Определение № 124 от 10.02.2011 г. на ВКС по д. № 372/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Б. Й. М. е подала касационна жалба срещу решение № 761 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 830 от 2009 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение и е допусната делба на нива от 35,345 кв.м. в м. “З.” № 137030 по плана за земеразделяне на земеделските земи в[населено място] между Б. М. и Р. А. при равни квоти, по отношение на останалите три земеделски имота е потвърдено решение № 460 от 19.06.2009 г. на РС,[населено място] за допускане на делба на наследствено имущество при дялове по Ѕ за всяка от двете съделителки. С решението е отменен н.а. 125, т.01, н.д. № 141 от 1999 г. на основание чл.537 ГПК до Ѕ идеална част. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на всички основания, посочени в чл.281, т.3 ГПК. Към касационната жалба е представено изложение, в което касатора счита че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280, ал.1 ГПК, подържайки наличието на третата хипотеза на текста. В изложението сочи че въззивният съд в противоречие с константната практика на ВКС и ВС е намерил, че “констативният нотариален акт не е основание да се приложи петгодишна придобивна давност и че този акт не демонстрира воля за владение на имота като собствен”. Счита, че допускането до касационна проверка на решението ще допринесе за развитие на правото и точното прилагане на закона. Не сочи решения. Ответницата Р. Ц. А. не е депозирала отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт, атакуван с касационната жалба на Б. Й. М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не е налице условието на чл.280, ал.1, ал.3 ГПК. Врачанския окръжен съд е допуснал делба на наследствените четири земеделски имота при равни квоти на съделителките Р. Ц. А. и Б. Й. М.. Съсобствеността върху тях е възникнала по силата на наследствено правоотношение пряко и по коляно от покойните Й. С. Руйнов- поч. на 13.06.1971 г. и Я. Й. Р. поч. на 7.12.1995 г. Приел е че е налице съсобственост, тъй като направеният отказ от наследство от Я. Й. Р., която е майка на Р. Ц. А. не е породил правни последици, тъй като не е довършен фактическият състав – отказа не е вписан в книгите на районният съд, който тогава се е намирал в[населено място]. Не е уважил и направеното правопогасително възражение от касаторката за придобиването на двете ниви- нива от 35,345 кв.м. в м. “З.” № 137030 по плана за земеразделяне на земеделските земи в[населено място] и нива от 26,911 дка представляваща имот № 106003 в м. “Р.”, землището на[населено място] защото не са представени доказателства за придобиването на собствеността на оригинерно основание. Действително касаторката е направила това възражение, което е подкрепила с представянето на н.а. 125, т.01, н.д. № 141 от 1999 г. По делото обаче не е правено възражение, че придобиването в този случай следва да стане при условията на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността защото М. не е добросъвестен владетел, т.е. не е притежавала правно основание, годно да я направи собственик- чл.70, ал.1 от Закона за собствеността. Добросъвестността не се определя от порядъчността на лицето, което осъщества владелческите действия, а от обстоятелството, че не е било в известност, че неговия праводател не е бил собственик или пък, че съществуват пороци във формата на По въпроса за придобиването на имоти при условията на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността съществува постоянна и непротиворечива съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или изменяна. В този смисъл е и Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,