Определение № 2318 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4533/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Н., И. Й. Н., Д. Й. Н. и Т. Й. Н., чрез пълномощника им адвокат Г.Д., против решение №58 от 08.04.2022г., постановено по в.гр.д.№426/2021г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 179/15.05.2019г. по гр.д.№ 337/2018г. на БОС, в частта, в която уважен предявеният от „Централен Кооперативен съюз“ ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „О.“, [улица], представлявано от председателя П.С., против касаторите установителен иск за собствеността върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №..... съгласно действащата КККР на [населено място], [община], одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. ....., ул. 4-та, с площ от 1 980кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № ......., имот с идентификатор №...... и имот с идентификатор № ...... .Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания на касационната инстанция, които са били дадени в постановеното по реда на чл.293 от ГПК отменително решение. В срок е постъпил отговор от ищеца Ц., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.Оспорват се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №..... съгласно действащата КККР на [населено място], [община], одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. ...., ул. 4-та, с площ от 1 980кв.м. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че имотът, възстановен на наследниците на Д. А., е идентичен с имот с идентификатор № ..... по КККР на [населено място], [община] до размера на 1980кв.м. Като доказателство по делото е прието определение № 949/02.ІV.1947г. по ф.д.№ 137/1947г. на Софийски областен съд, от съдържанието на което се установява, че изброените в диспозитива кооперативни сдружения се сливат в едно общо кооперативно сдружение с ограничена отговорност под наименование „Централен кооперативен съюз – Коопцентър“.Следвайки промените в законодателството, ф.д.№ 137/1947г. е преобразувано във ф.д.№ 222/1949г. по описа на СОС, впоследствие – във ф.д.№27/1972г. на СРС, а последното – във ф.д.№ 9571/1990г. СГС, ФО, І състав.От представените от ищеца удостоверения на СГС е видно, че от учредяването на Съюза през 1947г., до настоящия момент липсват каквито и да е данни за прекратяването и ликвидацията му.Това означава, че до провеждане на нарочно производство за отмяна, вписаните в ТР обстоятелства имат действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването им.Ето защо оспорването на правоприемството между изначално регистрирания Ц. и съществуващия към настоящия момент правен субект не може да има за резултат отричане на правата му, само поради въведеното в процеса оспорване, без да е подкрепено с влязло в сила съдебно решение/т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК/. С Р. № 314 от 8 октомври 1964г. Министерски съвет препоръчва на Ц. да предаде срещу заплащане на ГУ по туризма при МС от 15 октомври 1964г. почивни станции, заедно с помощни сгради към тях и с районите, които ги обслужват.Със същото Р. е постановено Държавния комитет за планиране да предвиди по плана за капитално строителство за 1965г. средства за строеж на нови почивни домове за ведомството в размер на 200 000лв.С протокол № 16/18.ХІ.1964г. ИК на ОНС Б. взема решение да се отстъпи право на строеж на почивна станция на Ц.- С. върху строително петно № 2 и № 3 – К. – юг От приложените копия от документи се установява, че със заповед № 1092/25.VІІ.1962г. на Държавен комитет по строителство и архитектура е одобрен регулационен план на курортни селища К. и П. и са отредени петно № 9 за почивна станция – 150легла със столова и петно № 10 за почивна станция – 250легла със столова.Видно от заданието за проектиране, обектът е проектиран на строително петно № 9 и строително петно № 10, отредени за нуждите на Ц., вместо петно № 2 и № 3, съгласно писмо № 7382/04.ХІІ.1964г. ОНС – Б..Сградите в описаните строителни петна са изградени и приети в периода до 1970г., а впоследствие въведени в експлоатация.С протоколно решение № 17/01.10.1993г. от заседание на ЕСКИТЕ при Кметство Ц., при съобразяване с разпоредбите на глава девета от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, в редакция към датата на заседанието и на Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти /отм./, е определен терен от 37 000кв.м. като необходим за почивна база на „Ц.“ – С., [населено място]. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че нормата на отменената към настоящия момент разпоредба на чл.2, ал.3 ЗОС, в редакцията й към 1996г. създава самостоятелно правно основание за придобиване от страна на кооперациите на изградените с техни средства сгради и прилежащите към тях терени, без да се държи сметка за стриктното спазване на съществуващите законови норми за надлежно отстъпване на право на строеж/ Решение № 1202 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2007 г., IV г. о., Решение№ 66 от 29.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2008 г., IV г. о., Решение № 404 от 19.01.2010г. на ВКС по гр. д. № 4205/2008 г., Решение № 305 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №1421/2010 г., II г. о./.От горното следва, че считано от влизане в сила на разпоредбата, Ц. е придобил собствеността на прилежащия терен от 37 дка по силата на закона, в който попада и спорния терен от 1980кв.м., представляващ част от имот с № 37023.501.520 по КККР на [населено място], [община]. Прието е, че ответниците не са установили в условията на пълно доказване, че притежават права върху спорния имот, които биха могли да противопоставят на ищеца. Същите извеждат правото си на собственост от договор за покупко-продажба, сключен с В. З. Д. и В. Н. Д., предходни купувачи на имота, закупили го от своя страна от М. А., Т. В., Д. А. и В. В., които са наследници на Д. В. А..В полза на последните е бил издадена н.а. № 165, т.ІІ, д.№ 686/96г. от 20.09.1996г. на ЦРС за собственост върху процесния имот, придобит на основание наследяване по закон и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на решение № 73КИ от 07.10.1993г. на ПК, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Д. А. върху имот с площ от 1980кв.м., тъй като не се установява, че е подписано от некомпетентен орган, при липса на форма и мотиви.Поради изложеното е пристъпил към разглеждане на следващото възражение относно законосъобразността на проведената реституция по отношение на спорния имот, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, даващи възможност на неучаствалия в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ да оспорва решението на ПК. Възстановеният в полза на наследниците на Д. А. имот попада в терен, отреден като прилежащ такъв към сградите в комплекс „К. К.“.Първият спорен въпрос между страните е относно статута на изграденото от Ц. – дали представлява комплекс или сградите следва да се разглеждат като самостоятелни такива и вторият – дали това е мероприятие, което е пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. От заключенията по всички изготвени по делото СТЕ се установява, че в терена от 37дка са изградени 4 блока – хотели, стопанска сграда и две конферентни зали.Теренът е благоустроен с алеи, игрище, залесяване, паркинг, детска площадка, басейн и бар.Изпълненото на място строителство – сгради, съоръжения, обслужваща инфраструктура са предвидени, има план за озеленяване и вертикална планировка и реализираните на място подпорни зидове, стълбища и озеленени площи. Вещите лица са дали заключение, че цялата почивна станция представлява комплексно строителство, защото е устроено така, че хранителният блок е в една сграда, а хотелската част е в други.Към момента на извършения оглед вещите лица са констатирали, че целият комплекс е ограден, има комуникации, водоснабдяване, канализация, а през процесния имот преминават В и К мрежи, има изградени подпорни стени, алея със стълби, озеленяване, шахти, парково осветление.Озеленяването съответства на проект, съществуващ при изграждането на сградата и целият комплекс представлява едно цяло.Има вечно зелени дървета, декоративни храсти, подпорна стена и барбекю, както и алея.Това е мотивирало въззивният съд да приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на имота, който е бил притежаван от Д. А. преди обобществяването.Решението на поземлената комисия не е породило конститутивно действие, поради което наследниците на Д.А. не биха могли да се легитимират като собственици на имота въз основа на земеделска реституция.Сключените впоследствие договори за покупко-продажба не са произвели прехвърлително действие. Въззивният се е приел за недоказано направеното в условията на евентуалност възражение от ответниците, че са придобили имота по давност.От обясненията на вещите лица по тройната СТЕ, дадени в с.з. на 11.03.2019г., се установява, че възстановеният имот на наследниците на Д. А. не е трасиран/каквито са показанията на св.Х./, макар и да има приложен протокол за въвод във владение.На място имотът не може да бъде разграничен от останалата част от комплекса, защото не се стопанисва по различен начин от останалата част на терена.Свидетелските показания относно упражняване на владение върху възстановения имот от страна на ответниците не са достатъчно убедителни, поради което следва са се приеме за недоказано твърдението, че са установили фактическа власт върху имота с намерение за своене.От показанията на ангажираните от насрещната страна свидетели – нейни настоящи и бивши служители се установява, че ответниците не са упражнявали явна фактическа власт върху имота и не са демонстрирали намерението си, че претендират права върху част от терена.По делото се установява, че те или техни познати са посещавали имота, но това е ставало по време, когато почивната станция е слабо посещавана, почти няма хора, влизали са от страната на морето, където е имало свободен достъп до ограждане на базата с ограда. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Поставен е следният въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на отделни състави на ВКС, обективирана в: решение №74/13.07.2016г. по гр.д.№5981/2015г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №246/15.01.2014г. по гр.д.№3417/2013г. на ВКС, ІІ г.о.: обвързан ли е въззивният съд, когато делото е било върнато за повторно разглеждане, от указанията на касационната инстанция по прилагане и тълкуване на закона, които са дадени в отменителното решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Поставеният от касатора въпрос е обуславящ за изхода на делото, но не е налице допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не е било постановено в отклонение от посочената в изложението съдебна практика. Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК „Указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане“.Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение, кои факти и обстоятелства са част от предмета на доказване, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия са извършени надлежно и кои не.При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. В процесния случай касационната инстанция е дала шест задължителния указания, с които въззивният съд се е съобразил изцяло: 1/въззивният съд да съобрази, че страните по настоящото дело не са обвързани от силата на присъдено нещо на решение № 2420 от 27.02.2004г., постановено по гр. д. № 2500/2002 г. по описа на ВКС, IV г.о., в което е разрешен спора за собственост за процесния имот, възникнал между ищеца Ц. и наследниците на Д. А./частни праводатели на праводателите на ответниците/, тъй като последните са се разпоредили с имота преди предявяване на исковата молба. Въззивният съд не е коментирал какви са правните последици на този процес, а е разрешил материалноправният спор съобразно твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства; 2/въззивният съд е длъжен да приеме, че наведеното с въззивната жалба оплакване за отсъствието на идентичност, респ. – правоприемство, между съществувалия в периода 1965 г. – 1967 г. Централен кооперативен съюз – С. и ищеца Кооперация „Централен кооперативен съюз“ е основателно, тъй като възражението, на което то почива, е въведено своевременно в процеса с отговора на исковата молба.При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да обезпечи възможността на ищеца, чиято е доказателствената тежест на установи посоченото по-горе обстоятелство, да представи доказателства за това. В случая въззивният съд е предоставил такава възможност на ищеца, който е представил: определение № 949/02.ІV.1947г. по ф.д.№ 137/1947г. на Софийски областен съд; удостоверение по ф.д.№9571/90г. на СГС, в което е посочено, че „следвайки промените в законодателството, ф.д.№ 137/1947г. е преобразувано във ф.д.№ 222/1949г. по описа на СОС, впоследствие – във ф.д.№27/1972г. на СРС, а последното – във ф.д.№ 9571/1990г. СГС, ФО, І състав; удостоверение от 23.04.1992г. на СГС, в което е посочено, че от учредяването на Съюза през 1947г., до настоящия момент липсват каквито и да е данни за прекратяването и ликвидацията му; 3/Във връзка с второто указание да съобрази, че според ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК до заличаването му в резултат от установена по исков ред недопустимост или нищожност на вписването или несъществуване на вписаните обстоятелства, регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички, вкл. и спрямо съда.Съобразно горното в тежест на ищеца е да докаже извършването на вписване с последиците на твърдяното от него правоприемство, а ответниците – че в самостоятелно исково производство е установено, че това вписване е недопустимо, нищожно или е установено несъществуване на вписаните обстоятелства, като валидността на извършеното вписване не може да бъде подложена на инцидентна проверка в настоящия исков процес. Въззивният съд е приел, че от представените от ищеца удостоверения на СГС се установява, че от учредяването на Ц. през 1947г., до настоящия момент липсват каквито и да е данни за прекратяването и ликвидацията му.Това означава, че до провеждане на нарочно производство за отмяна, вписаните в ТР обстоятелства имат действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването им.Ето защо оспорването на правоприемството между първоначално регистрирания Ц. и съществуващия към настоящия момент правен субект не може да има за резултат отричане на правата му, само поради въведеното в процеса оспорване, без да е подкрепено с влязло в сила съдебно решение; 4/въззивният съд да съобрази тълкуването на чл. 2, ал. 3 /отм./; ЗОС, дадено с мотиви в настоящото решение. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил тези мотиви, като е приел, че разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОС, в редакцията й към 1996г. създава самостоятелно правно основание за придобиване от страна на кооперациите на изградените с техни средства сгради и прилежащите към тях терени, като е без значение дали им е било отстъпено валидно право на строеж; 5/при новото разглеждане на спора и в изпълнение на т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд да изслуша заключение на СТЕ по въпросите: какво е минимално необходимото пространство около сградите при капацитет 400 легла /така, както е проектиран и въведен в експлоатация комплекса/, осигуряващо функционирането им като комплекс и съгласно предназначението – за отдих, при съблюдаване нормите за необходим терен към комплекс от сгради за отдих с капацитет 400 легла, действащи към 01.01.1996 г. – моментът на влизане в сила на чл.2, ал.3 от ЗОС/отм./; процесният имот или част от него попада ли в обхвата на „прилежащия терен“. Експертиза с такава задача е била допусната, а заключението прието в проведеното на 09.03.2022г. съдебно заседание; 6/При евентуална основателност на иска на релевираното главно основание, въззивният съд ще следва да се произнесе по основателността на противопоставеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въззивният съд е приел,че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на твърдяното главно придобивно основание, поради което е разгледал по същество направеното от насрещната страна възражение, че са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Предвид горното, Върховният касационен съд