Определение № 123 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение № 10372/12.5.2021 г, постановено по гр.дело № 696/2020 г на САС, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 92 от 7.1.2020 г по гр.дело № 1024/19 г на СГС, 1-6 състав.С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.2 ал.1 т.3 ГПК да заплати на Р. П. П. сумата 20 000 лв-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 100 000 лв като неоснователен. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.отмяната му и постановяване на друго, с което определеното от съда обезщетение бъде намалено. Ответницата по касационната жалба Р. П. П. не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.С обжалваното въззивно решение е прието, че с постановление от 7.7.2009 г по ДП № ЗМ 99 от 2008 г по описа на ГДДП, пр.пр. № 9387/2008 г по описа на СГС Р. П. е привлечена като обвиняема за това, че в периода 14.12.99 г-25.1.2000 г в [населено място], в качеството ю на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“б“НК-член на Съвета на директорите, в съучастие, като извършител, с още четири длъжности лица, въпреки задълженията й, регламентирани в ТЗ, Устава на „Софийски имоти“ ЕАД, договора за възлагане на управлението на ЕАД с общинско имущество „Софийски имоти“ЕАД, умишлено не е упражнила контрол върху работата на лице, на което е възложено управлението и разпореждането с обществено имущество-тежко престъпление по чл.219 ал.4 вр.ал.3 вр.чл.20 ал.2 НК.Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“.Постановлението е предявено на ищцата на 31.7.2009 г.Образувано е наказателно дело № 2560/2010 г по описа на СГС, НО, 7 състав срещу ищцата и още девет лица, което е приключило с оправдателна присъда, която е потвърдена с решение № 464/2013 г на САС, НО, 7 състав.От събраните по делото гласни доказателства, е установено, че в следствие на воденото наказателно производство ищцата е получила витилиго, което се е разпространило по цялото й тяло, както и автоимунно заболяване хашимото.По време на воденото наказателно производство П. се е затворила в себе си, прекарвала много време вкъщи, не общувала с хора.При тези данни съдът е приел, че обезщетение в размер на 20 000 лв е в състояние да репарира изцяло претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с незаконно воденото срещу нея наказателно производство. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпросите относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.Представени са следните съдебни решения: № 162 от 14.6.2019 г на ВКС по гр.дело № 300/19 г на Четвърто ГО, решение № 15 от 4.2.2020 г по гр.дело № 1510/19 г на ВКС, Трето ГО, решение № 32 от 4.5.20 г по гр.дело № 1517/19 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО. Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението - продължителността на наказателното преследване, и вида на наложената мярка за неотклонение и пр.. В този смисъл е налице противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с представените от касатора съдебни актове, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение