Определение № 379 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 75/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. чрез адв. И. А. срещу решение №1575 от 2012 г. по гр.дело № 2577/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №3781 от 108/2009г на Варненски районен съд по уважен иск за нищожност на договор за покупко- прожадба на недвижим имот на основание чл. 26 ал.2 предл. второ ЗЗД ,отменен е като неверен нотариален акт в частта му относно учредена ипотека върху имота, предмет на нищожната продажба. Касационна жалба е постъпила и от К. Ц. С. и Х. Й. С. срещу решението на Варненски окръжен съд, включително в частта, с която срещу тях като последващи приобретатели, е потвърдено уважаването на иск по чл. 108 от ЗС. В приложеното към жалбата на С. С. Д. изложение на основанията по допускане се поставя материалноправен въпрос за възможността грамотно, но недъгаво лице да подпише частен документ, като положи отпечатък от десния палец, пред лице, изпълняващо нотариални функции по чл. 83 ЗННД и приложимостта на процесдурата по чл.474 ,475 вр. чл. 151 ГПК, който въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с ТР№71/1970г ОСГК. Като следващ, разрешенен в противоречие с практика по чл. 290 ГПК на ВКС е въпросът представлява ли несъобразяване с процесуално задължение на съда липсата на обосновка защо се приема за вярно едно от заключенията на СМЕ, при положение че има противоречиви констатации в слушаните съдебно-медицински експертизи,при един и същ обем доказателства. Цитирано е реш. №236/2011 гр.д№644/2010г І г.о. Поставен е въпрос кому принадлежи преценката за необходимостта от полагане на пръстов отпечатък. Докато в реш. №488/07.102003г д.№11/2003г № г.о и реш.№ 187/2009г д.№633/2008 І г.о се приема, че преценката принадлежи на нотариуса и е неоснователно позоваването на нищожно действие, ВОС е приел обратното, основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Въпросът е доразвит относно съдържанието на понятието „ недъгавост” и неговото тълкуване, дадено в реш. №313/2011г по д.№107/2010г ІV г.о като практика по чл. 290 ГПК. Въззивният съд не се е съобразил с тази практика, приравнил е недъгавостта с инвалидност, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В изложение на касаторите К. Ц. С. и Х. Й. С. се поставя на преценка допустимостта на обжалваното решение с оглед възраженията на тези страни ,че недопустимо са били конституиоирани по чл. 117 ал.4 ГПК (отм) за да отговарят по новопредявен срещу тях иск, различен по петитум с първоначално предявения. Поставя се въпроса длъжен ли е бил въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение, основанието е по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 1 / 2001г по т.д № 1 / 2000г ОСГК. Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по въпрос в кои случаи е допустимо изменение на иска чрез привличане на нов ответник, допустимо ли е по реда на чл. 117 ал.4 ГПК (отм) искът да се измени чрез прибавяне на нова страна ,като едновременно с това се променят основанието и петитума.Според защитата обжалваното решение противоречи на реш. № 300/2005г д.№482/2004 ІІ г.о съгласно което отговорът е отрицателен. В отговор на постъпилите две жалби, ответникът по тях Т. Т. оспорва да е налице основание за допускането им до разглеждане. Решението е допустимо, въпросът на ответниците С. е неотносим, а и същият е бил разрешен с влезли в сила определения, при касационен контрол включително. Не са налице изтъкнатите от жалбоподателя Д. основания, тъй като съдът не изключва възможността по чл. 475 ал.2 ГПК(отм) по съображия, изтъквани от касатора Няма противоречиви експертизи, нито е налице противоречие ,изразено в тълкуване на понятия като недъгавост и инвалидност Подробни съображния са излъжени от адв Б.. Претендира присъждане на разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и предвид решаващите съображения на съда съгласно данните по делото в конкретния случай, изложението на касатора С. Д. необосновано сочи противорачие по материалноправен въпрос за правната възможност грамотно, но недъгаво лице да подпише частен документ, като положи отпечатък от десния палец, пред лице, изпълняващо нотариални функции по чл. 83 ЗННД Противоречие с ТР№71/1970г ОСГК и приложимостта на процедурата по 475ал.2 ГПК(отм) не е допуснато ,тъй като положилият палец упълномощител в случая е бил грамотен но не и сляп, това не се и твърди, а ОСГК е дал тълкуване за този случай. При това въззивният съд не е изключил възможността за автентизиране на волеизявление чрез отпечатък, като процесуален ред за грамотни, но недъгави лица, а е приел за установено в случая да са липсвали предвидените в закона предпоставки за този ред ,които предпоставки без съмнение следва съществуват ,за да предпоставят възможността. Върховен касационен съд не приема и довод ,че към конкретния случай са относими разрешенията във връзка с поставения процесуален въпрос, за задълженията на съда при противоречиви експертни изводи (реш. №236/2011 гр.д№644/2010г І г.о.) Противоречия в изводите на експертизите, що се отнася до релевантен за спора медицински въпрос, вижда единствено защитата на касатора, при това не е посочено кое обосновава подобен извод. Предпоставящото въпроса твърдение не държи сметка за фактите, решаващо обсъдени от съда като установени според съдържанието на заключенията ,поради това и доводът за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е налице. Неотносимо се повдига и въпрос кому принадлежи „преценката” за необходимостта от полагане на пръстов отпечатък. Не става ясно защо в реш.№488/07.102003г д.№11/2003г І г.о се разчита разрешение и указание ,относимо към авторството на някаква преценка. Ясно е, че преценката на нотариуса се изразява в проверка на законовите предпоставки, за точно прилагане на процесуалния ред ( (реш.№ 187/2009г д.№633/2008 І г.о) но именно тази нейна принадлежност и естество, тъй като се касае за законови предпоставки, не изключва друг извод на съда при съдебен спор във връзка с изразеното съгласие или липсата му при едностранна сделка, формализирана по реда на чл. 475ал.2 ГПК. Няма връзка с решаващите изводи на съда по делото и обстоятелствата, които са ги обусловили в конкретния случай и повдигнатия въпрос за съдържанието на понятията - недъгавост или инвалидност. Според изрично посоченото и в реш. №313/2011г ІV г.о, само наличието на недъг, който е обуславящ за необходимостта да се положи пръстов отпечатък при изповядване на нотариална сделка ,покрива изискването на чл.475 ал.2 ГПК отм. и е алтернатива на невъзможността да се положи подпис. Като е издирил имало ли е връзка между констатирани от вещите лица увреждания на здравето на починалия упълномощител и невъзможността да се положи подпис, като израз на волеизявление, въззивният съд е дал именно разрешение, съответно на изрично указание по цитираното решение на ВКС, практика по реда на чл 290 ГПК. Относимата връзка между факти е решаваща, а не коментари по съдържанието на понятия, за което в решението си Варненски окръжен съд също не е дал никакъв повод. По изложението на касаторите К. Ц. С. и Х. Й. С., неотносимо се повдига въпрос за допустимостта на обжалваното решение и служебните задължения на съда в тази връзка, за ненадлежното им конституиране по чл. 117 ал.4 ГПК (отм) пред първа инстанция ,щом срещу тях е предявен ,приет и произнесен по същество иск, различен от първоначално предявения. В случая се касае за обективно и субективно съединени искове, а не за едновременно изменение на иска при фигурата на новоконституиран ответник наред с първоначалния, или случай, при който съединени с обща искова молба искове е следвало да се разделят в отделни искови производства Поради това не е налице противоречие с приложеното реш. № 300/2005г д.№482/2004 ІІ г.о, нито въззивният съд е имал основание служебно да констатира недопустимост на първоинстанционното решение. По иска срещу касаторите за равандикация, последните са се защитавали по същество като ответници, чрез предоставените им от закона средства в пълния обем на две инстанции, а разглеждането на иск срещу тях с този петитум е прието за допустимо в един процес, предвид чл. 123 ГПК (отм). Ето защо Върховен касационен съд не приема довода да проверява служебно допустимостта на обжалваното решение или относимост на въпрос в тази връзка, не приема и довод за противоречиво решаван процесуален въпрос .Като съобрази, че ответникът в настоящето производство претендира да му се дължат разноски, но не е установил да е направил разноски в производството, такива не следва да му се присъждат. Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о