Определение № 4749 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3799/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. С. К., ЕГН [ЕГН], С. К. К., ЕГН [ЕГН] и Д. К. К., ЕГН [ЕГН] против решение № 399 от 12.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 569/2024 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 133 от 10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 368/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците Т. В. Т., ЕГН [ЕГН], Б. И. Т., ЕГН [ЕГН] и Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], са собственици на реална част от УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], общ. Р., обл. П., одобрен със 11 заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ *** и касаторите са осъдени да им предадат владението върху тази реална част. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не са изложени никакви мотиви относно това с какви действия е демонстрирано намерението за своене от ищците, а е прието, че е доказано владение. Наведено е и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на доказателствата и необосноваване от тях на основния извод за основателност на предявения иск, поради което се твърди и необоснованост на обжалваният акт. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Формулирани са два процесуални въпроса: 1/. Съдът има ли процесуално задължение да обсъди всички относими и допустими, доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)? 2/. Съдът има ли процесуално задължение да изложи в решението си мотиви относно направената преценка на събраните по делото доказателства? По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС - Решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; Определение № 443 от 29.06.2011 г. по т.д. № 1087/2010 г. на ВКС; Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 гр.о.; Решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 218 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 2033/2018 г. на ВКС,ІІІ гр.о.; Решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 1953/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Ответниците по касация Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като считат, че съдът е изпълнил задължението си да мотивира съдебният акт, като изложи правни изводи от доказателствата по делото. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. Данните по делото са следните: Ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са предявили иск по чл. 108 ЗС против Л. С. К., Й. М. К., С. К. К. и Д. К. К. с предмет реална част от УПИ ***от кв. ***по действащия план на [населено място], общ. Р., обл. П., одобрен през 1984 г., която реалната част е с площ 659 кв. м, при граници на същата: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ ***. Позовават се на придобивна давност и наследство, като твърдят, че през годините И. Б. Т., заедно с тях, е обработвал имота, като са засаждали различни земеделски култури и са събирали произведената продукция, а след смъртта на И. Т. през 2007 г. ищците продължили да упражняват фактическа власт върху имота, считайки го за свой. от 12.07.2007 г. Посочват, че упражняваното от тях владение присъединили към владението на техния наследодател И. Б. Т.. С. Т. е баща на Б. Т. и дядо на И. Т.. Ищците твърдят, че в периода от 1998 г. до м. април 2023 г. ответниците не са заявявали претенции за собственост върху процесната реална част от УПИ ***. Ответниците Л. С. К., Й. М. К., С. К. К. и Д. К. К. оспорват иска изцяло, считат, че са собственици на основание наследяване по закон на целия парцел *** от кв. ***, като се позовават на нотариален акт № 42, том IV/1986 г. на Радомирски районен съдия. Поддържат теза, че в периода 1997 - 1998 г. наследодателката им Д. С. К., починала на 22.04.2000 г. е допуснала в процесния имот общия наследодател на ищците - И. Т., като разрешила на същия да ползва безвъзмездно имота за отглеждане на земеделска продукция. След неговата смърт, по молба на неговите наследници - ищците Б. Т. и Т. Т., същата разрешила те да продължат безвъзмездното ползване на имота, вкл. да паркират в имота своите леки автомобили. Оттогава и до настоящия момент ответниците никога не били лишавани от достъп до тази част от имота от ищците и техните праводатели, а ищците и техните праводатели не манифестирали пред тях собственически намерения към имота. Едва през 2023 г. ищците заявили собственически намерения, когато преустановили достъпа на ответниците до имота, поради което до 2023 г. ищците и праводателите им се явявали само държатели на имота. От събраните доказателства е установено, че ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са наследници на И. Б. Т., починал на 11.07.2007 г. Той е декларирал на 21.05.1998 г., по ЗМДТ право на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 616 кв. м. и е заплащал местен данък и такса смет за тази реална част. Същевременно с нот.№ 42, том IV/1986 г. на Радомирски РС, Д. С. К. е призната за собственик по давностно владение, наследство и отказ от наследство на празно дворно място, съставляващо парцел ***, кв. ***по плана на [населено място], с площ от 915 кв. м, с неуредени регулационни сметки, при описани граници. В УПИ ***, кв. ***по плана на [населено място] са изградени през 1987 г. жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв. м и масивна стопанска сграда със застроена площ от 24 кв. м. Тези сгради са нанесени в кадастъра по искане с вх. № АБ-94-00-2672/13.09.2021 г. от Л. С. К. и за тях е издадено удостоверение за търпимост № 319/06.10.2021 г. по заявление, подадено от Л. С. К.. Издадено е разрешение за строеж № 120/18.12.2007 г. на С. Й. К., К. С. К. и Л. С. К. за изграждане на плътна ограда по регулационната линия между УПИ *** и УПИ ***, с височина до 2,20 м, изцяло разположена в УПИ ***, шеста категория. Границата между ПИ ***и ПИ ***е нанесена на действащия кадастрален и регулационен план с одобрението на плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., като след одобрението на плана няма правени изменения за ПИ ***и ПИ ***, кв. ***. С нот. акт № 7, том II/1990 г. Л. Ц. е признат за собственик на парцел *** /от север/. Имотът, на който Д. К. е призната за собственик, граничи с имот, собственост на наследниците на С. Т. СТЕ установява, че процесния имот попада в регулация за първи път по плана, одобрен 1984 г., като имот ***с площ 915 кв.м., измерена графично или 931 /измерена по оцифрен кадастрален план/ е напълно идентичен с имот ***по КК /сменена само номерацията на имота/ За него е отреден УПИ *** от кв. ***. За имот ***няма записване в разписната книга. За УПИ *** от кв.***Д. К. е призната за собственик с нот. акт № 42,т.ІV/1986 г. с площ 915 кв.м. В нот. акт № 137, том I/1989 г. и нот. акт № 100, том I/1989 г., легитимиращи Р. Ч. и праводателите й В. и Й. Ч. за собственици на имот пл. № ***, кв. ***по плана на [населено място], като граници от изток е записан С. Т., а от север - наследници на С. Т.. В кадастралния план от 1984 г. границите на имот с пл. № ***от изток, запад и юг са означени с условен знак за „дървена ограда“. В съдебно заседание при изслушването му, вещото лице обяснило, че още при изготвяне на плана са заснети вътрешни граници, маркирани със знак за общност (Z) и обособяващи три части от имота - частта, в която е изградена жилищната сграда, частта, която се използва за зеленчукова градина и частта за автомобилен достъп, но и трите части са заснети като един имот. Допълнителната СТЕ изяснява, че цялата дължина на оградата, разделяща жилищната в УПИ ***от земеделската част - от т. А до т. Б на изготвената от вещото лице скица, с изключение на 2 - 3 метра, е с височина 1,5 м, поставена на бетонни колове, които са доста стари и мрежа, която е с корозия. Според показанията на доведени от ищците свидетели: Е. К., И. С., В. И. - брат на ищцата Т. Т., В. М., И. Т. е притежавал имот в [населено място], представляващ дворно място с къща и още едно дворно място, което било заградено и в него се отглеждали животни. Притежавал и друго дворно място, което граничело с имота на Д. К. и в което се отглеждали зеленчуци, което било с планоснимачен номер *** по плана на селото. Сочи, че от 1999 г., когато св.Е. К. станал кмет на селото, никой не е имал претенции относно ползването на така описаните имоти от наследниците на И. Т.. Според показанията на И. С., И. Т. е притежавал имот в [населено място], който се намира на главния път за [населено място], който бил ограден с телена мрежа от две страни, като имало оставен път, за да се влиза с автомобил. Според свидетеля в имота от 2000 г. са се отглеждали зеленчуци от И. Т. и неговата дъщеря Т. Т., а след смъртта на И. Т. - от ищците Т. Т., Б. Т. и Р. Н., които го ползвали без да бъдат смущавани. И. Т. бил собственик на ПИ ***и ПИ ***по плана на [населено място]. ПИ ***представлявало градина, в която се отглеждали зеленчуци и която свидетелят в продължение на 20 години е орал. Между двата имота имало врата, през която се преминавало. Свидетелят В. И. също дава показания, че И. Т. и Т. Т. притежават наследствен имот в [населено място], едната част от който се ползвала за градина, като непосредствено до градината се намира имот на наследниците на Д. К., в който около 1980 г. била построена къща. Процесният имот първоначално бил заграден с плет до около 1980 г., а след това с телена мрежа. Според свидетеля никой не е имал претенции през годините за ползването на въпросната градина, в която се влизало от дворното място на ищците през поставена дървена врата. Ежегодно в градината И. Т., а след това и неговите наследници, отглеждали зеленчуци. Според показанията на св. В. М., И. Т. притежавал имот в [населено място], който е бил ограден през 70-те години на миналия век с ограда от телена мрежа и бетонни колове. И. Т. изградил и оградата, която разделя УПИ *** на две части. Доведените от ответниците свидетели също установяват, че фактическа власт върху спорната площ е имал И. Т. и наследниците му, но е различно основанието, на което е установена. Според св. З. М., Д. К. е имала наследствен имот в [населено място] до главния път за [населено място], с площ от около 900 кв. м, който бил застроен с двуетажна къща. В имота имало вътрешна ограда, която отделяла къщата от градината. Въпросната градина се ползвала от ищцата Т. Т. от около 15 - 20 години по силата на уговорка с Д. К., която й разрешила да отглежда в имота зеленчуци. Тази информация свидетелят получил от сина на Д. К. - К. К., който починал през 2021 г. Според свидетеля през последните 20 г. не е имало конфликт между Т. Т. и К. К. по повод ползването на градината. Същите показания дава и свидетеля В. М., който допълва, че съпругът на Д. К. предложил през 1997 1998 г. на свидетеля да застрои частта от дворното място, служещо за градина. Свидетелят знаел от семейство К., че са предоставили градината на ищцата Т. Т. да отглежда зеленчуци, защото те не можели да я обработват. Имотът на Т. Т. се намирал от горната страна на въпросната градина. Между ищцата Т. Т. и сем. К. никога не е имало спорове относно ползването на градината, тъй като те били в много добри отношения. Свидетелката С. Б. установява, че Д. К. и нейното семейство притежават имот в [населено място], едната част от който била застроена с къща и лятна кухня, а другата част се обработвала и се ползвала за зеленчукова градина. Преди да почине през 2000 г. Д. К. преотстъпила градината на ищците, за да я ползват, тъй като нямала възможност да я обработва. Свидетелката присъствала на разговор между Д. К. и сина й К. К., в който двамата обсъждали въпроса за преотстъпването на градината на съседите, за да я ползват. Въпросното дворно място, собственост на Д. К., било преградено с ограда от бодлива тел. Синът на Д. К. подменил тази ограда преди около 10 години, като част от нея била премахната и оттам се преминавало между двете части на имота на Д. К.. Според свидетелката между страните е имало разбирателство и през последните 20 години не е имало спорове във връзка с ползването на градината. Показанията на св. К. А. са също в смисъл, че имота на Д. К. е ограден с телена мрежа, но бил преграден на две части първоначално с бодлива тел, а след това с телена мрежа, която била поставена от синовете на Д. К. - К. и Л.. РС е отхвърлил иска, като е приел, че ищците не са доказали субективният елемент на владението – намерение за своене, демонстрирано пред ответниците и не са придобили по давност процесната реална част Въззивният съд не е споделил този извод. Посочил е като безспорно установено обстоятелството, че от повече от 20 години процесната реална част, представляваща зеленчукова градина, се ползва и обработва от ищците, т. е., че те осъществяват реално фактическа власт върху процесния имот /реална част/ за периода от 1997 г. до 2023 г. Като спорен е посочен въпроса дали те са владели вещта като своя и са манифестирали това явно и необезпокоявано пред ответниците. Приел е, че ищците не са били само държатели на имота, но са го владеели, демонстрирайки собственически права върху него. Приел е, че е непротивопоставим на ищците нот. акт № 42, том IV/1986 г. на Радомирски районен съдия, с който наследодателката на ответниците Д. С. К. е била призната за собственик на основание давностно владение, наследство и отказ от наследство на парцел ***, кв. ***по плана на [населено място], защото това се е случило преди придобиване на фактическа власт от наследодателя на ищците И. Б. Т. върху спорната реална част от УПИ ***. Посочвайки, че процесната реална част, предмет на настоящия спор, е част от имота, за който е съставен нот. акт от 1986 г. е приел, че се установява и третата предпоставка на иска по чл.108 ЗС. Затова е отменил решението на РС и е уважил предявеният иск. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК. За да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да посочи правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Такъв е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Въпросите трябва да са точно и ясно формулирни. / т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното съдържание на мотивите, настоящия състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по двата въпроса, обединени и преформулирани за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими и допустими, доказателства по отделно и в съвкупност и да изложи мотиви относно направените фактически и правни изводи. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със съдебната практика по този въпрос / Решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 гр.о.; Решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 218 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 2033/2018 г. на ВКС,ІІІ гр.о.; Решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 1953/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о./ Поради допускане на касационно обжалване на това основание, съдът не обсъжда наведеното основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение