Определение № 549 от 23.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1795/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.

Образувано е по изпратени с определение на Бургаския окръжен съд № V-2942 от 15.11.2012 год. по ч. гр. д. № 2026/2012 год. частни касационни жалби:

1. / частна касационна жалба с вх. на БРС № 32580/27.08.2012 год. /л.8/ на [фирма], [населено място] и на Т. С. С., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат М. С. против определение № V-427 от 13.02.2012 г. по ч. гр. д. № 155/2012 год. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която се отменя разпореждане № 25276 от 30.11.2011 год. по ч. гр. д. № 10664/2011 год. на Бургаски районен съд и вместо него е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 5 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя [фирма], [населено място] срещу длъжниците „ Т. Е. Т.” Е. [населено място] и Т. С. С., [населено място] за връщане на движима вещ верижен трактор KOMATSU PC 210LC – 8 сериен номер К 50257.

2. / частна касационна жалба с вх. на БРС № 32582/27.08.2012 год./л.65/ на [фирма], [населено място] и на Т. С. С., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат М. С. против определение № V- 427 от 13.02.2012 год. по ч. гр. д. № 155/2012 год. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е отменено разпореждане на Бургаския районен съд № 25276 от 30.11.2011 год. по ч. гр. д. № 10664/2011 год. и вместо него е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя за деловодните разноски в заповедното производство възлизащи на сумата 3 300.08 лева, вкл. и разноски по въззивното обжалване.

І. По частна касационна жалба с вх. на БРС № 32580/27.08.2012 год.:

По отношение на същата в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът е заявил становище за отсъствие на предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване и алтернативно за отхвърлянето и изцяло, като неоснователна.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази предмета на подадената частна касационна жалба, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:

Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:

Въззивното определение на БОС, в частта му, предмет на подадената частна жалба, не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията на въззивните съдилища постановени по реда на чл. 419 ГПК са окончателни. Те не попадат в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство.

Относими към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство тези определения, в посочената по- горе част, подлежат на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на въззивния съд процесуалният ред за инстанционен контрол е изчерпан.

ІІ. По частна касационна жалба с вх. на БРС № 32582/27.08.2012 год.:

В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на определението в обжалваната му част поради нарушение на закона.

По отношение на разглежданата частна касационна жалба ответникът в срока по чл.276, ал.1 ГПК отново депозира становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, което изключва допускане на обжалвания въззивен съдебен акт до касационен контрол и алтернативно за неоснователност на поддържаните касационни оплаквания.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:

Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Определението на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е постановено издавеното на заповед за незабавно изпълнение относно направените в заповедното производство разноски, предмет на подадената частна касационна жалба вх. на БРС № 32582/27.08.2012 год., не подлежи на касационен контрол. То, както и визираното в частна касационна жалба с вх. на БРС № 32580/27.08.2012 год. на настоящите жалбоподатели определение на БОС, постановено по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК, с което се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 5 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито дава разрешение по съществото на други производства или прегражда тяхното развитие.

Следователно с постановяване на въззивното определение на БОС предвиденият в чл.413, ал.1 ГПК, във вр. с чл.410 ГПК инстанционен контрол над първоинстанционния съдебен акт на БРС, в частта за деловодните разноските в заповедното производство е изчерпан.

Съдебният акт на въззивния съд е окончателен и е влязъл в сила от датата на постановяването му, а това изключва в полза на настоящите частни жалбоподатели да е надлежно възникнало процесуално субективно право на частна касационна жалба- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за допустимост на частното касационно производство.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК