Определение № 706 от 03.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 19029 от 11.12.2014 година по гр.д. № 6564/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-65-34 от 10.03.2014 г. по гр.д. № 32075/2013 г. на Софийски районен съд в частта му, с която предявеният от С. А. Б. от [населено място] против [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 3322,44 лева до 12992,40 лева. В решението е прието за установено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7241/2012 г. на Софийски районен съд е отменено като незаконно уволнение на ищеца, извършено от ответника със заповед № 207 от 21.12.2011 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е възлизало на 553,74 лева. Преди отмяната на уволнението, с влязло в сила решение № 168 от 20.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, по отношение на ищеца е била установена дискриминация от работодателя [фирма], изразяваща се в неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения в сравнение с лицата, заемащи същата длъжност, а с решение по гр.д. № 48955/2012 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. на ищеца е било присъдено обезщетение от 42068 лева за имуществени вреди от дискриминация при определяне на трудовото му възнаграждение при ответника за периода от 19.10.2009 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение на 23.12.2011 г. Обезщетението е било определено въз основа на разликата в трудовото възнаграждение на ищеца в размер на 455 лева и това на останалите служители, заемащи същата длъжност в размер на 1800 лева. След незаконното уволнение ищецът е останал без социално осигурен доход за период от шест месеца. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е основателен и доказан до размер на 3322,44 лева, определяйки обезщетението на база последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца за месеца, предхождащ незаконното уволнение. Приел е, че полученото обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е за претърпени имуществени вреди, но базата, въз основа на която е изчислено няма отношение към претенцията по чл. 225, ал.1 КТ, която се определя по реда на чл. 228, ал. 1 КТ. Изхождайки от извод, че предявената от ищеца претенция не включва и обезщетение за вреди от дискриминация, съдът е отхвърлил иска за разликата до 12992,40 лева. Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от С. А. Б. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС): обвързан ли е съдът от посочената от ищеца правна квалификация на спорното право; съществува ли процесуална пречка искове за обезщетение поради оставане без работа след незаконно уволнение и за вреди от дискриминация да бъдат разгледани в общо производство и на каква база следва да се изчислява обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ при установена дискриминация по отношение на трудовото възнаграждение, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че изложените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът съществува ли процесуална пречка искове за обезщетение поради оставане без работа след незаконно уволнение и за вреди от дискриминация да бъдат разгледани в общо производство не е обуславящ изхода на делото. Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ; че иск за обезщетение за вреди от дискриминация не е предявен, а въведените в тази насока твърдения касаят базата за определяне на обезщетението, поради което липсва произнасяне по въпроса допустимо ли е обективното съединяване на двата иска, съответно не е налице и произнасяне в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса обвързан ли е съдът от посочената от ищеца правна квалификация на спорното право с оглед преценка доколко разрешението му в обжалваното въззивно решение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. По въпроса каква е базата за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ при установена дискриминация по отношение на трудовото възнаграждение не е налице установена съдебна практика, поради което, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното