Определение № 706 от 13.11.2013 г. на ВКС по д. № 6863/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Д. П. срещу определението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3473/13 г., с което на осн. чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на същия жалбоподател срещу посоченото в определението въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. От данните по делото е видно и касаторът не оспорва, че делото е образувано по два установителни иска за парично вземане: главница в размер на 4 625 лв. и мораторна лихва в размер на 1198 лв. Всеки от обективно съединените искове е с цена под 5 000 лв. / чл.69, т.1 ГПК/, поради което постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК, както е прието в обжалваното определение. Общата сума на двата иска е над 5 000 лв., но от значение за обжалваемостта на въззивното решение е не сборът, а цената на всеки от обективно съединените искове – ТР №1/17.07.2001 г., т.1. Обжалваното определение е правилно и ВКС на РБ, състав на трето г.о.