Определение № 2552 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 501/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение №195 от 08.10.2024г., постановено по в.гр.д. №150 по описа за 2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение №5/14.01.2022г. по гр.д. №283/2021г. по описа на Окръжен съд-Габрово е осъден ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на И. Б. Х.– малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х. от [населено място], сумата 15 000 лева /разликата над присъдените 35 000 лева до 50 000 лева/ - допълнително обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП на 06.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решението за уважаване на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП за сумата 15 000 лева, представляваща разликата над 20 000 лева до 35 000 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане. В частта, с която е уважен искът за сумата 20 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционното решение е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Касаторът твърди, че въззивният съд необосновано е приел, че в резултат на ПТП ищецът е получил тежка телесна повреда, както и че не може напълно да бъде възстановен от получената травма. Поддържа и доводи, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил всички доказателства по делото, допуснал е нарушение и на материалния закон и не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, като в резултат е определил завишен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Оспорва като необоснован и извода на решаващия съдебен състав, че няма съпричиняването на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД от пострадалия. Счита, че именно неполагането на нужните грижи за безопасността на детето от негова майка е и основна причина на настъпването на процесното събитие и вредите от него. Твърди, че неправилно е определен и началният момент, от който се дължи лихва върху присъденото обезщетение, тъй като не е била посочена банкова сметка на пострадалото малолетно лице, по която да бъде преведено обезщетението. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 30 000 лева, представляваща разликата над 20 000 лева до 50 000 лева. Претендира присъждане на разноски за трите инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпросите относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви относно правнорелевантните факти и обстоятелства при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Поддържа и твърдение, че решението е очевидно неправилно. Ответникът И. Б. Х., действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно- законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски – адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. От страна на И. Б. Х., действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. е подадена насрещна касационна жалба срещу решение №195 от 08.10.2024г., постановено по в.гр.д. №150 по описа за 2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №5/14.01.2022г. по гр.д. №283/2021г. по описа на Окръжен съд-Габрово за отхвърляне на иска за сумата над 50 000 лева до претендираните 60 000 лева- частична претенция от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК- след частична отмяна от ВКС на постановеното решение №173/01.12.2022г. по в.гр.д. №221/2022г. от Апелативен съд-Велико Търново. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лева до 50 000 лева и да го уважи, като присъди на ищеца допълнително сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до окончателното плащане, и за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена сумата 15 000 лева- разлика над 20 000 лева до 35 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца при процесното ПТП неимуществени вреди е 50 000 лева. Решаващият състав отграничава като спорен въпрос при новото разглеждане на делото какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия при процесното ПТП ищец, като съобразява, че с отменителното решение на ВКС е прието, че при определянето на размера не е отчетено дали полученият от детето белег, предвид спецификата му, ще повлияе на двигателната функция на левия крак при растежа, възможно ли е подобно засягане да бъде преодоляно чрез пластична операция и в каква степен, и как тези обстоятелства биха се отразили на психическото състояние на пострадалия. Въззивният съд приема, че след зашиване на получената от малолетния ищец при процесното ПТП рана се е формирал хипертрофичен цикатрикс, представляващ цикатрициална болест на организма, което е наложило извършване на три оперативни интервенции в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия за деца в УМБАЛСМ „Пирогов“ през м.март, м.юни и м.август 2023г. – след датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция. След анализ на приетите епикризи и заключението на назначената във въззивното производство СМЕ, съдът приема, че операциите са извършени под обща анестезия и ищецът е изписван след всяка с подобрение, без значими субективни оплаквания. При тези операции е направена несвободна кожна пластика - при изрязването на хипертрофичния цикатрикс се получава липса на кожа, като кожата около засегнатото място се „отпрепарира“ – отпуска се с подкожието от фасцията на мускулатурата и се приплъзва така, че двете части да се доближат, за да се зашият. Въззивният състав приема, че при осъществен преглед на 08.09.2024г. е установено, че ищецът няма проблеми с двигателната активност, като се оплаквал само от болка в задколянната ямка при продължителна игра, но е констатирано, че в средата на задколянната ямка има наличие на регидна /твърда и нееластична/ съединителна тъкан, във връзка с която е назначена нова оперативна интервенция през м.октомври или м.ноември. Съдът възприема напълно заключението на вещото лице, че до 15-годишна възраст ищецът трябва да бъде наблюдаван и при появата на такава съединителна тъкан тя трябва да бъде премахвана, тъй като в противен случай хипертрофичният цикатрикс може да се превърне в келоид, който да доведе до контактура – нарушаване анатомичната активност на ставата. Именно за осуетяване на тази възможност се извършва проследяване на състоянието и операции за своевременно отстраняване на регидната съединителна тъкан и провеждане на апликации на триамценолон. Намира, че съществува реална опасност от образуване на контрактура в колянната става, което е потенциално възможно усложнение при подобен белег, избегнато до момента с извършените операции и налагащо продължаване на оперативните интервенции по график след консултации. Съдът приема, че не може да се прогнозира колко оперативни интервенции ще бъдат необходими за преодоляване на усложненията, но окончателното, трайно преодоляване е възможно. Приема също така, че с израстването на ищеца ще расте и белегът, който от 18 см през 2021г. е станал 23.5 см, а по време на пубертета хормоналната буря допълнително би могла да доведе до образуването на съединителна тъкан. Въззивният съд намира за доказано, че болките и страданията на ищеца във връзка с оперативните интервенции са били интензивни през първите до 10-15 дни след операцията, след което постепенно са отшумявали и до третия месец вече са били преодоляни, но самото възстановяване е продължило по-дълго /близо година/, провеждала се е и физиотерапия, мазане с гелове. С оглед изложеното, решаващият състав стига до извод, че състоянието на ищеца, четири години след датата на ПТП, е много добро и полученото травматично увреждане не е довело до проблеми с двигателната му активност, а естетическият вид на белега е подобрен, като това се дължи на проведеното адекватно лечение след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд – извършените три оперативни интервенции и предстоящата със сигурност още една операция. Намира, че проведеното лечение със съпътствалите го болки, страдания и ограничения в рамките на до два месеца след всяка операция следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК. При определяне обема на вредите, съдът отчита и обстоятелството, че не се установява значително ограничение в социално-образователната сфера /ищецът все още не е посещавал училище/; че не е бил напълно обездвижен и е можел да се обслужва сам, но за определени периоди след операциите е била затруднена нормално присъщата му детска активност. За определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и факта, че травмата няма да има трайни последици и пострадалият ще бъде напълно възстановен, но също така съобразява, че лечението не е приключило и за избягване на бъдещи усложнения се очаква в рамките на следващите седем години ищецът да бъде наблюдаван и подлаган на нови оперативни интервенции, придружени с болки, страдания и ограничения. Подчертава, че не се установява за периода след приключване на делото пред първата инстанция пострадалото дете да има психологически проблеми по повод на увреждането и начина на получаването му, каквито е имало преди да бъде предприето лечението и да бъдат постигнати констатираните по-горе резултати. Апелативният съд намира, че с оглед гореизложените факти справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева, като този размер е обусловен и от социално-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, израз на която са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата към 2020г. /610 лева/ и средната работна заплата по данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020г. /1437 лева/. Съдът се позовава и на съдебната практика по сходни казуси, като приема, че в зависимост от спецификата на случая присъжданите обезщетения са близки до този размер. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил подробни мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. посочената от касатора. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав, при съобразяване и със задължителните указания в отменителното решение на ВКС, е взел предвид конкретните травматични увреждания на ищеца, настъпилите усложнения, наложили три оперативни интервенции, продължителността на периода, в който болките и страданията му са били по-интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, преживените физически и психически страдания и дискомфорт, негативните емоционални състояния, трайните последици за здравето, вкл. трайният белег на крака. Въззивният съд е съобразил и възрастта на пострадалия, както и отражението на инцидента върху психическото му състояние. Съдът е взел предвид кога са настъпили вредите, което е от значение с оглед обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изхода на спора по касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане подадената от ищеца насрещна касационна жалба. Предвид недопускането до касационно обжалване на въззивното решение на процесуалния представител на ответника по касационната жалба- адвокат П. К. следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 1 750 лева с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд