Определение № 2751 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение05.06.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касаторката е освободена от държавна такса .Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б. представлявана от адв. Н.Д. и адв.Г. Р. срещу въззивно решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касаторката Б. не е доволна от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решение №167 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 369/2021 г. на Окръжен съд –Сливен за отхвърляне на нейния иск за разликата над присъдените 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Б. Й. Б. в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020г и причиненено от водач, застрахован при ответника ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за риска „ гражданска отговорност”,както и в частта, с която въззивният съд отхвърля иска й за обезщетение над размера на сумата 6000 лева ,като е приел за неоснователна претенцията до заявения като частичен размер от 100 000лева За да постанови решението в обжалваната понастоящем негова част и като е приел за установени предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя ,а по отношение на ищцата С. Й. Б. право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат по изключение / мотивирано от особено силна привързаност ,по- голяма от считаната на нормална за съответната родствена връзка и предвид установените в конкретна степен негативни изживявания при ищцата - ТР №1 от 21.06.2018г ОСНГТК на ВКС / апелативният съд е приел за справедлив стойностен адекват сумата 6000 лева. Позовал се е на ППВС №4/1968г,на общественото схващане за справедлива обезвреда ,на обществено- икономическата конюнктура и като ориентир - нивата на застрахователно покритие към момента на ПТП.Въззивният съд е приел ,че ищцата и починалия са на близка възраст, двамата отраснали заедно като деца ,като от 1986г единствено с грижите на майка си и без баща, който е напуснал семейството. Близките им отношения не са били накърнени в зряла възраст ,като нито братът, нито сестрата са създали собствени семейства ,живеели са заедно със своята майка в едно домакинство Заствидетелствани са изключително близките им отношения на взаимопомощ и сплотеност. Еднопосочни са свидетелствата за силна привързаност, независимо от зрялата възраст .Починалият е бил основният стожер на семейството ,поддържал е дома, разчитали са на него морално и финансово. От показанията на свидетели и приета съдебно- психологическа експертиза е установено ,че ищцата е понесла тежко загубата ,претърпяла е разстройство в адаптацията ,значително по тежест в първите седмици след инцидента. При нея е констатирано състояние на тревожно-депресивно разстройство, което състояние въззивният съд е оценил като страдания, намерили израз в съществени психични и психиатрични нарушения ,които според експерта не са преодолени. В жалбата се поддържа, че така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, довели до определяне на занижено и поради това несправедливо обезщетение – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по четири свързано формулирани въпроса по прилагането на чл. 52 ЗЗД За възможността между брат сестра, израснали без фигурата на баща и живеещи заедно, търпяните морални страдания да са равняващи се на такива между баща и дъщеря;
за критериите при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по повод причина смърт;
за съобразяване с икономическата конюнктура в страната и нуждата от осъвременена съдебна практика съобразно нарастващата инфлация (4)за момента на определяне размера на обезщетението и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва.Изтъква се противоречие с ТР№1/2016г ОСНГТК на ВКС по първия въпрос и противоречие с ППВС №4/69г по втория въпрос, основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по останалите въпроси,като по последните два въпроса се коментира реш.№1/2012г по гр.д №1106/2020г на Четвърто г.о и нужда от осъвременяване на съдебната практика за точно прилагане на закона – чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Застрахователят е депозирал отговор чрез ю.к Я. .Обосновка за допускане до касационно обжалване по въпросите не е налице, поставените въпроси не са от значение за изхода на делото,с тях се въвеждат оплаквания за неправилност. Върховен касационен съд, Трето г.о намира ,че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по втория формулиран въпрос който има правно съдържание, произнесен е решаващо от въззивния съд и отговаря на общия критерии на чл. 280, ал.1 ГПК ,като е осъществен и специалния критерии за селекция в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Въпросът за критериите при определяне на обезщетението по справедливост за лице,по отношение на което се приема основание за обезщетяване за неимуществени вреди по изключение съгласно постановките в ТР №1 от 21.06.2018г ОСНГТК на ВКС,е намерил принципно разрешение в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД ,част от която изтъкната от касатора в изложението.Справедливостта /като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди/не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи,това е присъщо на обществения критерии за справедливост и затова следва да се съобразява установената съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Във всички случаи от значение са действителните лични отношения между ищеца и пострадалия /реш. №205/2010г по т.д №218/2010г І т. о ТК,реш.№178/2012 по т.д№ 458/2012, II т. о ТК, изтъкнати от защитата/ В константната практика на ВКС /напр. по т. д. № 3586/2015 г. на II т. о., т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т. о по гр.д.№ 902 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. на ВКС/ е възприето, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за да се провери съответствието му с установената практика на ВКС по въпроса. По останалите въпроси основание за допускане до касационно обжалване не се обосновава. Първият въпрос е абстрактно зададен, не кореспондира с отчетено от въззивния съд обстоятелство,че ищцата и пострадалия са на близка възраст, израстнали заедно като деца и на зряла възраст са живели в един дом като сплотено семейство,в едно домакинство със своята майка. Аналитично е съдържанието и на последните два въпроса поставени в изложението. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.