Определение № 91 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 856/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ГТ – воден транспорт“ ЕООД, [населено място] и ЕТ „Ф.-І-И. Й.“, [населено място], подадена от пълномощника им – адв.И. В. против решение № 2902 от 30.12.2019 г. по гр.д. № 2783/2019г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация- „Токуда банк“АД, [населено място] чрез пълномощника си –адв. И Балкански е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си –адв. И. В. са посочили разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Развити са оплаквания за това, че въззивният съд не бил обсъдил представените пред нотариуса при изповядване на процесните сделки доказателства в подкрепа на защитното си разбиране, че пред нотариуса не били представени доказателства за правото на собственост на първия ответник върху процесните имоти към момента на учредяване на договорните ипотеки в полза на втория ответник по спора. Поставен е въпросът – „ Недействителен / нищожен/ ли е договора за учредяване на договорна ипотека по чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД, когато пред нотариуса, одобряващ сделката не са представени доказателства, че ипотекарния длъжник е собственик на имотите и допустимо ли е съдът да се произнесе по действителност на договорна ипотека въз основа на доказателства, които не са представени пред нотариуса, с оглед разпоредбата на чл.586,ал.1 ГПК“.Страната е развила оплакване и за това, че въззивният съд се произнесъл по „ процесуалноправен въпрос за съответствие на съдебния акт с принципите на правото“, като е посочено лаконично и общо, че въззивният съд не изпълнил задължението си по чл.12 ГПК и чл.235,ал.`1 ГПК. Така са поставени два въпроса – „ Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства „ и „Следва ли въззивният съд в своя съдебен акт да обоснове защо приема едни, а не приема други относими доказателства по делото …“Направени са общо доводи, че съдилищата били обсъждали експертизата в „ заличената “ й част и достигнали до „ неправилния “ извод, че за комплекса съществувал ПУП, без да бъде обсъдено писмо, което според страната установявало, че ПУП не бил влязъл в сила. Така е обосновано процесуално нарушение на въззивния съд и е поставен въпроса - „Представлява ли заключението по заличена съдебна експертиза годно доказателствено средство, върху което съдът да изгради своите изводи“. Страната е заявила, че било налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза на очевидна неправилност. Изложила е разбирането си за правната характеристика на „ правния въпрос“. Направени са също така и лаконични оплаквания за неправилност на решението и е посочено че „ гореизложеното“ е в противоречие с изброени три решения на ВКС. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТРОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, същият е изведен изцяло от защитната теза на страната при несъобразяване с мотивираното от въззивния съд и съответно при несъобразяване с фактите по спора. Твърдението на ищците / сега касатори /, че вторият ищец бил собственик на имотите към момента на учредяване на ипотеките се опровергава от това, че същият валидно е направил учредителен апорт, част от който са процесните имоти, обстоятелство вписано в ТР и съответно удостоверено пред нотариуса както изрично е посочил въззивният съд в мотивите към обжалваното решение. Спрямо тези решаващи мотиви въпросът е ирелевантен. Същото е относимо и към поставените процесуалноправни въпроси, свързани с оплакването, че съдът не бил разгледал всички относими към спора доказателства. Така общият довод е счетен за достатъчен за да обоснове релевантност на въпросите, които могат да бъдат поставени по всеки спор. В случая, обаче, липсва конкретно посочено обстоятелство, респективно доказателство, което въззивния съд не е обсъдил и което е довело до решаващия правен резултат и би го променило ако е било обсъдено. Или и двата въпроса не са поставени с оглед изискването на чл.280, ал.1 ГПК поради което и не установяват общо основание. Последният поставен въпрос изобщо не е обоснован като такъв свързан с решаващ извод на състава а установява съдържателно твърдения, които не се установяват по спора. Страната е поддържала такъв довод във въззивната си жалба с оглед твърдението, че договорите за ипотеки са нищожни поради недостатъчна индивидуализация на имотите.В тази връзка касаторите са развили подробни съображения, че невлезлия в сила ПУП не установява идентификация на имотите чрез посочване на УПИ. Съдът подробно е разгледал тези твърдения, като е мотивирал индивидуализация на имотите, позовавайки се на константната съдебна практика относно параметрите, които следва да бъдат посочени в нотариалния акт за да се счита индивидуализиран имота Съдът е посочил като решаващ мотив и това, че нормата на чл.170 ЗЗД установява недействителност на ипотеката, само тогава когато съществува неизвестност на обезпеченото вземане или размера на сумата, какъвто разглеждания случай не е. В тази връзка, освен фактически необосновано и без правно значение е оплакването, че съдът е направил своите изводи за действителност на договорите, основавайки се на заличено експертно заключение. Извън това, страната не е конкретизирала оплакването си –не е уточнила на кои обстоятелства се е позовал съдът и коя е тази изготвена, но заличена експертиза, която страната счита че е ползвана и как същата се е отразила на резултата по спора. С оглед изложеното страната не обосновава извод за наличие на общо основание с така формулираните въпроси. Същата, обаче не е развила каквито и да било доводи и по допълнителния критерий така, че дори и установено общо основание, решението, с оглед липсата на обоснован допълнителен критерий отново не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Този извод произтича от това, че при развиване на оплакванията си за неправилност на актовете и поставяне на въпросите разгледани по-горе, касаторите не са поддържали връзка между формулираните въпроси и конкретно основание. Общо изброените три решения на ВКС, не само, че не третират аналогични фактически хипотези, по които следва да бъде преценено противоречие в правните изводи, но и същите са неотносими към спора въобще, а и касаторът не развива каквито и да било доводи за връзката им с поставените въпроси. Касаторът е посочил и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение