Определение № 509 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3400/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 10.02.2014г. по гр.д.№1059/2013г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма]-гр.В., че [фирма] е собственик на 450кв.м., намиращи се в северозападната част на УПИ ХХV-6525 в кв.55 по плана на [населено място], при граници: от запад, север и юг-улици и от изток-УПИ ХХV-6525 и ХХІV-6505, като [фирма] е осъдено да предаде владението на имота и да заплати на [фирма] сумата от 1600лв., представляваща обезщетение за ползване на собствените на [фирма] 450кв.м., считано от 30.06.2010г. до 31.02.2011г., като искът е отхвърлен за горницата до 18000лв. и в полза на [фирма] и [фирма] са присъдени направените по делото разноски и делото е върнато за произнасяне по предявените искове от друг състав на първоинстанционния съд. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице противоречие между обжалваното решение и дадените в ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№1/2013г. указания за правомощията на въззивния съд при проверка правилността на първоинстанционното решение и по-специално за правомощията на въззивната инстанция при преценка, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е неправилна, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба. К. поддържа, че от исковата молба и твърденията на ищеца е видно, че се въвеждат твърдения за ползване и владение на процесния имот, а от страна на ответниците се установява, че оспорват твърденията на ищеца, че е собственик, както и че претендират собствени права върху имота. Излага съображения, че е налице противоречие с указанията, дадени в ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.№6/2013г. на ОСГТК по въпроса относно присъждането на адвокатското възнаграждение и необходимостта от представяне на списък за разноски по чл.80 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, както и че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че въззивното решение подлежи на обжалване само в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС, докато в останалата част въззивното решение е окончателно. Излага съображения и за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. По отношение на предпоставките за допускане до касационно обжалване настоящият състав приема следното: В обжалваното решение е прието, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове. Изложени са съображения, че в исковата молба на [фирма] се твърди, че дружеството е собственик на УПИ ХХV-6525 в кв.55 по плана на [населено място], както и на 77 кв.м.1 съставляващи югозападната част на УПИ ХХІV-6506, като УПИ ХХІV-6505 [фирма] е закупило от [фирма], ведно с построения в него хотелски комплекс. Въззивният съд е приел, че ищецът твърди, че във връзка с ползването на хотелския комплекс ответниците ползват без правно основание 450кв.м., включващи закупените с н.а.№127, том ІІ, рег.№2277, н.д.№300/15.05.2006г. 77 кв.м. и 373кв.м. от северозападната част на УПИ ХХV-6525, че е канил ответниците да предадат владението и да му заплащат обезщетение за ползването, че друг спор за собственост между него и ответника [фирма] е приключил с влязло в сила съдебно решение, че не знае кое от дружествата ползва спорните 450кв.м., поради което предявява исковете си срещу [фирма], а при условията на евентуалност и против [фирма] с искане да бъдат осъдени да освободят и предадат владението върху посочените 450кв.м. и да заплатят обезщетение за ползването на имота в размер на 18000лв. за период 30.06.2010г.-31.12.2011г. Прието е от въззивния съд, че в петитума на исковата молба липсва изрично искане за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на спорния имот, а е формулирано само искане за освобождаване и предаване владението от ответника на ищеца, но въпреки това първоинстанционния съд е приел, че е сезиран с при обективно съединени иска: иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, иск с правно основание чл.108 ЗС и иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗСV Изложени са съображения, че не е ясно по какъв иск се е произнесъл първоинстанционния съд-дали по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК или по иск с правно основание чл.108 ЗС. И след като в исковата молба искане за установяване на собствеността върху спорните 450кв.м. не е формулирано, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост, а е спорно и дали е надлежно сезиран с иск по чл.108 ЗС, то постановеното решение следва да бъде обезсилено. Прието е, че пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС е недобросъвестният владелец, т.е. лицето, което упражнява фактическата власт върху имота през периода, през който собственикът претендира обезщетение. В случая обаче е прието, че искът не може да бъде квалифициран на това основание, тъй като в исковата молба не се съдържат твърдения, че ответникът владее имота, а само твърдения, че имотът се ползва от ответника без основание за нуждите на хотелския комплекс, което според въззивния съд сочи на твърдения за държане, а оттам и на необходимостта първоинстанционното решение да бъде обезсилено и в тази част. Според настоящия състав поставеният от касатора въпрос за правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба е от значение за преценка правилността на обжалваното решение, а оттам и за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.5 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че разясненията, дадени в т.4 на ТР №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да бъдат актуални извън хипотезата, при която е установена нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице.Доколкото обаче в случая първоинстанционният съд е постановил диспозитив, с който признава за установено, че ищецът е собственик на спорната част и е осъдил ответника [фирма] да предаде владението, то следва да се приеме, че от значение за решаване спора по същество е и въпросът следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, който въпрос е поставен на разглеждане пред ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2014г. Поради това настоящият състав приема, че касационно обжалване по поставените въпроси следва да бъде допуснато, след което производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение