Определение № 551 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 336/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Ц. Й. против разпореждане № 329 от 23.11.2023г. на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 72/2023г., с което е върната касационната му жалба вх. №504379 от 09.11.2023г. срещу решение № 117 от 04.05.2023г., постановено по същото дело. В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразни действия на въззивния съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Й. Ц. Й., ищец в първоинстанционното производство, е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 117 от 04.05.2023г. по гр.д.№ 72/2023г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 13.01.2023г. по гр. д. № 1323/2022 г. на Монтанския районен съд. С него е отхвърлен като неоснователен иска му по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД срещу „ВиК“ ООД гр.Монтана за заплащане сумата от 5000лв. обезщетение за имуществени вреди, търпени от прекъсване водоподаването в имот, негова собственост. С обжалваното разпореждане от 23.11 2023г. въззивният съд е приел, че тъй като цената на иска е в размер на 5000 лв., то съгласно чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно. Разпоредбата на чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Приема се в практиката, че посоченото ограничение се отнася до въззивните решения по искове с цена на иска 5 000 лева включително /определение № 4327 от 05.12.2022г. по ч.гр.д. № 4240/2022г. на ВКС, I г.о., определение № 257/28.10.2011 г. по гр. д. № 1452/2011г. на ВКС, IIІ г.о., определение № 423/23.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4061/2015г. на ВКС, I г.о., определение № 50229 от 11.10.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 3409/2022г., I г.о. и др./. В настоящия случай цената на иска по чл. 49 ЗЗД, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК критерий за необжалваемост, затова касационната жалба срещу въззивното решение в тази част е недопустима и правилно е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.