Определение № 219 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 185/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Б” Е. - гр. С. срещу Разпореждане от 22. ХІІ.2009 по ч.гр.д. № 10971/ 2009 г. на СГС, с което е върната частна касационна жалба вх. № 65 749/ 30. ХІ.2009 г., подадена от “Б” Е. - гр. С. срещу Определение № 1* от 13. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. №10971/ 2009 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане № 464 от 30.VІ.2009 г. по гр.д. № 30 972/ 2009 г. на СРС, 46 с., с което е отхвърлено заявление вх. № 37 948/ 15.VІ.2009 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по съображения, че не е предявен записът на заповед. По изложените съображения, че разпореждането е неправилно, тъй като жалбоподателят е изложил в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, иска разпореждането да се отмени и да се разгледа частната жалба. Ответниците по частната жалба “К” Е. - гр. С., “К” Е. - гр. С., “Т” Е. - гр. С., С. С. В. - от гр. С., Е. Ю. Т. - от гр. С. и К. К. Т. - от гр. С. не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. Частна касационна жалба вх. № 65749/ 30. ХІ.2009 г. срещу въззивното определение, с което е потвърдено определението за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въззивният съд е оставил без движение с Разпореждане от 1. ХІІ.2009 г., за да посочи жалбоподателят съществения правен въпрос, разгледан от съда, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и съображения в подкрепа на поддържаното основание, както и да представи доказателства за внесена държавна такса 15 лв., които указания са съобщени на жалбоподателя на 14. ХІІ.2009 г. С молба от 21. ХІІ.2009 г. жалбоподателят е представил вносна бележка за внесена държавна такса 15 лв., и копие от частната касационна жалба в 2 екземпляра. С Разпореждане от 22. ХІІ.2009 г. СГС е върнал частната касационна жалба, по съображения, че жалбоподателят е изпълнил указанията за внасяне на държавна такса, но не и в останалата част дадените указания за отстраняване нередовността на частната касационна жалба с представеното идентично копие от частната касационна жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. За отстраняване нередовността на подадената частна касационна жалба жалбоподателят е бил уведомен, като са му дадени ясни и конкретни указания какво следва да извърши, за да отстрани нередовността на частната жалба. Като е представил с Молбата от 21. ХІ.2009 г. квитанция за внесена държавна такса и копие от частната жалба, за която вече съдът с разпореждането си от 1. ХІІ.2009 г. го е уведомил, че е нередовна, очевидно жалбоподателят не е отстранил нередовността на частната жалба - не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд релевантен за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос и не е заявил кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа и по какви съображения. По изложените съображения частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение