Определение № 398 от 08.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на В. Н. В., М. Т. Н., М. А. К., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетното дете С, ЕГН: **********, С. И. К., Ц. П. К. всичките от гр. К. определение №328 от 11.03.2010г. по ч. гр. д. №229/2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №44/30.12.2009 г. по гр.д. 2594/2009 на ПРС за прекратяване на производството по иска на частните жалбоподатели с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ от ТЗ срещу „З”АД-София. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т.1- 3 ГПК. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по иска на касаторите с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, въззивният съд е приел, че обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на родственици вследствие на виновно причинено ПТП, което се търси с иска срещу застрахователя, вече е присъдено на ищците по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на вредите. Последното обстоятелство възпрепятства възможността ищците да предяват иск за обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Правният въпрос от значение за изхода на спора е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане №1 от 13.04.2010 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК, съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.229 ал.1, т.4 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение