Определение № 2484 от 22.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Карлово, представлявана по пълномощие от адв. Т. Д., срещу решение №107 от 30.06.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 190/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 260017 от 03.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 2497/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и е признато по отношение на община Карлово, че Сдружение „Съюз на българските автомобилисти‘‘,гр. София, е собственик по силата на закона - чл.2, ал. 4 ЗДС и чл.2, ал.2 ЗОбС на поземлен имот с идентификатор *и на построената в него сграда с идентификатор * по КККР на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.Следва ли първо да се установи от претендента на правото по чл.2, ал. 4 ЗДС и чл.2, ал.2 ЗОбС, че процесните имоти са му били предоставени по надлежния за това ред НДИ/отм./, ЗТСУ /отм./?

2. При липса на спазена от закона писмена форма и ред по НДИ /отм./за отстъпено вещно право на ползване и по ЗТСУ /отм./ за учредявано право на строеж върху държавен имот в полза на обществена организация, може ли да се приеме (установява), че този имот е бил предоставен на същата организация по надлежния ред?

По двата въпроса се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 619 от 06.06.2011 г. по гр.д. 1092/2009 г. на ВКС, 1-во г.о. и решение № 41 от 09.07.2020 г. по гр.д. 1607/2019 г. на ВКС, 2-ро г.о.

Ответникът по касационната жалба Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ представя писмено становище за нейната неоснователност и за отсъствие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от ответника по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като постановено по иск за собственост върху недвижим имот.

Производството по делото е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост, който е отхвърлен от първоинстанционния съд.

За да отмени решението на Окръжен съд- Пловдив и да уважи иска, въззивният съд е приел за установено, че във връзка с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 25.02.1975г. и ПМС №79/04.10.1976г., изм. и доп. ПМС №55/04.04.1991г., с което на СБА е възложено повишаване качеството на услугите, като част от единната система за комплексно обществено обслужване на населението и изграждане на система от модерно съоръжени учебно-технически центрове, на 11.05.1975г. с писмо изх.№1203 на АПК-Карлово до председателя на ГНС-Карлово е дадено съгласие парцел *в кв.*в [населено място] да бъде отреден като терен за диагностичен пункт и контролно-технически пункт на КАТ и СБА. С протокол №6 от 14.05.1975г. Окръжният съвет по архитектура и благоустройство при ОНС-Пловдив е взел решение, с което е прието предложението на ИК на ГНС-Карлово за отреждане на терен за контролен пункт на СБА и технически център на СБА.

На 10.06.1975г. е одобрено от ОНС-Пловдив предложението на арх. К. /началник управление „Строителства и архитектура“/ на основание чл.32 ЗТСУ да се преустрои парцел *в кв.*по плана на [населено място] от СПТУ на Технически център на СБА и Контролно-технически пункт на КАТ, както и да се вземе решение за отчуждаване на 8 дка от землището на АПК-Карлово, които да се предадат на ОС на СБА и Окръжно управление на МВР-отдел КАТ за изграждане на посочените обекти.

В писмо на МЗХП от 24.06.1975г., адресирано до СБА-ОС Пловдив с копие до ОНС-Пловдив, е посочено, че на основание чл.8,ал.2 от ПП на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, се разрешава отреждането по реда на ЗТСУ на 8 дка неполивна обработваема земя за контролен пункт на КАТ и технически център на СБА.

Със заповед №389/21.07.1976г. на Председателя на ОНС-Пловдив въз основа на решението по чл.32,т.1 ЗТСУ на ОНС – Пловдив и чл.84 ППЗТСУ на ОС по архитектура и благоустройство- Пловдив, е утвърдено отреждането на парцел *в кв.*по плана на [населено място] за „Детска площадка за кормуване, микроцентър на СБА и контролно-технически пункт на КАТ“.

На 25.06.1979г. е съставен Протокол за приемане на обект „Междуучилищна техническа база“-гр.Карлово. В същия е посочено, че обектът е с инвеститор СД“Изграждане на населените места“-филиал Карлово, а главен изпълнител е ОП“Благоустройство и комунално стопанство“, като е отбелязано, че обектът се предава за редовна експлоатация и поддържане на ОбНС-Карлово. Протоколът е изпратен на СБА с писмо от 06.08.1979г. С протокол на приемателна комисия, въз основа на заповед №838/25.12.1982г. на зам.председателя на ОбНС-Карлово е прието и въведено в действие Диагностично хале на ОбНС-Карлово, изградено в периода 20.05.1980г.-09.12.1982г., предадено за поддръжка и експлоатация на МВР-отдел КАТ-Карлово.

На 05.05.1994г. е съставен Акт №2020 за държавна собственост за парцел *в кв.*по плана на [населено място] и находящите се в него контролно-технически пункт и микроцентър, като е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на КАТ-Карлово. Въз основа на този акт и протокола на приемателната комисия от 1982г. по искане на началник сектор ПП-КАТ е съставен Акт за публична държавна собственост № 3798 за част от УПИ *–6005кв.м. и диагностичен пункт на КАТ, предоставен за управление на МВР, РДВР-Пловдив, в който като северозападна граница на имота е посочен терен на СБА, а впоследствие е съставен АПДС №2491/03.09.2013г. за поземлен имот с идентификатор *с площ от 6160 кв.м., съставляващ част от парцел *в кв.*, ведно с находящите се в него две сгради – хале с канцеларии и сглобяема конструкция. Въз основа на протокола обр.16/27.06.1979г., извлечение от инвентарната книга на ДМА от м.юни.2018г. и АДС №2020/05.05.1994г. и по искане на Кмета на Община-Карлово със Заповед №ДС-14-445/22.08.2018г. на Областният управител на област Пловдив е отписан от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост процесният ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда – микроцентър. Съставен е акт за частна общинска собственост №6394/09.01.2019г. за процесния имот. Съдът е приел за установено също, че имотът е заведен от ищеца като актив, който е предоставил за ползване на дъщерното му дружество СУАБ СБА – клон Казанлък, описан по сметка 200 – земи/терени, придобит през м. 01.1988г., и по сметка 202 – сгради и конструкции, придобит през м. 07.1988г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, че ищцовото сдружение като юридическо лице с нестопанска цел е могло съгласно чл. 14 и чл. 20 от Конституцията на НРБ от 1971 г. да притежава, отделно от държавата, самостоятелно право на собственост за постигане на целите си, включително за осъществяване на предоставените му от държавни органи дейности, както и за задоволяване на обществени интереси. Такива дейности на СБА са били възложени за съвместно осъществяване с различни държавни учреждения и организации и най-вече с КАТ, в каквато насока е представеното ПМС № 79/04.10.1976 г., изменено и допълнено с ПМС № 55/04.04.1991 г., с което е разрешено да изгражда диагностични консултативни пунктове и бази в страната за оперативно техническо обслужване на личните МПС на гражданите и да организира сервизна "Пътна помощ" за леките автомобили и мотоциклетите, да организира и провежда учебна дейност за подготовка на водачи на МПС, както и да извършва консултации и да организира подготовка, самостоятелно или чрез ДСО"Мототехника и автосервизи" и да представя личните моторни средства на гражданите за годишен технически преглед пред органите на КАТ, с оглед до 1980 г. всички желаещи граждани да се обслужват от СБА и ДСО"Мототехника и автосервизи". За материалното обезпечаване на възложените на СБА дейности в обществен интерес е била предвидена възможност по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.) за отчуждаване на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на обществените организации, предвидени по ЗРП, като според чл. 64, ал. 1 и ал. 2 /в първоначалната редакция/ от ЗТСУ (отм.), отчуждаването е в полза на държавата, която придобива отчуждените имоти, а на обществените организации се отстъпва право на строеж. Съдът е приел, че в случая предложението на арх. К. за отчуждаване на 8 дка необработваема земя и предаването им на ОС на СБА и Окръжно управление на МВР-отдел КАТ за изграждане на технически център и контролно-технически пункт на КАТ е било одобрено на 10.06.1975 г., като за това мероприятие е отреден парцел *в кв. *по плана на [населено място]. Съдът е посочил, че по делото няма доказателства за обезщетяване на собственика на отчуждения имот, но ищецът не навежда отчуждаването като самостоятелно основание за придобиване на собствеността, а само като елемент на очертания от него фактически състав, като страните не спорят, че теренът е бил отчужден, доколкото на това обстоятелство всяка от тях основава претендираното право на собственост. Съдът е посочил, че освен чрез отстъпване на правото на строеж, каквото в случая не е учредено на СБА, на обществените организации е могло да бъде отстъпено от държавата правото на ползване върху държавен имот по реда и при условията на чл. 101 от НДИ (отм.).

Въззивният съд е проследил правната уредба, касаеща разграничаването на държавната и общинската собственост, както и тази, уреждаща правото на собственост върху имущество, включено в капитала, уставния фонд или водещо се по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Съдът е отбелязал, че в разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) е предвидено законово основание за придобиване на държавно имущество, предоставено за стопанисване или управление на държавните предприятия, преобразувани в еднолични търговски дружества. Този придобивен способ не е изрично регламентиран за юридическите лица с нестопанска цел, които са били със статут на обществени организации, като с приемането на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, е дадена регламентация и за тях. В чл. 2, ал. 4 от ЗДС е предвидено, че не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. С чл. 2, ал.3 /в първоначалната редакция/ от ЗОбС е било предвидено, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащият терен, с което целта на законодателя е била тези сгради да останат в собственост на посочените юридически лица, вложили средства и труд за тяхното изграждане, независимо дали им е било отстъпено по надлежния ред право на строеж. Впоследствие разпоредбата на чл. 2 е изменена, като според ал. 2 не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Направен е извод, че целта е да се уреди статутът на имотите при съобразяване с установеното до тогава положение, по който начин да осигури стопанисването им от тези, които са ги изградили, на които са били предоставени за ползване във връзка с осъществяване на тяхната дейност и цели, свързани с провеждане на държавната политика в отделните сектори на обществено-икономическия живот и които фактически ги използват.

Съдът е посочил също, че стопанисването и управлението на държавни имоти е могло да бъде предоставено по реда на чл. 94, чл. 95 и чл. 96 от НДИ(отм.) само в полза на държавни организации, чрез които, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, държавата е упражнявала правото си на собственост, и които имоти по силата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) преминават в собственост на търговското дружество, учредено при преобразуването на съответното държавно предприятие, а на обществени организации е могло да се учреди вещно право на ползване, съгласно чл. 101 от НДИ(отм.) и чл. 15д (отм.) от ЗС, като разпоредбите на чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 2, ал. 2 от ЗОбС по същество предвиждат, че предоставените на юридическите лица с нестопанска цел имоти, не са нито държавна нито общинска собственост, от което и следва, че по силата на закона са станали собственост на юридическите лица. Съдът е приел, че в случая е установено, че отчужденият имот е бил отреден за съвместно мероприятие на държавата и СБА за техническо обслужване и контролен преглед на МПС чрез изграждане на технически център на СБА и контролно-технически пункт на КАТ. Имотът е актуван изцяло като държавна собственост с Акт № 2020 от 05.05.1994 г., в който е посочено, че е предоставен за оперативно управление на държавната организация КАТ-Карлово. Според приетото заключение на съдебно- техническата експертиза със заповед № 300-4-21/2004 г. на МРРБ е одобрен нов кадастрален план на [населено място], в който са заснети сграда 2560, вписана в разписния лист като постройка на СБА и сграда 2379, вписана като постройка МВР-КАТ-Диагностично хале, на основание АДС № 3798/21.12.2000 г., а в новата кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. в границите на стария УПИ ***, са обособени два отделни имота, единият от които е процесният и за него е съставен Акт № 6394 от 09.01.2019 г. за частна общинска собственост.

Съдът е приел, че изграждането на техническия център е станало със средства и труд на СБА, според показанията на св. З., който е бил хонорован преподавател в ОС на СБА-Карлово и лично е участвал в строителството на сградата. Сградата се е стопанисвала от СБА и в нея са били провеждани технически прегледи на автомобилите, като и към момента в нея се извършват от СБА услуги за ремонт на автомобили. Съдът е изложил мотиви, че свидетелските показания не се опровергават от обстоятелството, че според протокола обр. 16/27.06.1979 г., обектът е предаден за редовна експлоатация и поддържане на ОбНС-Карлово, доколкото той е издаден на основание Правилника за капитално строителство (отм.) като такъв във връзка със самото строителство, а книжата за това строителство са били издавани на името на ОбНС-Карлово, тъй като на СБА не е било учредено право на строеж. Прието е, че показанията кореспондират и на представената извадка от счетоводен амортизационен план по активи, според която имотът е заведен като актив на СБА. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че процесният поземлен имот е бил отреден за изпълнение на възложената от държавата на СБА дейност, че е застроен с предвидената за изграждане за целта процесна сграда със средства на СБА и фактически е използван и стопанисван от него, съобразно това му предназначение, поради което и по силата на закона, с оглед даденото тълкуване на чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 2, ал. 2 от ЗОбС е станал собственост на ищцовото сдружение.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:

Първият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не може да обоснове допускане на касационното обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение може да се допусне до касационен контрол, ако въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил решаващите му изводи. В случая поставеният въпрос не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, защото съдът не е приел, че искът подлежи на уважаване и когато имотът не е бил предоставен по надлежния ред на юридическото лице с нестопанска цел, а е изложил мотиви, че според чл.2, ал. 4 ЗДС и чл.2, ал.2 ЗОбС предоставените на юридическите лица с нестопанска цел имоти не са държавна или общинска собственост, а по силата на закона са собственост на юридическите лица с нестопанска цел, като въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод, че се касае за имот, отреден за изпълнение на възложената от държавата на СБА като обществена организация дейност, застроен е с предвидената за изграждане за целта сграда със средства на СБА и фактически е използван от ищеца по предназначение, поради което и е станал собственост на ищцовото сдружение.Т.е. за да уважи иска, съдът е приел, че ищецът е доказал, че имотът му е бил предоставен за осъществяване на дейността му, а правилността на този извод не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК не следва да се извършва проверка за наличието на специалните такива, сочени от касатора.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос, който по съществото си се свежда до начина на доказване факта на предоставянето на държавно имущество.

Въззивният съд е приел, че имотът е бил предоставен на ищеца за изпълнение на възложената му дейност въз основа анализ на всички събрани по делото доказателства. Като е основал този си извод не на преки, а на косвени доказателства, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, тъй като там не е прието, че доказването факта на предоставянето на държавни имоти на юридически лица с нестопанска цел за ползване за постигане на целите им, може да стане само с преки доказателства и съответно, че е недопустимо установяването му с косвени такива.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на това основание се допуска когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, ако е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или при настъпили промени в обществените условия или в законодателството, налагащи промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. Относно доказването факта на предоставяне на държавно имущество на юридическо лице е дадено разрешение в т.2 г от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, според което заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Въззивният съд при произнасянето си се е съобразил с така приетото в цитираното ТР.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи са такива за неправилност на решението, каквато преценка обаче не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 1 875 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение