Определение № 942 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Любов И. Ф.-Я. срещу решение №.139/28.07.23 по г.д.№.228/22 АС Бургас, с коeто е потвърдено решение №.280040/16.03.22 по г.д.№.135/21 на ОС Бургас за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на 2/3ид.ч. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №.61 по н.д.№.2752/19 на нотариус с рег.№.208, район на действие РС Н.. Ответните страни М. И. Ф., П. Ю. Ф. и Ю. Ю. Ф. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение АС Б. е намерил предявения от наследниците на И. Б. Ф. /М. Ф. - син, П. Ю. Ф. и Ю. Ю. Ф. – внуци по право на заместване на починалия син Ю. И. Ф./ иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради ненадлежно изпълнение на задължението за издръжка и гледане - за основателен за 2/3ид.ч. От фактическа страна е изяснено, че на 12.12.19г. общият наследодател на страните И. Б. Ф. е прехвърлил на дъщеря си Любов И. Ф.-Я. притежаван от него недвижим имот /самостоятелна масивна сграда, застроена на 41кв.м., в [населено място], [улица].10/, срещу положените грижи досега, издръжка и гледане, както и срещу задължението на приобретателката да поеме и занапред издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му, така, както е правила и досега през изминалите години, като му осигурява и занапред спокоен и нормален живот, такъв, какъвто му е осигурявала и досега, като го подпомага и полага за него съответните грижи при болест, старост и немощ и му подсигурява храна, лекарства и топлина, както е правела това досега, лично или чрез трети наети от нея лица, вкл. чрез евентуална трансформация на гледането в даване на парични средства. Съдът, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че издръжката, ако не е уговорено друго, се дължи винаги в пълния обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка; възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение - целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора, респективно липсата на парични средства не го освобождава от отговорност; изпълнението трябва да е пълно и цялостно спрямо субектите, които се ползват от него, и спрямо продължителността на изпълнението, като дори частичното неизпълнение е предпоставка за разваляне на договора. Отразил е, че през 2013г. ответницата е съдействала на баща си за намиране на специалист, който да го диагностицира, и при последвалата сърдечна операция в [населено място] за имплантиране на биологична аортна клапа; участвала е при болничното му възстановяване-посещавала го в болницата и му правела масажи; след операцията и последвалия болничен престой през същата година заради настъпилите усложнения, до есента на 2019г. няма данни наследодателят на страните да е показвал, че има сериозни здравословни проблеми /изглеждал добре за възрастта си, бил жизнен и активен човек, живеел с приятелката си К., не е имал нужда друг да се грижи за него, а при недостиг на пари се обръщал към малкия си син М., който живеел в Германия; често го посещавал там/; през 2015г.-2016г. в къщата дошъл да живее големият му син Ю., но скоро след това починал. В този период ответницата живеела предимно в София, при баща си идвала само за посещение през лятото, придружена и от децата си; през 2015г.-2016г. си купила апартамент в Св. В., но и след това рядко идвала при баща си. През лятото той давал къщата под наем, за да си осигури пари за зимата, и живеел при дългогодишната си приятелка К., в нейното жилище. Липсват данни преди прехвърлянето по негови сметки ответницата да му е превеждала суми за издръжка /еднократно платените 400лв. през „И. П.“ през 2008г. не могат да бъдат отчетени за плащане на издръжка/, както и да е предоставяла периодична такава в натура извън грижите по време на операцията през 2013 и непосредствено след нея при болничния престой. Съдът е отбелязал, че горепосоченото, макар да е установено по делото, е ирелевантно за спора. Дори преди сключване на договора да не се разкрива типично поведение на лицето, ангажирано с гледането, след като това, което то е направило, е било намерено от прехвърлителя за достатъчно да удовлетвори нуждите му от издръжка и гледане, за този период не би могло да се приеме неизпълнение на договора от страна на приобретателя и поведението на Л.Ф. преди сключването на договора не се приема като основание за разваляне /реш.№.327/25.02.15 по г.д.№.1205/14, ІV ГО, реш.№.20/19 по г.д.№.2298/ 18, ІV ГО, реш.№.863/10 по г.д.№.1534/09, ІV ГО/. Същевременно, тъй като дължимата от ответницата престация включва като единно и неделимо задължение освен грижите и издръжката за минал период и тези, които тя е поела като бъдещо алеаторно задължение, останалите наследници на прехвърлителя могат да се позоват на неизпълнение на договора за шестмесечния период от сключването му на 12.12.20 до смъртта на прехвърлителя на 08.06.20-което и са направили с исковата молба. Съдът е проследил подробно какво се установява от показанията на отделните свидетели във връзка със състоянието на и грижите за прехвърлителя. От есента на 2019г. здравето му се влошило, наложило се да отиде в София /където св.Д. му намерил квартира/; престоял там около пет месеца заедно с дългогодишната си приятелка К.; след Нова Година го оперирали - на 16.01.20 било извършено репротезиране на първоначално поставената протеза и клапно протезиране с нова протеза; впоследствие се наложила повторна хоспитализация за около седмица. При пребиваването на прехвърлителя в София приятелката му и св.Д. били постоянно с него и често в дома на последния те се хранели заедно. По време на престоя в болницата преди и след операцията свидетелят всеки ден носел храна и вестници на И. Ф.. След като го изписали, той си тръгнал с К. със собствената си кола. По делото не се установява ответницата да е била до баща си след идването му в София до влизането му в болницата /св.Д., който има преки впечатления от живота на прехвърлителя за периода след сключването на договора при престоя му в София, не сочи тогава ответницата да е била ангажирана с издръжката на баща си и да е полагала грижи за него, в това число докато е бил в този период с вирусна инфекция, наложила отлагане на операцията с един месец (да му е осигурявала всичко необходимо за възстановяването на вирусната инфекция, да го е подпомагала и да е полагала за него съответните грижи-в този период той е живял на квартира, което предполага, че освен нужда от помощ от други лица, е плащал и наем, но няма нито данни, нито твърдения ответницата да е поела разходи за наем и за храна, да е осигурявала продукти или по някакъв друг начин да е издържала или гледала прехвърлителя)/; липсват данни по време на престоя му в квартирата в София той да е бил посещаван от нея или от натоварено от нея лице и въобще данни за каквато и да е съпричастност на ответницата към издръжката му след сключването на договора. От показанията на свидетеля Н. е установено, че преди и след прехвърлянето на имота тя е съдействала на баща си за консултациите с лекар за втората сърдечна операция, по време на болничния престой до изписването му и завръщането му в С. В. го е посещавала в болницата, доставяла от аптеката това, с което болницата не разполага /макар да не е установено разходът за тях да е бил за нейна сметка/, участвала в подготовката му за операция, а след нея се интересувала за състоянието му, придружавала го и при посещение в болницата за процедури след операцията /св.Д. също е видял ответницата един-два пъти в болницата/. Съдът е посочил, че дори да се счете, че Л.Ф. е извършила разходи за закупуване на лекарства и консумативи, този инцидентен разход не доказва, че по време на болничния престой на прехвърлителя за втората операция тя е осигурявала издръжката на баща си и е задоволявала всичките му нужди-лично или чрез трети лица /св.Н. в качеството му на лекар в отделението, в което е бил опериран и е лежал след операцията прехвърлителят, е бил натоварен от нея единствено да се интересува, да следи и да я информира за здравословното му състояние, но не и да го гледа, да се грижи за него и да го издържа; недоказани са твърденията, че Л.Ф. е заплатила болничния престой и процедури след операцията; предвид показанията на св.Д. голяма част от нуждите на бащата й през този период - от храна, комуникация и грижи, са били осигурявани от свидетеля и от приятелката на И. Ф. – К./. След м.02.2020г. той се е прибрал в С. В., като до приемането му в болницата в [населено място] /в края на м.05.2020г./, въпреки възрастта му - 79г., е бил подвижен и жизнен-управлявал сам автомобил, ходил на плаж, извършвал ремонтни работи и пр. /св.Д., св.Г., св.К./. Независимо от това за времето до момента на смъртта му през м.06.20 ответницата е имала задължение да го гледа и да му осигурява издръжка-без значение дали той е можел да се справя и да се издържа сам. Тя не е ангажирала доказателства за участието си в личните грижи и комуникация с баща си, за това, че му е осигурявала издръжка-в натура или пари-така както е уговорено по договора за този период; липсват данни и за извършена трансформация. Съдът е коментирал и показанията на св.К., приятелка на Л.Филиповаа, посочвайки, че от същите единствено се установява, че когато тя била на гости на ответницата /в края на м.05.20г/ в апартамента й в С. В., отишли при баща й да почистят градината, но липсват каквито и да е доказателства, че за периода ответницата е поела постоянната издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му, като е участвала в осигуряването на спокоен и нормален живот. Не е установено да го е подпомагала и да е полагала за него съответните грижи, да му е подсигурява храна, лекарства и топлина. Твърденията на горепосочената свидетелка, че през м.05.2020г. баща й изразил пред нея благодарност към дъщеря си и към внуците /нейните деца/, че се грижат за него и му помагат, не са подкрепени с установени по делото конкретни действия за положени грижи или финансова помощ през периода, като не съответстват и на показанията на св.Д. и св.Г. - близки приятели на И. Ф., пред които той не е изразявал такива благодарности. Не са доказани и твърденията на ответницата, че през м.04.2020г. е заминала за гр.Св. В. и е полагала лични грижи за баща си и му осигурявала необходимата топлина и спокойствие, като заплащала и сметките на домакинството, а при постъпването му в края на м.05.2020г. в болница в [населено място] била неотлъчно до него до смъртта му на 03.06.20г. /за последното обстоятелство св.К. е изказала само предположение на база чуто/. От представена по делото справка за задгранични пътувания на ответницата се установява, че след сключването на договора, за периода 23.12.19-06.01.20 - когато баща й е бил с влошено здраве и му е предстояла операция, като е прекарал празниците в София заедно с приятеля си И. и приятелката си Е., както и на следващия ден след изписването му от болницата след втората операция /19.02/ и за периода 20.02.20-17.03.20, ответницата е била извън страната. Горното сочи, че в шестмесечния период между сключване на договора и смъртта на прехвърлителя, през който приобретателката е имала освен задължението за издръжка и полагане на грижи, осигуряване на лекарства, храна и топлина, тя за месец и единадесет дни е била извън страната, като няма данни за този период да е възложила изпълнението на тези действия на други лица. Съдът е посочил, че с договора не е уговорена цикличност на изпълнението или отклонение от пълния обем грижи. Ето защо, дори да се приеме, че за периода след втората операция през м.01.2020г. до смъртта на прехвърлителя през м.06.2020г. ответницата е извършвала отделни действия за обслужване и грижа за баща си по време на болничния му престой в [населено място] и е направила някакви разходи /в недоказан размер/ в негова полза, а в края на месец май 2020г. е почистила градината в дома му, тези действия са само несъществена част от дължимото, като не могат да бъдат счетени за трайно, ежедневно и непрекъснато изпълнение на задълженията по договора. Дължимата от Л.Ф. според договора престация не е за допълващи грижи и издръжка, а за цялостно обезпечаване на издръжката и грижите за прехвърлителя, каквито не се установява да е извършвала и предоставяла цялостно и постоянно за периода след сключване на договора до неговата смърт. При тези обстоятелства е формиран извод, че анализът на събраните доказателства дава основание да се приеме, че е налице твърдяното от ищците неизпълнение на договорните задължения на ответницата по процесния договор по причина, за която тя отговоря, и съответно условията на чл.87 ал.3 ЗЗД за развалянето му от съда до заявения с исковата молба размер. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и извежда следните въпроси: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички релевантни за спора доказателства по делото в тяхната взаимовръзка и съвкупност и да изложи мотиви по тях?“ /реш.№.120/4.04.13 по г.д.№.964/12, ІV ГО, реш.№.157/ 8.11.11 по г.д.№.823/10, ІІ, реш.№.382/21.01.16 по г.д.№.2056/15, ІV ГО/; 2. „Може ли наследниците на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собствеността срещу поемане на задължение за гледане и издръжка да искат разваляне на договора поради неизпълнение, когато по делото е установено, че прехвърлителят е приемал изпълнението, бил е доволен и в края на срока на договора е изразил благодарност за положените от приобретателя грижи и издръжка?“/реш.№.863/22.12.10 по г.д.№.1534/09, ІV ГО, реш.№.382/ 21.01.16 по г.д.№.2056/15, ІV ГО, реш.№.494/16.11.11 по г.д.№.642/11, ІV ГО, реш.№.912/30.10.08 по г.д.№.3136/07, І ГО, опр.№.60653/2.08.21 по г.д.№.1100/21, ІІІ ГО/; 3.“Налице ли е основание за разваляне на договора за прехвърляне на собственост срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, както за бъдещи, така и за минали грижи, по иск на наследниците на прехвърлителя, когато при неговото сключване прехвърлителят е заявил, че е доволен от начина и обема на положените грижи и издръжка и желае те да продължат да се изпълняват така и за напред, по време на неговото действие е нямал никакви оплаквания, а в края на договора е изразил благодарност за положените грижи и издръжка и при тези обстоятелства какъв е критерия за определяне на качеството на предоставеното по договора изпълнение и степента на задоволяване на желаните потребности на кредитора?“ /реш.№.863/22.12.10 по г.д.№.1534/09, ІV ГО, реш.№.382/ 21.01.16 по г.д.№.2056/15, ІV ГО, реш.№.393/16.11.11 по г.д.№.642/11, ІV ГО, реш.№.912/30.1.08 по г.д.№.3136/07, І ГО, опр.№.60653/2.08.21 по г.д.№.1100/21, ІІІ ГО/; 4.“Когато в голямата част от срока на действие на договора за прехвърляне на собственост срещу поемане на задължение за гледане и издръжка прехвърлителят е бил хоспитализиран и е лежал в болница, където е бил под постоянно наблюдение и грижи на хора със специални знания и умения /лекари, медицински сестри и санитари/, може ли приобретателят да промени начина на задоволяване на иначе нормалните в ежедневието потребности на прехвърлителя и да ги ограничи единствено до задоволяване само на конкретните му специфични нужди в болничното заведение и може ли да се приеме, че с тази промяна договорните задължения не се изпълняват?“; 5.“Може ли да се счита за изпълнение на договорните задължения по договор за прехвърляне на собственост срещу поемане на задължения за гледане и издръжка действията на приобретателя през времето на болничен престой на прехвърлителя, изразяващи се в осигуряване на допълнителни лекарски грижи, прегледи и консултации, на лисващи в болничната аптека лекарства и медикаменти, полагането на грижи за личната хигиена като къпане, бръснене и подготовка за операция?“ Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно задължителната практика на ВКС във връзка с първия въпрос, в това число цитираната, съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, които имат значение за решението по делото, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства; мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Въпросът се поставя в контекста на твърдения, че не са обсъдени доводи относно неточности в показанията на св.Д., относно неотносимост на показанията на св.Г. към процесния период и относно приемане на полаганите грижи и издръжка от прехвърлителя и изразяване на задоволство и благодарност от същия за начина, по който те се предоставят от приобретателя. Горецитираните свидетели са доведени от ищците и установяват положителни факти във връзка с полагани от първия свидетел грижи за прехвърлителя във връзка с втората му операция и болничен престой в София, респективно състояние на същия, честотата и естеството на контактите му с приобретателката, като дори да бъдат изцяло дисквалифицирани – като ненадеждни или неотносими по период, това не би могло да доведе до доказаност на изпълнение от ответницата - при липса на ангажирани от нея доказателства в този смисъл. Установяването от същата на надлежно изпълнение – издръжка, гледане и грижи в пълен обем съобразно уговореното и за целия период на действие на договора, е в нейна тежест и такива доказателства при условията на пълно и главно доказване тя не е представила. Съдът е отразил какво приема за установено от показанията на доведените от ищците и от доведените от ответницата свидетели; изложил е и подробни мотиви как цени и защо показанията на св.К. съобразно посоченото по-горе в решението и съответно намира ли, че е установено твърдяното приемане и благодарност за цялостно изпълнение. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът предпоставя условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че по делото е установено, че прехвърлителят е бил доволен от изпълнението и в края на срока на договора е изразил благодарност за положените от приобретателя грижи и издръжка. Напротив – изрично е посочил, че ответницата не е ангажирала доказателства за участието си в личните грижи и комуникация с баща си и че е осигурявала издръжка в натура или пари, че от показанията на св.К. се установява единствено, че когато е била на гости на Любов Ф. в края на м.05.2014 в апартамента й в Св.В., те отишли при баща й да почистят градината, но липсват каквито и да е доказателства, че за периода ответницата е поела постоянната издръжка и гледането на превърлителя, като е участвала в осигуряването на спокоен и нормален живот; не се установява да го е подпомагала и да е полагала за него съответните грижи, да му е подсигурявала храна, лекарства, топлина; поради това е намерено, че твърденията на св.К. за изразена пред нея благодарност /която освен това по нейните думи е само за “финансова помощ“/ не са подкрепени по делото с конкретни действия за положени грижи или финансова помощ през периода; няма и данни прехвърлителят да е изразявал подобна благодарност пред другите свидетели; не са установени и твърденията, че впоследствие, от края на м.май до смъртта му, ответницата е била до него в болницата в Б. /св.К. е изказала предположение за това на база чуто/. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за третия въпрос – същият предпоставя условие, което, както вече беше посочено, не е било прието за установено от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че в края на договора прехвърлителят е изразил благодарност за положените грижи и издръжка /още повече, че свидетелката говори само за финансова помощ, в тежест на ищците не е да доказват наличие на оплаквания и евентуалната им липса не замества недоказването на надлежно изпълнение/; от друга страна изрично е посочил, че евентуално недоказване на изпълнение за периода до сключването на договора е ирелевантно предвид изявлението в нотариалния акт във връзка с вече положените грижи и не се е позовавал на такова, формирайки извод за основателност на претенцията за разваляне на договора. При тези обстоятелства въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка, а отделно от това и не съответства на фактическите обстоятелства по делото /представените епикризи са за хоспитализации през времето 13.01.20-5.02.20 и 14.02.20-19.02.20, което не съставлява по-голямата част от срока на действие на договора/. Предвид изложеното въпросът е неотносим и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Петият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Това е така, защото съдът е намерил, че дори да се приеме, че за периода след втората операция през м.01.20г. до смъртта на прехвърлителя м.06.20г ответницата е извършвала отделни действия за обслужване и грижи за баща си по време на болничния му престой в [населено място] и е направила някакви разходи /в недоказан размер/в негова полза, а в края на м.05.20г. е почистила градината и дома му, тези действия са само несъществена част от дължимото, като не могат да се счетат за трайно, ежедневно и непрекъснато изпълнение на задълженията по договора; дължимата престация не е за допълващи грижи и издръжка, а за цялостно обезпечаване на издръжката и грижите за прехвърлителя - каквито не е установено ответницата да е извършвала и предоставяла - цялостно и постоянно за периода след сключването на договора до смъртта на прехвърлителя-поради което и решаващите изводи не са основани само на поставения от касатора въпрос. Същият е неотносим и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. С оглед изхода на спора на ответните страни се дължат направените разноски в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,