Определение № 3595 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3974/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. С. и Т. С., чрез процесуалния им представител адв.З.Г., срещу определение №300/12.06.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №240/ 2023г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено определение от №540/27.03.2023г., постановено по гр.д.№1666 /2023г. по описа на РС-гр.Враца, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. дело № 1666/2022 г. по описа на РС гр. Враца до приключване с влязъл в сила съдебен акт в първата фаза на делбеното производство по гр. дело № 2563/2019 г. по описа на РСВраца, гр.д. № 3780 / 2018 г. на РС Враца и гр. дело № 8/2019 г. на PC-Враца.

В изложението на касационните основания към жалбата по чл.274, ал.1, т.3 от ГПК се твърди, че обжалваното определение на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като липсва пълен субективен идентитет между настоящото дело и висящите делбени производства.Ответници по него са Л. С. и Т. Т., докато в производството за делба участва само първата от тях.Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови връщане на делото за продължаване на следващите се процесуални действия.

Ответниците не са депозирали отговор на подадената жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: Съдебното производство е образувано по искова молба на Е. С. С., ЕГН [ЕГН] и Т. С. С., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], срещу Л. Ц. С., ЕГН 56021320 от [населено място] и Т. Г. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците припадащите им се части от получена рента и наем по договори за аренда и наем на земеделски земи.

В исковата молба двамата ищци твърдят, че заедно с ответниците Л. Ц. С. и Т. Г. Т. са законни наследници на К. Д. С. и Е. В. С. /техни дядо и баба/ и в това им качество са съсобственици на възстановени земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]. Поддържат, че двете ответници без тяхно знание и съгласие са сключили следните договори: 1/ Договор за аренда на земеделска земя от 23.02.2021г., сключен между ответницата Т. Г. Т. и „Голдън Грейн" ЕООД, ЕИК 205593617 за общо 55,585 дка земеделска земя - ниви, бивш собственост на К. и Е. С., за срок от 5 стопански години - от 01.10.2020 г. до 01.10.2025г., при арендно плащане по 50 лв. на декар до края на всяка календарна година само за обработваемите 43 дка.; 2/ Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2021г., сключен между ответницата Л. Ц. С. и „Агроленд Симеонов С.” ЕООД, ЕИК 204874967, представлявана от нея самата, за 73 поземлени имота със срок 2 стопански години от 27.07.2021г. за общо 569, 103 дка земеделска земя по 30 лева на декар или 17 073, 09 лева годишно при плащане в срок от 6 месеца след изтичане на стопанската година; 3/ Договор от 01.12.2017г., сключен между ответницата Л. Ц. С. и Д. С. С., ЕГН [ЕГН] и „Агроленд Симеонов” ЕООД, ЕИК 204874967, за 73 поземлени имота за срок 30 години по 25 лева на декар за 569, 103 дка или 14 227, 58 лева годишно.

След дадени от съда указания, ищците са конкретизирали размерите на претенциите си за всеки поотделно, както следва: 1/ По Договора за аренда от 23.02.2021 г. с претендирана сума общо 3000 лв. за пет стопански години /от 23.02.2021 г. до 23.02.2026 г. вкл./ - ищецът Е. С. претендира сумата 695 лв. за една година, а за пет години - 3 474 лв.; ищецът Т. С. претендира сумата 695 лв. за една година, а за пет години - 3 474 лв.; 2/ По Договора за наем от 27.07.2021 г. с претендирана сума общо 34 140 лв. за срок от две стопански години /от 27.07.2021 г. до 27.07.2023 г. вкл./ - ищецът Е. С. претендира сумата 4 268 лв. годишно, а за две години - 8 536 лв.; ищецът Т. С. претендира сумата 4 268 лв. за една година, а за две години - 8 536 лв. и 3/ по Договора за аренда от 2 01.10.2017 г. с претендирана сума общо 76 515 лв. за срок от пет стопански години /от 01.10.2017 г. до 01.10.2022г./ - ищецът Е. С. претендира сумата 3 556 лв. за една година, а за пет стопански години - 17 780 лв.; Т. С. претендира сумата 3566 лв. за една година, а за пет години - 17 780 лв.

Между страните по делото не е спорно, че има висящи производства за съдебна делба на отдадените за ползване наследствени недвижими имоти по трите договора за наем и аренда, които не са приключили до настоящия момент с окончателен съдебен акт.Тези констатации се потвърждават и при извършените от настоящия съдебен състав служебни справки в САС „Съдебно деловодство“ и в ЕИСС, при които също се установява следното:

• Пред РС-Враца е било образувано гр. дело № 2563/2019 г. по описа на същия съд по иск за съдебна делба на недвижими имоти - ПИ с идентификатор *и *по КККР на [населено място], общ. К., Обл. Враца, които са предмет и на Договор за аренда от 23.02.2021г., от който произтичат облигационните претенции в настоящето съдебно производство.По това дело е постановено Решение № 201/25.03.2020 г., с което е допусната съдебна делба на тези имоти при права: 18/36 идеални части за Б. К. Г.; по 5/36 ид. части за Е. и Т. С.; 6/36 ид. части за "Силедо" ЕООД и 2/36 ид. части за Л. Ц. С.. Решението не е влязло в законна сила.

По отношение на отдадените под наем и аренда недвижими имоти по Договора за наем от 27.07.2021 г. и Договора за аренда от 01.12.2017 г. отново по искова молба на ищците са инициирани производства по съдебна делба по гр. дело № 8/2019 г. на PC-Враца и № 3780 / 2018 г. на PC-Враца, които също са висящи към настоящия момент.

При наличието на висящи делбени производства, по които предмет на делбата са същите наследствени имоти, които са предмет и на договорите за аренда и наем, от които произтичат настоящите облигационни претенции, несъмнено е налице връзка на преюдициалност. Обуславящи се явяват делбените дела, тъй като в рамките на настоящия правен спор ищците претендират да им бъдат присъдени припадащите им се части от получена от ответниците рента и наем по договори за аренда и наем на съсобствените земеделски земи.Размерът на тези припадащи се части се равнява на размера на наследствените им дялове от тези имоти, а в първата фаза на делбеното производство ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо именно въпросът относно наличието на съсобственост и дела на настоящите ищци в съсобствеността.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като същото не е очевидно неправилно.

В исковата молба са наведени фактически твърдения, че ищците и първата ответница са законни наследници на С. К. С., които заедно с ответницата Т. Т. са съсобственици на земеделски имоти в землището на [населено място], които са придобили по наследяване от К. С. и Е. С..

Предмет на делото са облигационните претенции на Е. С. и Т. С. за осъждане на двете ответници да заплатят припадащата им се част от аренда, която те са получили по три договора за предоставяне под аренда на земеделска земя, сключени с трети за процеса лица.Не е спорно, че към настоящия момент са висящи три делбени производства, образувани по искова молба на ищците по настоящото дело, предмет на които са имотите по трите арендни договора.Налице е връзка на обусловеност на двете производства, тъй като в производството за делба ще се решат със сила на присъдено нещо въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.Страните по делото ще бъдат обвързани от размера на дяловете, които Е. С. и Т. С. притежават в общите имоти, което е от значение за определяне на каква част от полученото от ответниците възнаграждение им се дължи.

Неоснователно е направеното в жалбата оплакване, че не са налице основания за спиране на настоящото дело, тъй като решенията по трите делбени производства ще обвържат само ищците и първата ответница.Предмет на делото са три обективно съединени претенции, като ответник по всички тях е ответницата Л. С..По един от исковете последната е съответник с ответницата Т.Т..Наличието на обуславящ спор по отношение на един от ответниците, който има качеството на солидарен съдлъжник, е основание за спиране на производството в неговата цялост.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение