Определение № 4745 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2453/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на нотариус С. И. Я.-Й. с рег. № 787 в регистъра на НК, чрез пълномощник адв. Й. Й., срещу определение № 439 от 07.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 195/2025 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение за отказ от 25.02.2025 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] за оставяне без уважение на заявление с вх. рег. № 429 от 25.02.2025 г. за вписване на декларация за отказ от право на собственост върху недвижим имот, подадена от К. П. П..

В жалбата се застъпва становище за постановяване на обжалваното определение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на оплакванията и доводите във въззивната частна жалба, разглеждане на основание за отказ да се извърши исканото вписване, на което съдията по вписванията не се е позовал, и поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 264 ДОПК.

В изложение към жалбата се поддържа тезата за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при позоваване на т. 2 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, по следните въпроси:

1. „ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви? “;

2. „ Допуска ли законът въззивният съд да потвърди обжалван отказ на съдията по вписванията, позовавайки се на факти и обстоятелства, които изобщо не са изследвани от съдията, постановил отказа, и не са били предмет на жалбата против същия? “.

Жалбоподателката се позовава още на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и на определение № 98 от 24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4497/2022 г. на ВКС, II-ро г. о., като счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпросът:

3. „ Има ли задължение молителят в производството по чл. 100 ЗС за вписване на декларация за отказ от право на собственост на недвижим имот да представя доказателства по чл. 264 ДОПК за наличието или липсата на непогасени задължения? “.

След преценка, настоящият състав на I-во г. о. на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с допустима частна касационна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд. При произнасяне по предпоставките за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

Молителката е заявила отказ от право на собственост върху притежавана от нея 1/6 ид. ч. от УПИ [№] в кв. 40 по кадастралния и регулационен план на [населено място], [община], Р. област, с административен адрес: [улица] площ 1 400 кв. м., при граници: УПИ [№], УПИ [№] и улица, ведно с 1/6 ид. ч. от построените в него масивна жилищна сграда на два етажа, цялата със застроена площ от 92 кв. м., лятна кухня на един етаж със застроена площ от 39 кв. м., гараж на един етаж със застроена площ 36 кв. м. и второстепенна постройка на един етаж със застроена площ 16 кв. м., за които права твърди да са придобити по наследство от Н. Т. Г., ЕГН [ЕГН], починал на 29.12.2001 г.

Отказът на съдията по вписванията е мотивиран с разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 ПВп и обстоятелството, че заявителката не е представила документ, с който да установи правата си върху недвижимия имот, нито сочи акт, който да легитимира като собственик нейния наследодател, като в случаите, в които не е съставен титул за собственост, правото на собственост се доказва по реда на чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Поради това не може да се приеме, че молбата е подадена от заинтересовано лице, удостоверяващо пред компетентния държавен орган своя правен интерес от исканото вписване. Посочено е също така, че не са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВп, като не е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, в която да е отразена стойността на имота и, че лицето, което твърди, че е собственик, няма данъчни задължения относно същия. Към заявлението са представени: удостоверение от „Местни данъци и такси“, което удостоверява декларирането на имота на името на Н. Т. Г. по реда на чл. 14 ЗМДТ през 1998 г.; декларация по чл. 14 ЗМДТ; удостоверение за наследници; скица и разписен лист, в които имотът фигурира като собствен на наследници на Н. Т. Г.; три справки от Агенцията по вписванията; справка от [община]; служебна бележка, издадена на 04.03.2025 г. също от [община], от която се установява наличието на незаплатени данъчни задължения по партидата на наследниците на Н. Т. Г., в това число и молителката, в размер на 644,49 лева. Последното обстоятелство е установено и от извършена служебна справка в община - Борово.

При горните констатации въззивният съд е приел, че вписването следва да бъде отказано на основание чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВп поради неизпълнение на задължението за представяне на данъчна оценка по чл. 264 ДОПК и на изискването за заплащане на данъчните задължения относно имота, удостоверено в служебната бележка.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Видно от мотивите към обжалваното определение, въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства, сред които и данните за непогасени данъчни задължения по партидата на наследниците на Н. Г., и въз основа на последните е приел отказа на съдията по вписванията за законосъобразен. При наличието на законоустановена пречка за издаване на искания охранителен акт за съда не е съществувало задължение да обсъжда всички останали доводи и съображения относно правния интерес на молителката да заяви отказ от право на собственост по реда на чл. 100 ЗС, тъй като същите не биха могли да повлияят на решаващия му краен правен извод. Не отговаря на мотивите към обжалваното определение твърдението на жалбоподателката, че въззивният съд се е позовал на правен извод, до който съдията по вписванията не е достигнал, като по този начин е излязъл извън обхвата на дължимата проверка по чл. 278 ГПК - видно от постановения отказ, наличието на непогасени публични задължения е едно от съображенията за постановяването му. Още повече, че по смисъла на разрешението, дадено в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 278 ГПК съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Ето защо произнасянето на въззивния съд в случая се явява в пълно съответствие с установената съдебна практика и липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените първи два въпроса в изложението към частната касационна жалба.

Доколкото с обжалваното определение е потвърден отказ на съдията по вписванията, съдържащ и мотив, свързан с липсата на документ, легитимиращ правото на собственост на наследодателя, във връзка с който жалбоподателката не е поставила правен въпрос, то допускането на касационно обжалване по третия поставен въпрос не би могло да обоснове извод, различен от формирания от въззивния съд краен правен извод, че вписването следва да бъде отказано. Ето защо общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия въпрос не е налице.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да бе поставен въпрос дали представянето на документ за правото на собственост на отказващото се лице, респ. на неговия наследодател, е предпоставка за извършване на вписването на декларация по чл. 100 ЗС (във връзка с позоваването в частната въззивна жалба на определение № 94 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4688/2024 г. на ВКС, II-ро г. о.), основание за допускане на касационно обжалване отново не би било налице предвид ясната правна уредба на процедурата по вписването.

Вписването се извършва чрез подреждането на актовете, подлежащи на вписване, в съответните актови книги, последвано от записването на акта във входящия регистър и в партидата на собственика в партидната книга (картотеката). Партидната книга или картотеката се състои от партидите, водени на името на всеки отделен собственик, или както е посочено в чл. 36 ПВп, в партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. От изложеното следва, че ако за съответния собственик не е била водена такава лична партида на определена за него страница, не съществува възможност отказът от правото на собственост да бъде вписан като отнасящ се до правата на това лице. От друга страна, не може да бъде създадена и страница в партидната книга на името на лицето, което е направило отказ от право на собственост, доколкото такава страница се създава само при придобиване на правото.

С приемането на ЗКИР бе извършена съществена промяна в регистрацията на собствеността, като се промени системата за вписване на актовете на право на собственост и други вещни права и вещни тежести. От персоналната (личната) система за вписване се премина към реалната, имотна система, чрез създаване на имотен регистър. Когато последният бъде въведен и всички действия по разпореждане с един недвижим имот бъдат отбелязвани по партидата на имота, би била мислима тезата, че отказът от право на собственост може да бъде вписан и без наличие на титул за собственост, а само въз основа на доказателства, че имотът е деклариран на името на молителя по ЗМДТ и за него е заплащан данък за недвижимите имоти като индиция за съществуването на право на собственост, в какъвто смисъл е изразено становище в определение № 94 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4688/2024 г. на ВКС, II-ро г. о. Понастоящем, при поименната система на вписване, такава правна възможност не съществува.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.