Определение № 2150 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 442/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Г. Ш. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 463 от 19.08.2025г. по в.гр.д. № 509 по описа за 2025г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 30 от 15.01.2025г. по гр.д.№ 509/2025г.на РС Благоевград в частта относно предоставянето на родителските права и местоживеенето на децата, определеният режим на лични отношения и издръжката и вместо това е постановено друго, с което е предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата М., [дата на раждане] и В., [дата на раждане] на майката В. С. Ш., при която е определено и тяхното местоживеене, определен е режима на лични отношения и контакти на бащата с децата: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19ч. в петък до 18.00ч.в неделя, с преспиване при бащата, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, определени по споразумение между родителите, като бащата взема децата от тяхното местоживеене и ги връща там, през зимните ваканции през четните години децата при майката, а при нечетните – при бащата, през пролетните ваканции - през нечетните години децата при майката, а при четните – при бащата, както и за Коледните празни – в четна година: три дни, с преписване, за периода от 23.12. -25.12., за Новогодишните празници - в нечетна година: три дни, с преписване, за периода от 30.12. - 1.01., за Великденските празници – от 9ч.до 8ч.на празничния понеделник, всяка година – на рождения ден на бащата, по 2 часа, уговорени предварително с майката, на рождения ден на всяко дете, както и по всяко друго време, предварително уговорено от родителите и е определена издръжка, която бащата следва да плаща в полза на детето М. от 350лв.и детето В.- 300лв., чрез тяхната майка и законна представителка, считано от влизане в сила на решението и са присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадените касационни жалби, като взе пред вид направените искания и материалите по делото съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено следното: Страните по делото са сключили брак на 31.05.2015г. и имат две деца: син М., [дата на раждане] /понастоящем на 9г./ и дъщеря В., [дата на раждане] /на 6г./ Децата са родени в Н., където родителите са живеели от 2014г.до 2021г., когато са се върнали в България и се установили в наследствена къща на ищеца в [населено място]. Отношенията им се влошили през 2024г., когато започнали скандали, станали причина и двамата /поотдело/ да се обърнат към съда за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. Образувани са проверки и са издадени заповеди за незабавна защита срещу всеки един от родителите, като им е забранено да се доближават до децата. Това е станало причина, със заповед на директора на ДСП Б., децата да бъдат настанени в дома на сестрата на ищеца за периода от 24.04.2024г.до 12.11.2024г. /След 12.11.2024г.грижата за тях се полага от бащата, с помощта на неговите майка и сестра/. С влязло в сила на 14.11.2024г. решение, постановено по гр.д.№ 954/2024г.на ОС Благоевград е уважена молбата на М. Ш. срещу съпругата му В. Ш. за издаване на заповед за защита, заради осъществен от нея срещу него акт на насилие на 18.04.2024г. Отделно, тя е осъдена за деяние срещу съпруга си по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.2 НК, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложено наказание „глоба“. Въззивният съд е приел за установено и че през месец 01.2024г. М. Ш. е завел съпругата си В. Ш. на психиатър, който е издал болничен лист с вписана диагноза:„Биполярно афективно разстройство“, за което й е назначена терапия, която тя е отказала за следва. Подал е и искане за настаняването й на принудително лечение, което е оставено без уважение от РС Дупница с постановен акт от 9.05.2024г. по ч.н.х.д.№ 272/2024г. Съдът е обсъдил ангажираните гласни доказателства, както следва: на свидетелката О./съседка/, която установява, че е чувала майката как вика и се кара на децата, които често плачели. Чували се викове и тряскане на врати. Описва бащата като добър, който не вика, води детето М. на логопед. Свидетелката К./директор на детската градина, която децата посещават/ установява, че не е наблюдавала поведение на майката, което да е притеснително. Обратно, счита че тя е липсвала на децата. Според свидетелката Г. /приятелка на В. Ш./ – майката основно е полагала грижите за децата. Била добра и грижовна. Свидетелят И. /съпруг на сестрата на М. Ш., в семейството на когото са били настанени децата/ установява, че В. е обиждала съпруга си в тяхно присъствие и е викала. Децата са по-стресирани с майката, особено когато вика, докато с бащата са по-спокойни. Същото потвърждава и свидетелката И./сестра на М. Ш./. Докато е бил в дома й, детето М. имал кризи и бил изнервен, но след като бащата поел грижата, се успокоил. За майката на децата посочва, че е по-импулсивна, викаща и обсебваща. Бащата се грижи за здравето на децата, като изисквал ресурсен учител за детето М. и издаване на решение на ТЕЛК. Постоянно го е водил на логопед и прегледи. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетеля К.. Свидетелят Т. /приятел и колега на В. Ш./ установява, че от нея знае, че има проблеми със съпруга си, който я изгонил от къщата им и искал да й вземе децата. Винаги когато заедно ходели да видят децата, те много се развали на срещите си с майката. Според свидетелката Ш./възпитател в детската градина, която децата посещават/ детето В. била стресирана след като започнали проблемите между родителите. Отделянето на децата от родителите, им се е отразило негативно /били мълчаливи стресирани и плачели/, а след като започнали да общуват с родителите си – се успокоили Винаги се радвали когато майката идвала при тях. Те са привързани към баща си, който полагал грижите за тях. Приети са и заключения на комплексни съдебно психиатрично-психологични експертизи за всяка от страните и децата. Прието е въз основа на тях, че В. Ш. не страда от психично разстройство. Тя е с личностова дисхармония, ненадхвърляща рамките на личностова акцентуация. В период на житейски криза се наблюдават симптоми на невротична декомпенсация, които са дисхармонизирали допълнително вътрешните семейни отношения и са рефлектирали негативно на емоционалното състояние на децата. Личността й е незряла и среща трудности в общуването с другия родител, включително и по отношение справянето със здравословния проблем на детето М.. Независимо от това - тя, както и бащата имат изградена стабилна връзка с децата. Двамата родители притежават необходимият родителски капацитет, съзнават отговорността си и са загрижени за бита, здравето, възпитанието на децата си. Бащата е клинично здрав и емоционално зрял. Съгласно издаденото на 3.04.2025т. Експертно решение на ТЕЛК, детето М. е с диагноза: лека умствена изостаналост, без или с минимално нарушение на поведението, като е освидетелстван за срок от една година с 50 % ВСУ. Дадени са препоръки за продължаване на системна ресурсна подкрепа /от ресурсен учител, логопед и психолог/. Записан е за ученик в първи клас в СУ“Хр.Ботев“К., а детето В. посещава детска градина. При тези факти, въззивният съд е преценил че родителските права следва да се упражняват от майката със следните решаващи доводи: майката е тази, която преобладаващо е полагала грижите за децата /включително и след фактическата раздяла на страните/, между децата съществува силна привързаност, момиченцето В. е на малка възраст, а здравословното състояние на момчето М., изисква постоянното присъствие на близък човек, който да го подпомага в организиране както на неговия бита така и на обучението му. След изслушването на родителите, съдът е преценил, заради по-детайлното и обстоятелствено описание на ежедневието на децата, че майката е по-добре запозната с него. Извел е и извод, че нейната мотивация за отглеждане на децата е по-силна и тя е по-привързана към тях, доколкото е проявявала по-голямо упорство в действията си за осигуряване на контакт помежду им. При тези факти, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставени два основни въпроса, касаещи задължението на съда да изложи ясни и конкретни мотиви във връзка с всички изложени от страната доводи и възражения и съобразяване на постановения акт с интереса на децата. Счита, че при преценка на интереса, въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен заключението относно психологическото състояние на майката, установените трудности в общуването й и нейните личностни особености. Допълнително се поставят въпроси, касаещи преценката на ангажираните по делото гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертизи. Касаторът твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 2681/2025г.на ІV г.о., гр.д.№ 3719/2018г.на І г.о., гр.д.№ 763/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 5475/2014г., т.д.№ 437/2019г. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. С. Ш., чрез процесуалния представител адвокат М., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита постановения акт за правилен. Претендира направените разноски. Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставеният въпрос, касаещ преценката за най-добрия интерес на децата, който е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, съгласно която от съда се очаква да положи максимални усилия, за да установи във възможно най-пълен обем и по обективен начин релевантните обстоятелства. В разпоредбите на чл.59, ал.6 СК и § 1, т.5 ДР на ЗЗакрД са посочени примерни критерии за извършване на дължимата преценка, но във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както тези критерии, така и специфичните обстоятелства, имащи значение за конкретния случай. Решаващото за преценката на интереса е как комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на децата /вж. решения напр. по гр.д.№ 1956/2025г.на ІІІ г.о. и посочените в него по гр.д. № 2396/17 на ІІІ г.о. и гр. д. № 327/2018 на ІV г.о. / Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение