Определение № 725 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2068/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Защитено жилище за лица с умствена изостаналост [населено място], Община Струмяни и Община Струмяни, чрез адв.А. Б. срещу решение № 299/22.01.2020 г. по в.гр.дело № 893/2019 г. на Благоевградския окръжен съд. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят. В изложението е формулиран въпросът: В случай, при който даден служител е имал подписан трудов договор с даден работодател/в случая с кмета на общината/ и до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение същият служител не е подписвал договор с друг работодател, както и факта, че служителят през цялото време на действие на трудовото правоотношение не е оспорвал обстоятелството, че кмета на общината е негов работодател, допустимо ли е решаващият съд да приеме, че трудовото правоотношение незаконосъобразно е прекратено от този работодател, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответницата по касационната жалба Я. Г. Т., чрез адв. З. И. в писмен отговор е изразила становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Срещу ответника Защитено жилище за лица с умствена изостаналост [населено място], [община] исковете с посочената правна квалификация са главни, а срещу Община Струмяни,с.Струмяни исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са евентуални. С въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 2415/02.10.2019 г. по гр.дело № 157/2019 г. на Районен съд гр. Сандански в частта, с която са уважени предявените искове от Я. Г. Т. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ спрямо Защитено жилище за лица с умствена изостаналост, [населено място]. Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на Районен съд гр. Сандански на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Прието е за установено, че на основание трудов договор № 625/28.06.2007 г. ищцата Я. Т. е била назначена на длъжност „социален работник“ в Защитено жилище/за възрастни хора с умствена изостаналост/, [населено място], открито със заповед № РД01-294/28.03.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане. Прието е, че към момента на сключване на трудовия договор защитеното жилище е регламентирано в чл.36 от ППЗСП като социална услуга в общността. С последващи изменения на чл.36 ППЗСП е запазен статутът на защитеното жилище като социална услуга, предоставяна в общността от резидентен тип с три вида разновидности – защитено жилище за лица с умствена изостаналост, защитено жилище за лица с психични разстройства и защитено жилище за лица с физически увреждания, което е довело до преименуване на Защитеното жилище в [населено място] на Защитено жилище за лица с умствена изостаналост. Съдът е приел, че съгласно пар.37 от ПЗР към ЗИД на З./Д.в.бр.120/29.12.2002 г. в сила от 01.01.2003 г. на кмета на съответната община са възложени функциите по управление на заведенията за социални услуги на общинска/бюджетна издръжка, като изрично е предвидено, че той е работодател на персонала в тях. Прието е също, че съобразно посочената нормативна регламентация, действаща към момента на сключване на трудовия договор от 28.06.2007 г. последният е сключен между работника Я. Т. и работодателя Община Струмяни, представлявана от кмета. Посочено е, че след приемане на чл.18а от Закона за социалното подпомагане, обн.Д.в.бр.15/23.02.2010 г. представител на работодателя спрямо персонала на съответната социална услуга вече е ръководителят на последната а не кмета. Прието е, че Зщитеното жилище за лица с умствена изостаналост [населено място] притежава качеството „работодател“ по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ. Прието е също, че то е организационно и икономически обособено, че характерът на дейност го определя като обществена институция за задоволяване на обществени потребности в социалната сфера, създадена по силата на закон – чл.37 З., която осъществява своите функции в предоставена за стопанисване общинска сграда, с нает персонал по утвърдено щатно разписание и назначен управител – ръководител на институцията, както и с бюджет като вторичен разпоредител със средства, включително и предоставена със закон работодателска власт по чл.18а, ал.2 З.. С оглед на посоченото и като е съобразил действащата към момента на прекратяване на трудовия договор правна уредба въззивният съд е формирал извод, че защитеното жилище е надлежна страна в трудовия спор. В тази насока е възприета и практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени от състави по чл.290 ГПК. Въззивният съд е приел, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в КТ принадлежи на работодателя, че към момента на издаване на заповедта от 07.12.2018 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата кметът Е. И. вече не е имал качеството на неин работодател и не е притежавал работодателска власт да прекратява трудовия й договор. Според съда обстоятелството, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган в нарушение на чл.18а, ал.2 З. е достатъчно основание извършеното с нея уволнение да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. Прието е, че основателността на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ обуславя и основателност на акцесорната претенция по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната й работа като социален работник в защитеното жилище. При тези съображения първоинстанционното решение, с което предявените главни искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени, а евентуалните искове са оставени без разглеждане е потвърдено. По правния въпрос: Съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението. Същият е формулиран общо и хипотетично, и поради това не представлява правен въпрос. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че въпросът не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, поради което не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Неустановяване на общото основание е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба съдът намира, че не следва да се присъждат разноски за настоящшото производство. От приложения договор за правна защита и съдействие на л.16 от делото, сключен между адв.З. И. и ответницата по касационната жалба Я. Т. се установява, че страните са постигнали съгласие за договорено адвокатско възнаграждение 500 лв., съответно е посочен начин и срок на плащане в брой, без да е отразено, дали адвокатското възнаграждение е заплатено. С оглед на това съдът намира, че не е установено адвокатското възнаграждение да е заплатено от ответницата по касационната жалба – т.е. не са налице данни за направени разноски пред настоящата инстанция. Поради това в полза на ответницата по касационната жалба разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение