Определение № 1703 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3957/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 2705/27.07.2022 г. на М. А. Р., чрез процесуалния представител адвокат Е. М. В., срещу въззивно решение № 203/10.06.2022 г. по в.гр.д. № 107/2022 г. на Окръжен съд - Смолян. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.При спор за собственост между наследниците на първоначалния собственик и на купувач по писмен договор от 24.04.1996 г. със заверка от администрацията с рег. № 49, купувачът има ли право да се позове на придобивна давност, тъй като притежава писмен документ и давността е продължила да тече и по време, когато имотът е бил коопериран; 2. При разрешаване спор за материално право за имот, който е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е възстановен на продавачи по договор по реда на ЗВСГЗГФ, противопоставим ли е писмен договор за прехвърляне на собствеността със заверка от община при положение, че процесният имот е бил възстановен на ответниците по реда на ЗВСГЗГФ, прехвърлили собствеността си; 3. Писмен договор от 24.04.1996 г. за покупко-продажба на земеделска земя със заверка рег. № 49/1996 г. представлява ли писмено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ и може ли от него купувачът да черпи права, включително и придобивна давност; 4. В приложното поле по чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ попадат ли и договори за прехвърляне на права върху земеделски имоти, сключени през 1996 г. - след внасяне на имота в ТКЗС, при условие че продавачите са се разпоредили впоследствие с реституираните имоти предмет на договора. Ответникът по касационната жалба Б. В. Б., чрез адвокат Г. Н. Д., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за назначения особен представител. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 20024/17.12.2021 г. по гр. д. № 79/2020 г. на Районен съд - Златоград, с което е отхвърлен предявеният от М. А. Р. против Е. В. З., Б. В. Б., Х. Р. Б., К. Р. Ч., В. Р. М. и Д. М. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] с ЕКАТЕ *, с площ от 1,341 декара, с начин на трайно ползване - залесена територия и имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] с ЕКАТЕ *, с площ 1,353 декара, с начин на трайно ползване - залесена територия, придобити на основание изтекъл в негова полза 10-годишен давностен срок при условията на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и съобразно договор за продажба на недвижим имот от 24.04.1996 г. Въззивният съд е приел, че с писмен договор от 24.04.1996 г., заверен от кмета на [община], наследниците на С. М. Х. са продали на ищеца пет недвижими имота, представляващи земеделска земя, между които по т. 5 имот № * /от който са образувани двата процесни имота/. От 1996 г. до настоящия момент процесните имоти се владеят от ищеца, като никой не е оспорвал правото му на собственост. С решение № 55А-12 от 04.07.2019 г. на ОСЗ - Н. собствеността по отношение процесните имоти е възстановена на наследниците на С. М. Х. Съгласно представената по делото съдебно-техническа експертиза голяма част от процесните имоти е самозалесена, поради което при възстановяване на собствеността са описани като "залесена горска територия". Въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Посочил е, че заявленията пред ОСЗ по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, включени в държавния горски фонд, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл. 1 ЗВСГЗГФ, поради което чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ не намира приложение. Договорът, от който ищецът иска да черпи права, не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Приложението на посочената разпоредба касае договори, сключени преди включване на земите в ТКЗС и в този смисъл и давностното владение трябва да е започнало преди включване на земите в ТКЗС, за да продължава да тече след образуване на ТКЗС. На договор по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ може да се позовава лице, което претендира да е било собственик към момента на образуване на ТКЗС. Процесният договор е сключен след включване на земите в ТКЗС - през 1996 г. Ищецът е установил владение на процесните имоти след внасянето им в ТКЗС - едва от 1996 г. Собствеността спрямо процесните имоти е възстановена с Решение № 55А-12/04.07.2019 г. на наследниците на С. М. Х., поради което и от тази дата до завеждане на иска не е изтекъл десетгодишният давностен срок в полза на ищеца. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият и третият въпрос от изложението към касационната жалба не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване, тъй като са по съществото на спора. Те изискват обсъждане и преценка на доказателствата и фактите по настоящия правен спор /включително на посочения от касатора писмен договор/, което не може да е предмет на производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на касационната жалба. Така формулирани, въпросите не осъществяват изискването за обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос /дали писмен договор за покупко-продажба на обобществен недвижим имот може да бъде противопоставен на продавачите, в полза на които същият имот е реституиран по реда на ЗВСГЗГФ/ е изцяло неотносим. Касаторът- ищец, е основал правото си на собственост на придобивна давност с твърдение, че владее имота, считано от сключване на посочения писмен договор с продавачите. Решаващите изводи на въззивния съд са за това, че такава не е текла до реституцията на имота, който е бил коопериран в ТКЗС и че сключеният писмен договор не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Четвъртият въпрос, касаещ приложението на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато договорът за покупко-продажба е сключен след обобществяването на недвижимия имот, е разрешен от въззивният съд в съответствие със съществуващата съдебна практика на ВКС, съгласно която при спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да бъде зачетена изтеклата след включването на имота в блоковете на ТКЗС придобивна давност, ако владението е установено преди включването му в ТКЗС въз основа на предвидения в чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ писмен договор /в този смисъл - решение № 22/30.01.2013 г. по гр. д. № 626/2012 г. на ВКС, І г.о. и др./. В случая въззивният съд е приел, че началото на давностното владение въз основа на писмен договор трябва да е започнало преди образуване на ТКЗС, за да продължи да тече и след образуване на ТКЗС, а жалбоподателят е установил владение на процесните имоти след внасянето им в ТКЗС - едва от 1996 г. Предвид изложеното, по четвъртия въпрос не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Н. Д. /особен представител на ответника по касация Б. В. Б./ в размер на 500 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.