Определение № 14 от 18.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1204/2011 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 3 август 2011 год. решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, по гр.д.№ 228 / 2011 год., с което е отменено решение № 12 от 22.07.2009 год. на Районен съд Видин по гр.д.№ 587 / 2003 год. и е обявен за окончателен предварителeн договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между [фирма] / чийто правоприемник се явява [фирма] /, в качеството на собственик - продавач и [фирма], в качеството на купувач. Искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е уважен при липса на решение на Общото събрание на [фирма], за извършване на разпоредителна сделка с имота, както към момента на сключване на предварителния договор, така и до произнасянето на съда. С определение № 367 от 23.05.2012 год. касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК - противоречие с казуална съдебна практика по смисъла на т.3 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, по материалноправния въпрос: необходимо ли е за обявяването за окончателен на предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот - собственост на ООД, по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, решение на ОС на дружеството с ограничена отговорност - продавач, на основание чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, към който и да е момент преди постановяване на решението по иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД ? Въпросът предпоставя отговор на общия значим въпрос за действителността на разпоредителна сделка с недвижим имот – собственост на дружество с ограничена отговорност, за която липсва решение на Общото събрание на ООД, в съответствие с изричната му компетентност, съгласно чл.137 ал.1 т.7 ТЗ. По този въпрос настоящият състав констатира противоречива практика на гражданска и търговска колегия, формирана чрез решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, както следва: С решение № 254 / 14.07.2011 год., постановено по гр.д.№ 569 / 2010 год. на ГК, ІV г.о., при допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос „ по приложението на чл.26 ал.2 ЗЗД вр. с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ „, съдът е приел, че решението на Общото събрание на ООД, на основание чл.137 ал.1 т.7 ТЗ - за разпореждане с недвижим имот на дружеството - не е елемент от фактическия състав на договора за покупко – продажба, а има правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя. Според съдебния състав, възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя за сключване на сделката, в обхвата й, съгласно вписванията в търговския регистър и липсата му не засяга действителността на сключения от представителния орган на дружеството договор. Идентичен е отговора на материалноправния въпрос, обусловил допускане касационното обжалване по гр.д.№ 1497 / 2010 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. - „ Решение на едноличния собственик на капитала на еднолично търговско дружество, съгласно чл.147 ал.2 вр. с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, за разпореждане с недвижим имот на дружеството, необходимо ли е за обявяване сключения от управителя на дружеството предварителен договор за окончателен ? ” – макар в конкретната хипотеза да се касае за формално нематериализирано в отделен протокол съгласие от физическо лице – едноличен собственик на капитала на дружеството - продавач, но в качеството на управител на последното подписало предварителния договор. В решение № 370 / 22.12.2011 год., съставът на ІІІ г.о. е посочил, че решенията на ОС на дружеството не се вписват, съдържанието или липсата им не може да се противопостави на трети лица, с които търговското дружество, чрез представляващия го орган, надлежно е договаряло за прехвърляне на недвижим имот и при противоречие между формираната посредством решение на ОС действителна разпоредителна воля и изразената от представителния орган воля по сделката, в отношенията с третите лица законът дава предимство на последната, в полза на правната сигурност / чл. 141 ал.2, чл.235 ал. 2,4,5 ТЗ /. В идентична хипотеза, същият отговор е даден и в решение № 128 / 01.11.2012 год. по т.д.№ 646 / 2011 год. на ВКС, ТК, първо търговско отделение. Основавайки се на нормата на чл.141 ал.2 изр. трето от ТЗ - освен ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители / т.е. вписано в търговския регистър обстоятелство /, други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица - и изхождайки от обстоятелството, че решенията по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ не подлежат на вписване в търговския регистър, съставът е приел, че нормата на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ няма императивен характер и неспазването й няма за последица нищожност на разпоредителната сделка с недвижим имот, поради липса на воля, по смисъла на чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД и не засяга валидността на извършеното отчуждаване, предвид противоречието му със закона / чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД /. Според състава, липсата на решение по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ би съставлявало единствено основание за реализиране по исков път отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. В противен смисъл е решение № 67 / 09.07.2012 год. по т.д.№ 341 / 2011 год. на Върховен касационен съд ТК, ІІ т.о.. В същото е прието, че за да бъде успешно проведен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за разпореждане с недвижим имот на търговското дружество / в конкретния случай Е. /, като липсата му сама по себе си не обуславя порок на предварителния договор, е необходимо надлежно решение на собственика на капитала, упражняващ правомощието на Общо събрание на разпореждащото се еднолично търговско дружество. Съставът, изрично противопоставяйки се на възприетото в преждепосочените решения - № 254 / 14.07.2011 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. и № 370/ 22.12.2011 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о. - е посочил, че законовото изискване за решение на ОС при дружествата с ограничена отговорност, е относимо към формиране волята на търговеца – продавач, а не към ограничаване представителната власт на управителя, каквато е тя според вписването в търговския регистър. Същото разрешение е споделено в решение № 80 / 10.09.2012 год. по т.д.№ 34 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., допуснато по идентичен материалноправен въпрос. Настоящият състав на Върховен касационен съд, второ търговско отделение намира, че е налице противоречиво решаване на един и същ правен въпрос, обуславящ за изхода на настоящото производство, по който е допуснато касационното обжалване, дадено в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и съгласно т.2 на ТР № 2 / 28.09.2011 год. по тълк. дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС следва да сезира ОСГТК на основание чл.292 ГПК, за постановяване на тълкувателно решение по същия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение