Определение № 169 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 88/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Ц., Д. Г. В. и Р. С. Ж., подадена чрез пълномощника им адв. И.Ц., срещу разпореждане № 212/19.01.2011 г., по в.гр.д. № 603/2011 г., по описа на Пазарджищки окръжен съд, с което е върната касационната им жалба срещу постановеното по делото въззивно решение, тъй като същото не подлежи на въззивно обжалване.Излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по частната жалба – К. Р. Г., в подадения чрез пълномощника му адв. И.П. писмен отговор моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да разпореди връщането на касационната жалба въззивният съд е приел, че същата е подадена по дело с цена на иска под 5 000 лева, което, по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. От доказателствата по делото се установява, че данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на защита по негаторния иск с правно основание чл. 109 ЗС е 3 587.400 лева (видно от удостоверение за данъчна оценка, находящо се на л. 18 от кориците на първоинстанционното дело). Искът по чл. 109 ЗС е оценяем, като цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК - в размер на данъчната оценка, каквато е приложена по първоинстанционното дело. В тази връзка следва да се отбележи, че цената на иска се определя към момента на предявяването му и последващи факти (например увеличаване на данъчната оценка) не може да обуслови промяна на вече установената цена. Освен това, неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че предмет на защита по делото е било правото на собственост и върху изградените в процесния недвижим имот сгради. От изложеното в исковата молба и петитума на същата се установява, че предмет на защита по предявения негаторен иск е правото на собственост на ищците върху процесния поземлен недвижим имот, но не и изградените в него постройки, които не са били предмет на иска. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение