Определение № 304 от 31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1841/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЧИСТОТА ИСКЪР“ЕАД -гр. София ЕИК: [ЕГН], срещу решение №642 от 11.03.2020 г. по т.д.№5831/2019 г. постановено от АС-София, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1416/01.08.2019 г., постановено по търг. дело № 2886/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Гимекспорт „АД ЕИК[ЕИК] следните суми: цена по фактура № 1552/03.07.2017 г. в размер на 27 955.80 лв. с ДДС за извършена работа по протокол 1 - обр. 19 от 12.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; и цена по фактура №1553/03.07.2017 г. в размер на 1 628.55 лв. с ДДС за извършена работа по протокол 2 - обр. 19 от 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Ответната по касационните жалби страна „Гимекспорт „АД ЕИК[ЕИК] изпраща писмен отговор със становище за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на главния иск е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на САС се е позовал на следното: С ИМ се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 955.80 лв., представляваща възнаграждение по протокол № 1 - акт обр. 19 от 12.01.2016 г. и фактура № 1552/03.07.2017 г., в едно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2017 г. - 10.10.2017 г. в размер на 560.23 лева, както и сумата от 1 628.55 лв., представляваща възнаграждение за извършени работи съгласно протокол № 2 - акт обр. 19 от 15.01.2016 г. и издадена по него фактура № 1553/03.07.2017 г., в едно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2017 г. - 10.10.2017 г. в размер на 32.64 лв., както и претендира законна лихва за забава върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 10.10.2017 г. до окончателното погасяване на задълженията. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са възникнали валидни облигационни правоотношения между страните, то ответникът се е обогатил неоснователно със стойността на извършената работа, поради което ищецът моли на основание чл. 59 ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 29 584.36 лв., стойността на полученото, както и да му заплати обезщетение за забавено плащане в размер на 592.87 лв.- законна лихва за периода 31.07.2017 г. - 10.10.2017 г. Ищецът твърди, че е имал с ответника сключен договор за извършване на строително монтажни работи, по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да извърши СМР по закриване и рекултивация на сметоразтоварище в [населено място]. Възлагането е за извършване монтаж на геомембрана HDPE 1.5 мм геотектстил и дренажен геокомпозит върху следните части от сметоразтоварището: Дига 1, клетка 1, първа земна дига, вътрешна и външна част; Дига 1, надграждане, клетка 1; Дига 1, клетка 1, втора земна дига, вътрешна част; клетка 3 и 2, надграждане, вътрешна част. За извършването на работата е уговорена единична цена в размер на 1.50 лв. за кв.м. Ищецът изпълнил точно възложените му задължения, като в периода от 24.06.2014 г. - 10.12.2015 г. извършил монтажа на геомембрана, геотекстил и дренажен геокомпозит върху частта от сметището, за което било договорено. За извършените СМР били съставени 16 бр. заваръчни протоколи, подробно посочени в исковата молба. Съставен бил и същият брой протоколи пробни заваръчни шевове. Заваръчните протоколи били предоставени и приети без забележка от страна на ответника с шест броя писма посочени в исковата молба, като последното от 15.12.2015 г. На дружеството ответник бил предоставен и екзекутивен чертеж на положената геомембрана. Работата била приета с протокол 1 - акт обр. 19 на основание чл. 264 ЗЗД на 12.01.2016 г., след извършена проверка на място, и без никакви възражения. В протокола било констатирано, че извършената работа обхваща 15 531 кв.м., при договорена единична цена в размер на 1.50 лв. като общо възнаграждението за този обем работа възлизало общо в размер на 27 955.80 лв. с ДДС. Последвало ново възлагане от страна на ответника, въз основа на което ищецът в периода от 11.12.2015 г. - 13.01.2016 г. извършил монтаж на геомембрана HDPE 1.5 мм, геотекстил и дренажен геокомпозит върху следните части от сметоразтоварището: Клетка 2, Надграждане, вътрешна част на сметоразтоварището. За извършената работа били съставени 2 броя заваръчни протоколи № 17 и № 18 от 12.01.2016 г. и 13.01.2016 г., както и протоколи пробни заваръчни шевове № 17 и № 18 от същите дати. Протоколите ведно с екзекутивен чертеж на положената геомембрана били връчени на възложителя като приложение към писмо изх. № ТХ0009МСН/15.01.2016 г. На същата дата бил подписан акт обр. 19 - протокол № 2 за установяване и остойностяване на извършените работи. В протокола било посочено точно изпълнение на работите и че подлежат на заплащане, като работата била приета без забележки от ответника. Прието било, че количеството извършена работа била в обем от 904 кв.м. при единична цена от 1.50 лв., като общо дължимото възнаграждение възлизало в размер на 1628.55 лв. с ДДС. По всеки един от двата протоколи била издадена фактура от ищеца към ответника, връчени му с писмо от 20.07.2017 г. за плащане в 10-дневен срок, но плащане не последвало. Според съда, обстоятелството, че по делото липсва в писмена форма договор за изработка не означава, че такъв не е бил налице между страните, доколкото договорът за изработка е консенсуален и неформален договор, т. е. той изисква само съгласие, за да породи действие, за разлика от формалните договори, при които съгласието трябва да бъде съобразено с формата за действителност. Следователно, за да се установи наличието на сключен договор за изработка не е нужно същият да бъде оформен писмено, а следва да се установи наличие на съгласие относно съществените му елементи - предмета на възложената работа и уговореното възнаграждение, което в настоящия случай е сторено. Наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните, както и изпълнението на възложените работи, се установява от приложените по делото 2 бр. протоколи акт образец 19 - № 1 и № 2, подписани от представители на двете страни и писма с изх. № ТХО201МСН от 27.06.2014 г., № ТХО241YV от 12.08.2014 г., № ТХО111МСН от 27.04.2015 г., № ТХО146МСН от 26.05.2015 г. и № ТХО315МСН от 03.11.2015 г., № ТХО346МСН от 15.12.2015 г., писмо с изх. № TXO009MCIT от 15.01.2016 г., с които „Чистота Искър“ЕАД чрез свои служители, които са ги получили, приема без забележки представени му от ищеца заваръчни протоколи. В тази насока са и заключенията на вещото лице по приетите от съда основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно които между ответникът, като изпълнител и Столична община, като възложител е сключен договор № РД - 55- 435/08.08.2012 г. и споразумение № СО-РД-55-461/06.08.2013 г. с предмет: „Осъществяване на комунални услуги в т. ч.: експлоатация, подръжка, мониторинг, рекултивация и следексплоатационни грижи на депо за неопасни отпадъци „Суходол“ и „Долни Богров“, обезвреждане на битови отпадъци и оползотворяване на фракции“. Вещото лице е констатирало, че за периода: м. юни 2014 г. до 10.10.2017 г. са съставени и подписани протоколи образци 19 между ответника и Столична община за извършените СМР на обект „закриване и рекултивация на сметоратоварище [населено място], които дейности обхващат: земни работи, доставка и полагане на каменни фракции, транспорт, поливане, косене, доставка и монтаж на геотекстил, фолио, геокомпозит, т. е. включват се и дейностите осъществявани от ищеца в този период. При това, вещото лице е категорично, че дейностите, които ищецът е актувал в своите протоколи, съвпадат с част от дейностите, които Столична община е актувала в протоколите образец 19, подписана от нейните представители и тези на ответника. Също така, в заключенията се посочва, че Столична община е изплатила изцяло извършената от ответното дружество дейност. Според изложеното в мотивите на съда, обстоятелството, че ответното дружество не е осчетоводило представените от ищеца фактури, не опровергава изводите за извършените от ищеца строително-монтажни работи, и не променя извода за съществуващи между страните договорни отношения и на изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа. Изложени са съображения за това, че твърденията на ищеца не се опровергават и от представените от ответника вътрешни правила, във връзка с което последният твърди, че нямало практика да се сключват от страна на възложителя „устни договори“. Наличието на сключен между страните договор с процесното съдържание и предмет се установява от събрани по делото писмени доказателства и експертизи и от показанията на разпитания свидетел К. К. относно установяване вида и количеството на извършените от ищеца строително-монтажни работи и приемането им от ответното дружество. Относно оспорването от ответника на представителната власт на К. К., подписало от името на дружеството-ответник протоколите образец 19 е взето в предвид, че по делото се установява от приложеното удостоверение УП-3, издадено от „Чистота Искър“ЕАД, които съвпадат и показанията на същия свидетел, че той е работил в процесния период в ответното дружество, заемайки длъжността „Технически ръководител, рекултивация“ и „Организатор, експлоатационна поддръжка и рекултивация“, както и че е изпълнявал задължения като служител на ответника и е извършвал действия именно във връзка с претендираните от ищеца строително-монтажни работи и приемането им. Изводът на съда е, че дори свидетелят да не е имал представителна власт спрямо ответното дружество, то последното не се е противопоставило на неговите действия по подписване на протоколите образец 19 веднага след узнаването, поради което следва да намери приложение чл. 301 ТЗ като се приеме, че ответното дружество е потвърдило тези действия, приемайки изпълнените от ищеца дейности на сметоразтоварището в депо „Долни Богров“ като ги е актувало към Столична община и е получило възнаграждение за тях. Освен това, от допълнителната експертиза на вещото лице се прави констатация,че количествата строително-монтажни работи, актувани в протоколи обр. 19 между ответника и Столична община в процесния период и посочено тяхно местонахождение е идентично с това по претенциите на ищеца, а по делото нито се твърди от ответника, нито е установено процесните строително-монтажни работи да са извършени от ответното дружество или от друг подизпълнител, при което и с оглед събраните по делото доказателства, се налага извод, че тези дейности са извършени именно от ищцовото дружество. По изложените съображения, искът за заплащане цената на извършената работа по договора за изработка е счетен за основателен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като правни въпроси, обуславящи изхода по спора шест въпроса, които се свеждат до: допустимо ли е да се признава наличие на облигационни отношения на база акт обр.19 за приемане на СМР и на база каква нормативна уредба може да става това, възможно ли е да се правят изводи за изразено съгласие за определяне предмета на възложена работа и възнаграждение за нея въз основа на акт обр.19, подписан от лице без представителна власт за възложителя, в коя група образци по чл.2 от Наредба №3 от 31.07.2003 г.попада акт обр.19 и за доказателствената стойност на неосчетоводени и непредставени за осчетоводяване фактури. Счита, че по така наведените въпроси следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, доколкото наличието на облигационно отношение на основание сключен договор за изработка и неговото съдържание е установено от съда на база комплексна оценка на всички събрани по делото доказателства: кореспонденция между страните, заключения на вещи лица, свидетелски показания и анализ на отношенията на ответника по договор за изработка със същия предмет с трето лице, а не на база единствено на двустранно подписаните актове обр.19 за приемане на извършената работа, нито на неосчетоводени фактури. По отношение на представителната власт на лицето,приело извършените СМР е приета хипотезата на чл.301 ТЗ. Следователно, какъвто и да е отговорът на горните въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, това не би повлияло на крайния изход по спора и в този смисъл същите не се явяват обуславящи за същия. От това следва,че не е налице първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно задължителните постановки в т.1 на цитираното по-горе ТР. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация. На основание гореизложеното,ВКС, състав на Второ т.о.