Определение № 317 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. И. Х. против определение № 2350 от 10.09.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2456/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260084 от 19.02.2021 г. по в. гр. д. № 21/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е върната подадената от нея касационната жалба вх. № 260519/19.01.2021 г. против постановеното по делото решение № 260097 от 21.12.2020 г. Жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 60355 от 13.12.2021 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС, поради което производството следва да се възобнови. Даденото с цитираното тълкувателно дело разрешение е, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че това разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на касационна частна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тези разпореждания са действия по администриране на жалбите и не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: В случая жалбоподателката обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане на окръжния съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите е върната подадената от нея касационната жалба вх. № 260519/19.01.2021 г. против въззивно решение № 260097 от 21.12.2020 г. по в. гр. д. № 21/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца. При съобразяване на задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд, с което е разгледал частна жалба вх. № 264290 от 17.06.2021 г. на Ц. И. Х. против разпореждане № 260084 от 19.02.2021 г. по в. гр. д. № 21/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, е недопустимо като постановено от некомпетентен съд. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и определението на апелативния съд да се обезсили. Съобразно изложеното, Върховният касационен съд е компетентен и настоящият състав приема да разгледа подадената частна жалба вх. № 264290 от 17.06.2021 г. против разпореждане № 260084 от 19.02.2021 г. по в. гр. д. № 21/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца. С разпореждането е прието, че жалбоподателката не е отстранила в предоставения й срок нередовностите на подадената от нея касационната жалба вх. № 260519/19.01.2021 г. против въззивно решение № 260097 от 21.12.2020 г. по в. гр. д. № 21/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца и жалбата й е върната. С разпореждане № 260039 от 20.01.2021 г. по в. гр. д. № 21/2019 г. Окръжен съд - Враца е дал указания на жалбоподателката да отстрани нередовностите по подадената от нея касационната жалба: да посочи, в какво се състои порочността на обжалваното решение, да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, да се приподпишат касационната жалба и изложението от адвокат, да представи пълномощно за приподписването, както и преписи от жалбата и изложението за връчване на насрещната страна и документ за внесена държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на ВКС. Указано е, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. В изпълнение на указанията на съда, жалбоподателката е депозирала отговор от 03.02.2021 г., в които е посочила, че не дължи внасяне на такса, тъй като такава е събрана при предходното разглеждане на делото пред ВКС, освен това за приподписването на касационната жалба, съдът следвало да се обърне към назначения й служебен адвокат. Ето защо, след като жалбоподателката не е изпълнила указанията за отстраняване на нередовностите по касационната жалба, администриращият съд правилно я е върнал. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение