Определение № 2261 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Н. и П. Б. Н. срещу решение № 71 от 20.05.2024 г. по в.гр.д.№ 127 от 2024 г. на Ямболския окръжен съд, II въззивен състав, с което е отменено първоинстанционно решение № 1 от 15.01.2024 г. по гр.д.№ 43 от 2023 г. на Елховския районен съд и вместо него е постановено решение за осъждане на Д. Г. Н. и П. Б. Н. да предадат на Ж. Г. Т. на основание чл.76 от Закона за собствеността владението /чрез снабдяване на Т. с ключове от двата катинара от входната врата на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-103 от 28.11.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 2 288 кв.м. и с административен адрес: [населено място], [улица]/ на следните сгради, намиращи се в този ПИ:

• сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 164 кв.м. и предназначение: складова база- склад,

• сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 39 кв.м. и предназначение: административна, делова зала и

• част от сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 163 кв.м. и предназначение- сграда за търговия, в която част се намира офис на Ж. Т..

В касационната жалба се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че владението върху сграда, построена върху чужд недвижим имот, е отнето от нейния собственик, респ.владелец, когато собствениците на поземления имот не са установили владение върху сградата, последната не им е била предадена и не се намира в тяхна фактическа власт ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС- решение № 88 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 4380 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. Следва ли да се счита, че е отнето владението върху недвижим имот на собственик, респ. владелец, който формално разполага с достъп до имота си през нарочен вход, но по причини от техническо естество, свързани с механизма на осъществяване на този достъп, не го упражнява, с оглед нуждата от извършване на незначителни фактически действия от негова страна, които не е извършил и които биха направили този достъп обективно възможен? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С писмен отговор от 19.08.2024 г. ответникът по жалбата Ж. Г. Т. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.76 ЗС с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за уважаване на предявения от Ж. Г. Т. срещу Д. Г. Н. и П. Б. Н. иск по чл.76 ЗС за предаване на владението на три сгради, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-103 от 28.11.2008 г. на ИД на АГКК и с административен адрес: [населено място], [улица], въззивният съд е приел, че ответниците са собственици в режим на СИО на поземления имот, придобит по договори за дарение и покупко-продажба с нотариални актове, и че в този имот се намират четири сгради /включително процесните/, които са собственост на ищеца на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29 от 17.11.2009 г.

Прието е за установено от въззивния съд, че във връзка с подадено от ответницата Д. Н. заявление, кметът на Община Елхово е издал заповед № РД-134 от 21.03.2022 г., с която на ищеца е наредено в 6-месечен срок от съобщението на заповедта да поправи, заздрави при условията на ЗУТ или премахне като негодна за използване самосрутващата се и опасна за живота и здравето на собствениците на имота сграда с идентификатор ***. С уведомително писмо от 26.10.2022 г. на кмета на общината ищецът е бил уведомен, че тъй като предоставеният му 6-месечен срок е изтекъл и сградата не е била премахната, нито в общината е подадено искане за издаване на разрешение за строеж, общината започва процедура за принудително изпълнение на заповедта от 21.03.2022 г. В отговор на това писмо ищецът е уведомил общината, че не е изпълнил заповедта, тъй като при доставка на необходимите за ремонта на сградата материали е бил възпрепятстван от Д. Н., която е подменила катинарите на порталните врати, отнемайки по този начин достъпа на ищеца до собствените му сгради.

На 17.10.2022 г. на ответниците е била връчена нотариално покана от ищеца, с която той им е определил среща пред входа на имота, за да го снабдят с двата ключа от входните врати, както и за постигане на съгласие относно място, на което при необходимост да спира автомобил до един от складовете на ищеца за извършване на товаро-разтоварна дейност и такава по обслужване на собствеността му. В отговор на тази нотариална покана ответниците са посочили, че ищецът имал достъп до сградите от две места- от входната врата и през магазина, който има вход откъм улицата. Относно подмяната на заключващия механизъм на главния вход към двора са посочили, че това е предприето от тях действие с цел опазване сигурността и неприкосновеността на имота.

Във връзка с доказване на твърденията на страните по делото са събрани свидетелски показания. От показанията на свидетелката Д. Д.- леля на ищеца, която работи като продавач в магазина, намиращ се в една от сградите, е прието за установено, че този магазин има пряк вход откъм улицата. В сградата на магазина има и офис, но достъпът до този офис е отзад- откъм дворното място. От магазина имало врата, от която имало излаз и към двора, но за да се излезе от нея в двора, е необходимо първо да се отключи металната решетка на тази врата, която се отваря и отключва единствено откъм двора. Достъпът до двора, в който се намират останалите три сгради на ищеца, е през две портални врати /голяма и малка/, които са заключени с катинари. Свидетелката е влизала в двора веднъж месечно през малката портална врата, за която ключ й е бил даван от ищеца. На 01.08.2022 г. свидетелката решила да изчисти офиса, взела от ищеца ключа за порталната врата, но не успяла да я отключи. Тогава заедно с ищеца установили, че катинарът е сменен. От тази дата и към настоящия момент ищецът нямал възможност да влиза през порталните врати през двора до собствените си сгради.

Според свидетелката Т. Я., служител на ВиК, който отчитал водомерите в поземления имот, водомерът на сградите на ищеца се намирал непосредствено след порталната врата на двора, отдясно, под навес, а водомерът на ответниците- в двора срещу портала. За да отчита стойностите им, свидетелката следвало да влиза в двора през портала, като се налагало някой да й отключва порталната врата. При едно от посещенията си през 2022 г. ищецът съобщил на свидетелката, че вече няма ключ за порталната врата и поради това не може да й отключи. Поради това след тази дата свидетелката вземала ключ за тази портална врата от снахата на ответниците, която работела в намиращото се в близост заведение за бързо хранене. През м.10.2023 г. свидетелката присъствала на разговор между ищеца и ответника Н., при който Н. се обърнал към ищеца с твърдение, че има ключ и с въпрос защо не отключва вратата, на което ищецът отговорил, че няма ключ.

От показанията на свидетеля М. И. е прието за установено, че през пролетта на 2022 г. по възлагане на ищеца е осигурил арматура и дървен материал за ремонт на сградата му, която е без покрив. Свидетелят изпратил материалите с транспорт до [населено място], но те не били разтоварени в двора, а на улицата пред порталните врати. В телефонен разговор със свидетеля, ответницата го уведомила, че материалите няма да бъдат внесени в двора, докато не се разберат с ищеца. Затова материалите били пренесени /върнати/ до личен имот на свидетеля.

Според свидетелката С. Н.- снаха на ответниците, работеща в заведение за бързо хранене на ответниците, намиращо се в близост до процесния имот, голямата и малката портална врата не са заключени, когато има работници и през цялото лято на 2022г. през деня са били отворени. Действително, през лятото на 2022 г. е бил сменен катинарът на голямата портална врата поради изкривяване, за което ищецът е бил уведомен от ответницата Д. Н.. Ключът и катинарът за малката портална врата обаче не били сменяни. Ключовете и за двете врати се съхранявали на определено място в заведението за бързо хранене и свидетелката осигурявала достъп на инкасаторката за отчитане на водата, тъй като ищецът й бил казал, че не разполага с ключ.

Според показанията на свидетелите Д. К. и Д. Д., които през лятото на 2022 г. са извършили ремонтни дейности в имота на ответниците, когато са извършвали работата, свидетелите са влизали през голямата портална врата. Тя била отворена през деня и през нея влизал и ищецът. Според свидетеля Д., ищецът имал ключ от малката портална врата.

При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил и заключението на вещото лице А. Д., което при съобразяване на техническите и функционални особености на площта, разположението и границите на поземления имот е дало заключение, че понастоящем достъпът до вътрешния двор и оттам до сградите на ищеца може да се осъществява единствено от двете портални врати към двора /голяма и малка/ откъм [улица]. Вещото лице е посочило, че има техническа възможност по ЗУТ да бъде изграден и друг вход към дворното място. Достъп до сграда с идентификатор * можел да се осигури чрез отваряне на врата към долепената до нея сграда с идентификатор *- магазина, който бил на регулационната линия и имал самостоятелен достъп откъм улицата. До останалите сгради на ищеца, намиращи се във вътрешния двор, също можело да се осигури достъп през магазина /сграда с идентификатор ***/, ако бъдат „обърнати“ металните решетки и вратите, водещи от вътрешността на магазина към дворното място.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че са установени предпоставките на чл.76 ЗС за уважаване на иска: ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесните постройки до 01.08.2022 г., а на тази дата владението му върху тях е било отнето от ответниците по скрит начин /чрез смяна на катинарите както на малката, така и на голямата портална врата, осигуряващи достъп до двора и през него до сградите на ищеца/.

Според съда, тъй като след подмяната на заключващите механизми на двете портални врати само ответниците имат достъп до сградите на ищеца и фактическата власт върху същите, те са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявения иск по чл.76 ЗС.

Във връзка с направено от ответниците възражение, въззивният съд е посочил, че това, че има функционална възможност с незначителни конструктивни решения да се осигури друг достъп до сградите на ищеца /откъм магазина/, не е основание искът по чл.76 ЗС да се отхвърли, тъй като с този иск се търси прекратяване на действия, които представляват нарушение /в случая извършено от ответниците отнемане на владението на ищеца по скрит начин/ и възстановяване на фактическата власт на владелеца отпреди отнемането на владението.

С оглед тези мотиви на съда не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, поради следното:

Не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението- противоречие с посочена практика на ВКС /решение № 88 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 4380 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по първия поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос: Следва ли да се приеме, че владението върху сграда, построена върху чужд недвижим имот, е отнето от нейния собственик, респ.владелец, когато собствениците на поземления имот не са установили владение върху сградата, последната не им е била предадена и не се намира в тяхна фактическа власт ? В посоченото решение на ВКС няма произнасяне по този въпрос, а и разгледаният по това дело казус не касае отнемане на владение на сгради- суперфициарна собственост, извършено от собствениците на мястото, върху което са построени тези сгради, чрез лишаване на владелеца от достъп до сградите през дворното място. Видно от решението на ВКС, в разгледания от ВКС, II г.о. случай се е касаело за отнемане на владение чрез разрушаване на разделителна стена между два апартамента и изграждане на нова стена, при което една стая от единия апартамент е била присъединена към съседен апартамент.

Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория поставен от касаторите въпрос: Следва ли да се счита, че е отнето владението върху недвижим имот на собственик, респ. владелец, който формално разполага с достъп до имота си през нарочен вход, но по причини от техническо естество, свързани с механизма на осъществяване на този достъп, не го упражнява, с оглед нуждата от извършване на незначителни фактически действия от негова страна, които не е извършил и които биха направили този достъп обективно възможен? Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС,основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение е налице в няколко хипотези: когато липсва или е непълна приложимата към спора правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато приложимата към спора правна норма е неясна, поради което се налага тълкуването на нормата или когато са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които налагат едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма да бъде променено. В случая не е налице нито една от горепосочените хипотези. Приложимата към настоящия спор правна норма на чл.76 ЗС е ясна и пълна и не се нуждае от допълнително тълкуване относно това какви са предпоставките за уважаването на иска по чл.76 ЗС и по-конкретно: дали предпоставка за уважаване на този иск е абсолютната невъзможност отнетото чрез заключване на вход към имота владение да бъде възстановено по друг начин- чрез конструктивни промени в имота, осигуряващи друг вход към него. Безспорно разпоредбата на чл.76 ЗС изисква само следните предпоставки за уважаване на иска: владение или държане на имот от едно лице и отнемането на имота от владелеца или държателя по скрит или насилствен начин.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационната жалба направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.07.2024 г.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение