Определение № 821 от 31.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 544/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. АД-С. против решение от 8.10.13 г. по гр.д. № 1797/13 г. на Софийски АС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Г. П. от Б. сумата 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.226,ал.1 КЗ ведно със законната лихва от датата на ПТП 29.07.2008 г. Ответницата по касация М.П. е подала отговор да не се допуска касационната жалба, която е и неоснователна, като претендира за адв.възнаграждение на основание чл.38 ЗА. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви, че справедливото обезщетение следва да е от 50 000 лв. намалено с 10% съпричиняване от пострадалата, тъй като не е била с предпазен колан. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Законосъобразно ли е пререшаване на размера на неимуществените вреди в по-висок спрямо застрахователя, от определения размер в предходно производство със СПН между делинквента и пострадалия?, 2. Задължен ли е съдът при иск по чл.226 КЗ да обсъди в мотивите присъденият размер на обезвреда в наказателно или друго предхождащо съдебно производство между делинквента и пострадалия?, 3. Допустимо ли е увреденото лице да претендира по-висок размер на неимуществени вреди от застрахователя, спрямо присъдения с влязъл в сила съдебен акт между делинквента и увредения? По всички въпроси се поддържа основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въпросът: Следва ли по пряк иск по чл.226,ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента? е решен в противоречие с Р 191/20.05.13 по т.д. 114/10 на ІІ т.о. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.