот, тъй като договорът е привиден; евентуален иск за прогласяване нищожността на същия договор, като накърняващ добрите нрави, и втори евентуален иск - за установяване в отношенията между страните, че ползвателят не е носител на вещното право на ползване, тъй като не е изпълнил и не изпълнява вменените му по закон задължения относно имота. По искането за спиране на производството по делото ЯРС е постановил определение от 19.06.2025 г., с което е оставил искането без уважение, а с определение № 2035 от 10.10.2025 г. е ревизирал становището си, отменил е определението си от 19.06.2025 г. и е постановил спиране на делбеното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 1815/2025 г. по описа на ЯРС. За да постанови този резултат, районният съд е изложил мотиви, според които съществуването на вещни права, вкл. право на ползване върху делбения имот, има значение за правилното развитие на втората фаза на делбата – както за определяне стойността на дяловете, тъй като правото на ползване намалява пазарната стойност на голата собственост, така и за реалната поделяемост на делбения имот. Окръжен съд – Ямбол е намерил определението на първостепенния съд за спиране на делбеното производство за правилно, а частната жалба – за неоснователна. Визирал е, че в практиката на ВКС последователно е прието, че съществуването на ограничено вещно право на ползване върху делбен имот в полза на съделител следва да бъде вписано в решението по допускане на делбата и отчетено при извършване на делбата, като същото е от значение за избора на способ за извършването й. Прието е, че когато носител на правото на ползване е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка са от значение за оценката на делбения имот и при определяне стойността на дяловете във втората фаза на делбеното производство. В случая районният съд не се е отклонил от тази практика и не е допуснал нарушение на процесуалния закон при спиране на делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Исковото производство по гр. д. № 1815/2025 г. по описа на ЯРС е обуславящо за делбата във втората й фаза, тъй като ще разреши със сила на пресъдено нещо спора относно действителността на договора за учредяване на вещно право на ползване в полза на третото за делбата лице, както и за съществуването на правото на ползване. Изходът от този спор във всички случаи ще следва да се съобрази във втората фаза на делбата - при определяне пазарната оценка на делбения имот и при определяне стойността на дяловете в съсобствеността, респ. сумите, които всеки от съделителите следва да получи след провеждане на публичната продан (ако имотът е неподеляем) или да заплати за уравнение на дяловете. Жалбоподателката счита атакуваното от нея определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК визира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК. На първо място, Г. Ц. сочи, че оспореното от нея определение влиза в противоречие с приетото в р ешение № 468/21.07.2025 г. по гр. д. № 1545/2024 г. на ВКС, ІІІ г. о., р ешение № 142/28.08.2024 г. по т. д. № 977/2023 г. на ВКС, І т. о., решение № 50058/23.04.2024 г. по т. д. № 236/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. На второ място, жалбоподателката счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: подлежи ли на спиране производство по дело за делба във втора фаза, когато от страна на съделител е предявен иск за установяване на съществуване или несъществуване на право на ползване на трето лице върху имота, предмет на делбата. На трето място, Г. Ц. се позовава на очевидна неправилност на обжалваното от нея определение. От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съд намира, че в случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Определението на Окръжен съд – Ямбол е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Въпреки че се е позовала на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, Г. Ц. не е формулирала въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който обжалваното определение влиза в противоречие с визираната от нея практика на ВКС. Съобразно изложеното по-горе, това е достатъчно за недопускане на касационно обжалване. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е обосновала наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно по въпроса, формулиран в тази връзка, е налице формирана актуална съдебна практика. Така, с определение № 1873/14.04.2025 г. по ч. гр. д. № 898/2025 г. на ВКС, І г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на делбено дело във втората фаза на делбата, предвид наличието на висящо исково производство за прогласяване нищожността на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху един от делбените имоти. Като е взета предвид и предходна практика на ВКС, е прието, че въпросът за това дали върху допуснат до делба имот е учредено валидно вещно право на ползване, не е измежду въпросите, които се решават със сила на пресъдено нещо с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК (както е посочено в самата разпоредба, с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник). Поради това и когато в диспозитива на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК не е отразено съществуването на ограничено вещно право върху допуснат до делба имот, обстоятелството дали такова вещно право съществува или не следва да бъде взето предвид във втората фаза на делбата, тъй като е от значение за стойността на дяловете на всеки от съделителите и присъдените суми за уравнение. Тъй като определението на Окръжен съд – Ямбол е съобразено с визираната по-горе практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, и по отношение на която не е аргументирано наличието на предпоставки за промяната или осъвременяването й, не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,